facebook
twitter

Наблюдател

Пътят към демокрацията е постлан с лоши намерения

2087

Когато в края на юли германското седмично политическо списание „Дер Шпигел“ излезе с корица „Луд в Англия“ с карикатурния образ на новоназначения британски премиер Борис Джонсън, се замислих, че влиятелна медия от този ранг не би излязла с подобна корица за не по-малко откачени лидери на Балканите, например. Такава съдба балканските карикатури на политически лидери биха заслужили, ако започнат (отново) война. Запитах се защо, след като съвсем не става дума за лудост, а за най-обикновено узурпиране на властта. Струва ми се, че намирам отговорите в очакванията и мащаба. Великобритания доскоро се гордееше с титлата „най-старата парламентарна демокрация на света“. Британските медии наложиха най-високия стандарт за журнализъм и бяха гледани с доверие и дори благоговение. Дипломацията й винаги е била на най-високо ниво. Великобритания винаги е имала противоречива роля в Европа, но като цяло впечатлението е, че на нея може да се разчита в най-трудните и тежки моменти, когато трябва да се вземат съдбовни решения. Затова от появата на бризходърската епидемия насам британското поведение буди все повече недоумение и кара хората, живеещи в стабилни демокрации, да смятат, че появата на такива лидери е лудост. Те просто не успяват да разпознаят добре симптома. Как така от най-най-най на света Великобритания се срина до нивото на балканска държавичка, която никой не взема на сериозно, освен ако не започне война. Да не дава господ, но все по-често си го мисля, откакто играта започна да загрубява с наближаването на Хелоуин, тоест поредната дата, на която се очаква Великобритания да напусне. Сигналите, които идват от Лондон по повод уреждането на границата в Северна Ирландия, толкова силно напомнят на сръбските неособено субтилни заплахи към всеки, който си позволява да има различно виждане за границите на Балканите, че наистина понякога допускам мисълта, че може да се стигне до напрежение, ако Великобритания напусне без сделка и започне „балканизирането“ в западния смисъл на думата, тоест фрагментирането – отделяне на Шотландия, възобновяване на северноирландските конфликти, отделяне на Уелс. Терминът „балканизиране“ произтича именно от конфликтите на Балканите, които постоянно произвеждат нови и нови граници, разбира се, постоянно оспорвани. Освен в западния смисъл във Великобритания тече балканизиране и по източните критерии, което се изразява не в предлагането на решения, а в създаването на проблеми, фобии и страхове с една-единствена цел – управляващата върхушка да се задържи на власт. Малкото неподдали се на епидемията медии и отделни журналисти водят окопна война за запазване на демокрацията в нейната цялост.

А какво е демокрацията?

Уви, това е въпрос, който подлежи на различни интерпретации до степен, че се допускат оксиморони като антилиберална демокрация. По подразбиране демокрацията е управление, в което участват гражданите. Разликите в интерпретацията и реализацията произтичат от това до каква степен гражданите са допуснати да участват и дали това е съпроводено с независими институции, които да гарантират това участие и да предотвратяват злоупотреби с него. В развитите демокрации степента на участие е максимално отворена, въпреки че покрай появата на популизма се появиха разсъждения, че той е резултат от дефицит на представителството. В цифровия век обаче и особено след шокиращите разкрития за манипулирането на изборния процес в самия му корен, тоест на ниво демократичен дебат чрез манипулативно таргетиране на податливи на конспиративни теории и фалшиви новини избиратели, въпросът с представителството се оказва не толкова значим. Много по-важно е кой на кого какво говори, както и как и какви резултати постига. Бризходът в този смисъл е илюстративен пример не просто за вземането на историческо решение с вероятно катастрофални последици, но и за осъществяването на практически преврат срещу демокрацията. При това с лозунга, че тя се връща в ръцете на народа, че се възстановява националният суверенитет и други подобни неща, докато в същото време се прави точно обратното. Бризходърите продължават да натискат за осъществяване на напускане от ЕС, като дори вече не се и опитват да осъществят това със сделка, твърдейки, че решението за напускане е на народа. Само че британските граждани гласуваха за излизане със споразумение. Нещо повече, от 2016 г. досега нагласите сред британските граждани значително са се променили и трудно може да се каже, че Борис Джонсън и кликата около него имат мандат за напускане, а камо ли за напускане без сделка. След случая с Бризхода, както и

 

растящ брой други случаи на манипулиране на демократичния дебат

 

с цел постигане на резултат, изгоден само на малцина, стана ясно, че демокрацията като такава не е достатъчна, за да гарантира, че властта няма да бъде узурпирана. Нужни са стабилни и независими институции, които да могат да поставят под въпрос решения, които са в ущърб на гражданите. И точно тук идва голямата разлика с новите демокрации, за които балканизирането не е процес, който се случва при определени обстоятелства, а начин на мислене. Демокрациите в Югоизточна Европа са най-млади и по тази причина нямат сериозен опит, а още по-малко имат представа от концепции като правова държава. Дори по-лошо - демокрацията ги сполетя преди правовата държава, което постла пътя към нея с лоши намерения, лишавайки тези общества от шанса да живеят пълноценен живот и генерирайки стремглаво изтичане на мозъци. Но именно заради знанието, че бедните югоизточни държави нямат опит с демокрацията и правовата държава, трудно може появата на „луд“ начело на някоя от тях да се появи на корицата на „Дер Шпигел“. Просто очакванията към новите демокрации са твърде ниски. За тях се знае, че просто толкова си могат.

Факт е, че появата на Орбан предизвика неочаквано голям интерес към Унгария, а след това и идването на власт на партията на Качински в Полша, но дискурсът отново се свежда до това, че демокрацията и правовата държава в новите членки не са пуснали достатъчно дебели корени, затова при тях процесът е обратим.

През целия ХХ век западният свят градеше демокрацията си тухла по тухла, тоест институция по институция, вярвайки, че това е крайната дестинация, след която ще настъпи краят на историята (по Фукуяма). Демокрация, базирана на представителство, независими институции, плурализъм, уважение на различните гледни точки, демократичен дебат за пътя напред и най-вече гражданско участие. Западът дори се посвети на износа на демокрация и правов ред към онези, лишени от този дар. Експортните усилия са със смесен успех, който с годините намалява и дори започна да се възприема за провал. Британският казус, както и ставащото в САЩ показват, че демокрацията навсякъде е обратим процес, който се крепи единствено на общественото съгласие, че тя е необходима. Винаги и навсякъде ще има хора, които искат да подчиняват останалите, за да се обогатяват. Демокрацията и правовата държава се опитаха и доста дълго време успяваха да предотвратят точно това.

 

Само че всичко е въпрос на консенсус

 

В нашия източноевропейски случай консенсусът е труден, защото мнозина просто нямат никаква представа от тези абстрактни понятия. В западния случай ставащото в момента е равносилно на преврат, защото на приемащите демокрацията и правовия ред за даденост граждани се предлагат алтернативи през задния вход с помощта на социалните мрежи и предателството на медиите, като всичко това е маскирано като съвсем демократично – гражданите решават. В югоизточния случай също чрез целенасочено медийно инженерство гражданите бързо бяха убедени не само че демокрацията нищо не им носи, но дори им е отнела нещо. Причината е, че в новите демокрации институциите не са независими и не могат да изпълняват функцията на имунната система на обществото. В старите демокрации някои медии и/или социалните мрежи усилено работят за подкопаването на демокрацията като инструмент за постигане на благоденствие с цел да се постигне консенсус, че системата е дефектна и трябва да се промени. Точно това прави възможен оксиморонът „антилиберална демокрация“ и неговото възприятие за алтернатива на досегашните демократични модели, а всъщност не е. Смисълът на демокрацията е гражданите да участват в управлението. Популистите и антилибералите много успешно препакетират добре познатите ни системи на еднолично управление. Дали ще е император, цар, крал или обикновен диктатор, резултатът винаги е един и същ – гражданите не управляват, те са управлявани. В мига, в който гражданите постигнат съгласие, че им е нужна силна ръка, че трябва да се доверят на поредния месия, дори и това да им коства да сдадат част от свободите и правата си, демокрацията и правовата държава ще изчезнат и отново ще се спусне мрак. Казват, че демокрацията не е съвършена и има кусури. Има, защото тя зависи изцяло от качеството на хората, тяхното участие и от консенсуса им за пътя напред. Откажат ли се от участието в името на силна ръка, само революция може да им върне свободата, макар че това съвсем не е сигурно. Така че, драги ми "Дер Шпигел", Джонсън не е луд. Той е най-обикновен узурпатор, който не прави преврат с пушки и щикове, а чрез цифровия инструментариум на века ни. Същото прави и Тръмп, докато мечтае Америка да се превърне в Северна Корея.

24

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Лондон: 47 години в Евросъюза стигат

16.12.2019

286 1
Борис Джонсън призова към помирение поддръжниците на ЕС

14.12.2019

481 6
Борис Джонсън получи карт бланш за бърз Брекзит

14.12.2019

510

Коментари

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

***

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

Поучителна книга. Първите две глави са яка пропаганда, ама ги издържах и прочетох нататък. Струва си за такива, като мен, които ги мързи да четат класиците на либерализма.

 

За разграничението между либерализъм и демокрация не е пръв, не е и последен. Дадох го като най-ярък пример, пък и се е потрудил да даде примери.

 

За края на Историята - подвел се е по Хегел и Маркс и като се е качил на раменете им, решил, че вижда по-далеч от тях :)

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

Разбира се, нищо не пречи да помислим света извън масмедиите. Че Джонсън и дори Мей знаят какво правят. А такива като Марини лапат лайната за 80-те и си мислят, че нещо са разбрали.

SvSophia
снимка на SvSophia

 

Само че всичко е въпрос на консенсус 

В нашия източноевропейски случай консенсусът е труден, защото мнозина просто нямат никаква представа от тези абстрактни понятия

За мнозинството "мнозина" нямам достатъчно данни да съдя, но за една единица е сигурно.

Защо обаче липсата на въпросната единолична представа е необходимо  да се препотвърждава ежеседмично в писмен вид, не се наемам да обясня.

SvSophia
снимка на SvSophia

Впрочем фанатизирани пропагандатори на неолибералфашистки идеи системно да набиват канчетата на всички останали, вкл. и на по-компетентни от тях люде, си е напълно в контекста на днешните времена.

Но все пак, мисля си, баланс е необходим между кликбейтването, от една страна, и Истината и Смисъла, от друга.

Мяра, както е рекъл един преди повече от два милениума, е необходима във всички неща.

маргаритка2

"Бризход" - съставно съществително от "бриз" и "ход".

 

Бриз - слаб местен вятър по морето, сменящ посоката си 2 пъти в денонощието.

 

Ход - въпросният вятър духа.

 

 

 

Миряна Б.

Дали за обложката на прочутото списание "Мад", което навремето четях редовно, снабдяваше ме отдавна забравеният ни евродепутат Георги Пирински в битието си на зам.министър на външната търговия, е платено? Авторски права са това, задължителни и за либералите.

 

Mad (stylized as MAD) is an American humor magazine founded in 1952 by editor Harvey Kurtzman and publisher William Gaines,[4] launched as a comic book before it became a magazine. It was widely imitated and influential, affecting satirical media, as well as the cultural landscape of the 20th century, with editor Al Feldstein increasing readership to more than two million during its 1974 circulation peak.[5] From 1952 until 2018, Mad published 550 regular issues, as well as hundreds of reprint "Specials", original-material paperbacks, reprint compilation books and other print projects. The magazine's numbering reverted to 1 with its June 2018 issue, coinciding with the magazine's headquarters move to the West Coast.

The magazine, which is the last surviving title from the EC Comics line, publishes satire on all aspects of life and popular culture, politics, entertainment, and public figures. Its format is divided into a number of recurring segments such as TV and movie parodies, as well as freeform articles. Mad's mascot, Alfred E. Neuman, is typically the focal point of the magazine's cover, with his face often replacing that of a celebrity or character who is lampooned within the issue.

On July 3, 2019, it was widely reported that Mad would no longer be sold on newsstands by the end of the year; additionally, outside of end-of-year review issues, publication of future issues will no longer feature new content, with the magazine instead relying on reprinting classic content from its nearly 67-year history.[6]

 

Спомням си един брой, в който се пародираше филмът "Ад под небето". великолепна пародия на катастрофичните филми. На края Котката и Фред Астер излизаха живи-живенички на улицата, спускайки се по несъществуващата вече  стълба.

 

И една обложка, на която Алфред Нюман си разтваряше гостоприемно шлифера, но не разкри какво има под него.

Shintoabe new
снимка на Shintoabe new

За всички писали по-горе - 👍👍👍!

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Само че всичко е въпрос на консенсус 

В нашия източноевропейски случай консенсусът е труден, защото мнозина просто нямат никаква представа от тези абстрактни понятия

За мнозинството "мнозина" нямам достатъчно данни да съдя, но за една единица е сигурно.

 

Аха - сигурно, защото една единица е побързала да потвърди верността на думите на агитпроп Марини:

Четв., 08/08/2019 - 07:39

SvSophia

Впрочем фанатизирани пропагандатори на неолибералфашистки идеи .

SvSophia
снимка на SvSophia

Неолиберал/фаш/измът сам си изкопа гроба и краят му се види. Като на всяка диктатура, колкото и да се прави на "мека".

Свиквайте, групичката.

 

Личните нападки, злобицата и зехирят срещу по-далновидните, понеже ни доктринално, ни никак необвързани, няма да помогнат.

(Най-много да донесат ефемерно облекчение, колкото еднократно, с помощни средства, трудно постигнато изпразване.)

😜

циникхедонист
снимка на циникхедонист

Демокрацията е мечтата на роба. 

Всеки с робска психика лелее за Демокрация. 

Либералите от своя страна, също са всичко друго, но не и свободни. 

:) 

Meto_ot_Interneto

И децата знаят, че демокрацията е начин на управление, възникнал по време на класическия период на древна Гърция. Неизвестно защо, след като Гърция е в източна Европа, демокрацията днес е обявена за западна ценност. Това присвояване води до изкривяване на понятието и натоварването му с идиотски допълнения и украшения. Пример за това е налудничавата интерпретация на демокрацията в тая статия.

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

На децата им е простено да знаят само толкова, но все пак възрастните трябва да поназнайват нещичко и за Хегел, Кант, Монтескьо, Жан-Жак Русо, Джон Лок, Томас Хобс и т.н., за да не се излагат с налудничави твърдения за демокрацията като източна ценност.😇

Meto_ot_Interneto

Съжалявам, но си объркал понятията. Сава дума за демокрацията, която е начин на управление, а не за политическата философия. чиито предствители си изредил. Например, Джон Лок е демократ, а Томас Хобс е монархист. Нали разбираш как невежеството ти е скроило лоша шега?  Демокрацията е възникнала в югоизточна Европа, не на Запад.. Меридианите са си едни и същи.

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Мето пише за компютри и компоти , подобно на глупостите за "неолибералнофашистката диктатура" на софките.

1/Има много форми на демократично (в различни степени) , някои от които съществуват преди и/или независимо от Древна Гърция. Модерната западна демокрация е синтез от наследени черти на военната демокрация на племената, завладели Римската империя, римската републиканска традиция (независимо, че тя не е демократична сама по себе си) и едва накрая елементи от атинския модел. Магна Харта. английският парламент, Petition of Righ и Bill of Rights не се базират върху референции към Клистен и Перикъл , а на тезата (независимо доколко вярна или не) за изгубените поради норманското нашествие права и свободи на английското (англо-саксонското) население. Швейцарската демокрация не е градена по атински образец, нито американската (както можем да разберен от Алексис дцо Токвил), републикански Рим, а не демократична Атина е идеал , както за Американската революция, така и за Френската.

2/Когато се появяват геополитическите концепции за "изтока" и "запада" (епохата на хуманизма), форми на демократично държавно управление има на "запад". По времето на Клистен и Перикъл , Гърция е "център на света", от който всичко вдясно (гледайки картата) е Изток (срв. Анатолия=Анадола=Мала Азия), a а всичко вляво - Запад (срв. Хесперидите = Бенгази). В епохата на Просвещението гръцките революционери привнасят от "Запад" идеите за демократично общество, включително и голяма част от знанието за антична Гърция е привнесено от западните унивеситети.

3/Както и преди дискутирахме "изток" и запад" в геополитически смисъл са променливи понятия и в продължение на десетилетия Гърция беше "запад" за българите в България.

Meto_ot_Interneto

Аре още един интернетен ентусиаст, който не разбира що е демокрация. Единият бърка демокрция с политическа философия. Другият бърка демокрация с върховенството на закона (Магна Харта). И пише дълги изречения,, които подчертават, а не крият невежеството му. И мести меридианите както му оттърва😁

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Другият бърка демокрация с върховенството на закона (Магна Харта). И пише дълги изречения,, които подчертават, а не крият невежеството му. И мести меридианите както му оттърва

 

14) To obtain the general consent of the realm for the assessment of an 'aid' - except in the three cases specified above - or a 'scutage', we will cause the archbishops, bishops, abbots, earls, and greater barons to be summoned individually by letter. To those who hold lands directly of us we will cause a general summons to be issued, through the sheriffs and other officials, to come together on a fixed day (of which at least forty days notice shall be given) and at a fixed place. In all letters of summons, the cause of the summons will be stated. When a summons has been issued, the business appointed for the day shall go forward in accordance with the resolution of those present, even if not all those who were summoned have appeared.

 

https://www.parliament.uk/about/living-heritage/ev...

The emphasis on grants of taxation requiring the consent of the kingdom also paved the way for the development of parliament.

https://www.parliament.uk/about/living-heritage/ev...

The Bill of Rights 1689 is an iron gall ink manuscript on parchment. It is an original Act of the English Parliament and has been in the custody of Parliament since its creation. The Bill firmly established the principles of frequent parliaments, free elections and freedom of speech within Parliament – known today as Parliamentary Privilege. It also includes no right of taxation without Parliament’s agreement, freedom from government interference, the right of petition and just treatment of people by courts. The main principles of the Bill of Rights are still in force today - particularly being cited in legal cases – and was used as a model for the US Bill of Rights 1789. Its influence can also be seen in other documents establishing the rights of humans, such as the United Nations Declaration of Human Rights and the European Convention on Human Rights.

 

 

Ку-Ку
снимка на Ку-Ку

"защото тя зависи изцяло от качеството на хората"

 

Мистрес Марини нещо много взе да кафенее, може би е време да си почине малко и да преосмисли поведението (писанията) си.

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

Какво му е кафявото на това твърдение? Още през 1992 г. Ричард Пайпс предвиди, че демокрацията в Русия няма да я бъде. Така и стана.

 

Уже в марте 1992 года американский историк и советолог Ричард Пайпс заявил, что демократия в России не удалась и страну ждёт реванш номенклатуры и КГБ, которая дожидается своего "правителя-спасителя". Лишь эти две страты за время СССР приобрели административные навыки, тогда как остальное население атомизировано и не способно к самоорганизации. Интеллигенция же не смогла совершить переход от индивидуального инакомыслия к коллективному лидерству. Пайпс тогда предсказал и "колониальную реконкисту" России в отношении Украины и Казахстана. Новый строй России Пайпс назвал "ДУВАН" - турецкий термин дележа военной добычи.

 

"Когда в середине 1980-х коммунистическое руководство решило ослабить свою политическую власть и установить с обществом ограниченное партнерство, дабы преодолеть тревожные симптомы политического и экономического застоя, к своему ужасу оно обнаружило, что общества и, следовательно, партнёра не существует. Имелись только миллионы атомизированных индивидуумов, отчасти отчуждённых и озлобленных, в большинстве же безразличных, которых за 70 лет коммунизма научили заботиться только о себе и оставить общественные дела вышестоящим товарищам.

http://ttolk.ru/articles/richard_payps_v_1992_godu...

 

Meto_ot_Interneto

Омръзна ми да уча интернетните ентусиасти на ум и разум, затова - последно:
1) Напомням, че предмет на статията е демокрацията
2) Няма спор къде е яъзникнала. Не на запад, а на изток. И не само в Атина, Спарта и Коринт, но в т.н. Магна Грека - от Кавказ до южна Италия (същата Италия, където днес някои наричат демокрацията популизъм)
3) С други думи не Магна Харта е люлка на демокрацията, а Магна Грека - от Италия до Кавказ
4) Магна Харта не е за демоокрацията, а за върховенството на закона - дори и кралят е длъжен да се съобразява със заакона.
4) Британският парламент не е п.ример за демокрация, нито в миналото, нито днес. Горната му камера се назначава от правителството. Долната упорито отказва да приеме реазултата от референдума за ЕС. Днешният премиер Борис Джонсън не е избран от народа, а от депутати на консервативната партия.
5) Демокрацията може да е добра, може и да е лоша. По волята на мнозинството, Сокррат е осъден демократично. Журитата в американското правосъдие често допускат съдебни грешки. Но тук не ства въпрос за морални оценки, а за това какво е демокрация. Нещо, което интернетните ентусиасти не разбират и като лапни шарани поглъщат пропагандни клишета.

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

1/ Магна Грека няма. Магна Греция (Magna Graecia) са градовете в Южна Италия и Сицилия.

2/Прокопий за славяните:

τὰ γὰρ ἔθνη ταῦτα, Σκλαβηνοί τε καὶ Ἄνται, οὐκ ἄρχονται πρὸς ἀνδρὸς ἑνός, ἀλλ̓ ἐν δημοκρατίᾳ ἐκ παλαιοῦ βιοτεύουσι, καὶ διὰ τοῦτο αὐτοῖς τῶν πραγμάτων ἀεὶ τά τε ξύμφορα καὶ τὰ δύσκολα ἐς κοινὸν ἄγεται.

Понеже тези племена, Склавини и Анти, не са упрасинтез влявани от един човек, но от древни времена живеят в демокрация, и затова  общо решават делата си и добро и в зло.

Означава ли това, че славяните са заемствали Атинската демокрация - ми не. Означава това, което написах - че различни форми на демократично управление възникват и съществуват независимо от гръцките полиси.  Нещо повече - демократичните институти в различните гръцки полиси са застъпени в различна степен. Марксистката историография и антропология има доста писания за "военната демокрация" (започвайки с Енгелс), западната - за "племенната демокрация".

3/ Магна Харта, наред с другите неща, постава проблема за представителството, както видяхме, но нека видим какво означава "върховенство на закона". То означава - ограничение  на кралската власт, и всеобща отговорност през закона на страната. Дали принципът , че никой не е над закона е по-демократичен от сложна система на привилегии и имунитети? Да натъртя отново представителната демокрация , която се развива на "Запад" има собствен път на възникване и развитие, свързан с представителство, данъци (което е също елемент на ограничаване на кралската власт), 

4/Британският парламент, по-точно Камарата на общините е демократичен институт. Трудностите с Брекзит са свързани преди всичко с неудачния начин , по който бе проведен референдума. Този референдум не третира нито точно кога, нито как да бъде извършен. Затова швейцаските референдуми са по-демократични от референдума за Брекзит или българските.

Това как да стане Брекзит  решава Парламентът, който е избран от британските граждани. Независимо от процедурата, по която е избран Джонсън, той може да бъде принуден от Парламента да подаде оставка. Това вече се случи с Мей, независимо, че тя води торите на последните избори.

Няма един универсален, завършен и съвършен демократичен модел - има различни демократични модели на управление , всеки със своите недостатъци и предимства. Демокрацията не социализъмът, който БКП рапортуваше, че бил построен по конгресите си.

Meto_ot_Interneto

Ще пиша на преподавателите по философия в Модлин колидж, Оксфорд, че грешат, когато казват Магна Грека вместо Магна Греция и наричат колежа си Модлин, вместо Магдалин. Не са чели бонго бонго😂

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Смешнико,

1/Питай преподавателите по Classics , а не по философия. И ако толкова много държиш да произнасяш латинските наименования като тях, първо уточни на кой език как се прозинасят, че да правиш впечатление на другите необразовани като теб. Ако държиш да ги произнасяш на латински според парадигмата на Модлин ,  ги питай по-подробно за произношението на дифтонга ае, а същи дали и дали *-cia се произнася *-ка.Може също така и да го попиташ какво общо има Кавказ с Магна Греция.

2/В българския език има утвърдено произношение на латинските наименования и понятия и пишем и произнасяме "Цезар", "Галеция". Има и изключения, разбира се, като римската провинция Тракия (Thracia) под влияние на гръцкото произношение, навлязло твърде отдавна в българския, но "Magna Graecia" не е сред тях.

emo1971

Така и не вдянах защо, тая Магна харта непрекъснато я навират, като някакво си начало на това което имаме днес, като демокрация в Англия? Отношенията между двете, хартата и демокрацията, са дотолкова незначителни и косвени, че преспокойно може да се заяви- такива практически не съществуват. Истинският исторически документ, поставил начало на английската форма на представителната демокрация, е дело на може би най-големия изтребител на евреи в Англия, за всички времена, син при това на безусловно най-големия изтребител на албигойци, ...шестия граф на Лестър... съпруг на сестрата на крал Хенри III, срещу когото се бори, и комуто реално отнема властта за известно време... и тн. и т.н. Симон V дьо Монфор... Относно документа за който споменах, това разбира се са небезизвестните Оксфордски провизии...

Влез или се регистрирай за да коментираш

×