facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Пердета и... пердета. А светлина?

Калин Донков
1998
Снимка: Архив

Това съвсем не беше първата работа на тарторите на прехода, но явно вече не можеха да отлагат и стартираха процес срещу Тодор Живков. Самият процес бе наистина любопитен, но не с това, което можеше да се очаква. Единственият дразнител бе това как хора, приближени и обдарени, се отказваха от своя благодетел. Но това извън съда вече бе станало баналност, ренегати и неблагодарници можеха да се видят в парламента или просто по телевизията, интересът не растеше, а падаше, та пропуск за процеса получих без затруднения.

Отидох някъде по средата, когато бе дошъл редът на неформалната номенклатура да се гъне пред съда и пред публиката. Този получил апартамент, онзи купил кола без ред. Всичко беше законно, но над тези дребни, почти невинни сделки тежеше моралният упрек. (Тогава тежеше, днеска – не.) При това тези свидетели не бяха хора от властта, бяха известни мъже и жени от театрите, от науката и спорта, достатъчно проявени, за да бъде ясно, че не са просто приближени. Като някои от тях, дори повечето, изобщо и не бяха приближени. Паралелно с това се изясняваше произходът на някакви мазди, както и на някакъв воден джет, който буха купили на някакъв син от Политбюро, ама не все за него, а само така, да го кара. Самият подсъдим седеше отегчен и разочарован – занимаваха го с незначителни подробности, които на фона на милионите, които се бяха въртели в държавата и извън нея, бяха убили целия блясък на процеса. Очите му зад дебелите стъкла на очилата гледаха безразлично, а може би и малко възмутено.

Стоях, постоях и излязох от залата. Във фоайето се натъкнах на Румяна Узунова, облегнахме се на една колона да поговорим. Румяна, за които не я помнят, беше литературна критичка, избяга от България през средата на осемдесетте. За онези, които я познаваха,това бе изненада, но тя пъргаво се вклини в „Свободна Европа” и започна да вдига кръвното на партийната върхушка. Познаваше тукашния живот, познаваше литературния свят, звънеше на писатели и ги включваше директно в емисиите, в Шесто управление без дъх останаха в стремежа си да предотвратяват тези включвания. Сега се бе върнала и отразяваше за "Свободна Европа" събитията по време на промените, както и – разбира се! – процеса на века. Помня, че й казах колко съм объркан от цялата мизерия на разкритията. Като слушах за „разкоша” на управниците, пред очите ми бе автопаркът на доктор Г.К. в двора на вилата му в Западен Берлин: два мерцедеса - сив и червен, черно порше за госпожата, остин мини за студентката и някакъв пикап за пазаруване. Тук повечето управници ги возеха държавни шофьори, а челядта им си купуваше лади с бележка. Румяна ме слушаше с разбиране и ми поднесе информация от по-ново време.

Преди да приберат Живков в следствието, тя успяла да вземе интервю от него. Онова, което приковало вниманието й при онова посещение, били едни пердета. Когато в Мюнхен получила служебното жилище от "Свободна Европа", в него се мъдрели точно такива пердета. Не можела да ги понася, толкова били грозни. Щом взела някакви пари, купила други, старите изхвърлила. Толкова били евтини, непретенциозни, бездарно безвкусни. „Богатсвата им на нашите големци са само приказки – рече накрая, – по-добре да разровят къде наистина са отишли големите пари, щом не са ги дали за имоти и за обзавеждане.”

Днес въпросът на Румяна надвисва над България отново. Апартаментите от гейта наистина бият имотите на предишната върхушка. По площ, по квадрати, по изложение и етажи, а по брой – охо! (Ако някой някога се захване да ги преброи.) Те наистина са нечестна, подла плячка, откъсната от сиромашката ни държава. Но те са само троха от нашите, а този път и европейските пари – отклонени, заграбени, изнесени, нагълтани от българската политическа класа. И са само черупката от тухли и бетон, под която тя върти своите машинации, предателства и заговори срещу настоящето и бъдещето на един народ, впримчен, запрегнат в безсмислена оран, плодовете от която не са за него предназначени.

Тези дни същата класа изговори своето разголващо послание: няма кой да я накаже. Колкото и да сме жегнати, ще трябва да се примирим с това. Няма кой, освен нас. Но това и те го знаят. Ето защо са така безгрижни. А и то не е съвсем вярно: плодът на клона зрее продължително и бавно, но за народите това не важи. За свободата си народите узряват понякога и със скоростта на светлината.

Стига да има светлина. Румяна, царство й небесно, просто сменяше пердетата. Пердетата във властта и така някой ден ще се сменят. Тези крачещи пердета, непроницаеми за срам и съвест, самодоволни и недосегаеми, нагли, самозабравени, бездарни. Наистина пердета и наистина закриват светлината.

Докато не ги свалим, все на тъмно ще стоим.

 

17

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Томислав Дончев иска сагата с апартаментите да се разплете докрай

13.05.2019

3715 53
НФСБ сезира главния прокурор за имуществото на министър Ангелкова

05.04.2019

2169 34
На Цветанов денят му е слънчев и не му се коментират апартаменти

05.04.2019

5117 34

Коментари

Sine_metu

Калине, прощавай и с цялото ми уважение, но има и друг въпрос - как?

S luncho6
снимка на S luncho6

>>><<<
E, и?

ssto

Изглежда, писателят опитва да помогне, да прекосим реката на илюзиите, самоизмамите и самонавивките.

 

 

Sine_metu

...

ssto

.

Sine_metu

...

Sine_metu

Пет., 12/04/2019 - 07:46 (нов)

ssto

Май, прекалено много страсти и амбиции влагаме и колкото са повече, толкова по-неблагопристойни са житейските ни пози.

 

„Чувствата са окраската на мислите. Без тях те са сухи, безжизнени, немощни...“

Не съм сигурен в точността на цитата. Един руснак... Владимир? Всеволод? Вячеслав?.. отдавна беше

ssto

.

Sine_metu

...

ssto

.

Sine_metu

Пет., 12/04/2019 - 20:10 (нов)

ssto

Развали темата на Калин с тази провокация. Дай да се разберем от сега, кой ще го почерпи за великодушието му, на което ще разчитаме.

 

За черпенето е ясно - караме по старшинство. Значи ти. Но защо само него? Ако помислиш и вземеш едничкото правилно решение, не се чуди много. За мен е подходящ всеки скоч, стига да започва с „Глен...“

 

Дай обаче да се разберем за что иде реч.

 

И през ум не ми минавало да провокирам, просто питам „Какво именно?“

Питам понеже и най- скъпоценното съдържание трябва да намира формата си, средството си – и най- благородната цел, а след въпроса „Защо?“ задължително се пита „Какво?“, Какво правим? What must we do? Что делать?

Затова, но и понеже самият Донков отваря вратата към него. Посланието да свалим пердетата в миг променя местата и значението на всички останали. Отстъпват етичните внушения, за които впрочем не може да се каже и дума против, превръщат се в необходима прелюдия; естетиката прераства в публицистика. Няма ги вече въздишките и съзерцаването. Има въпроси и отговори.

 

Не мисля, че „Калин, не ни натрапва въпроси, камо ли отговори“. Не натрапва, но виждам и въпроси, и отговори, при това доста категорични. Толкова, че веднага заявявам обджекшън : не мисля, че крачещите пердета са главната цел на хигията, нито че за свободата си народите могат да узряват със скоростта на светлината.

Но няма значение какво мисля за отговорите. Затова са измислени диалогът и въпросите; своя отговор на „Какво именно?“ – добър или лош, верен или погрешен, дадох и повторих към сто пъти.

 

Искаш да ти посоча реален проблем. Прощавай, но по- малко щеше да ме шашнеш, ако бе попитал колко марсианци изядох на закуска. С другиго както и да е, например „под“ Донков сега захващаме темата, но с тебе отдавна вече коментираме избирателната система.

Многолетен, фундаментален, жизненоважен проблем, до който всички останали са или пряко негово следствие, или са пренебрежимо малки.

 

Наистина е интересно темата да се погледне през емоциите.

Да я повторя с няколко думи : премахване на избирателните райони, единна национална листа; подписка от 2 000 души за включване в листата; персонален избор с непредаваем глас, гласувам за и получавам Марийка в личното й качество.

Всъщност близка е до системата на общинските избори и е добре позната.

Политическите аргументи са ясни – дава алтернатива на досегашните партийни диктатури; другите рационални – тоже; изброявали сме ги подробно.

Можеш ли да я анализираш с твоите научни средства?

ssto

.

Sine_metu

Съб., 13/04/2019 - 23:30 (нов)

ssto

 

Струва ми се, че възприемаш случващото се в обществото като отделни лоши събития. Причината за тях виждаш в ниското качество на народните представители. Мислиш я, като фундаментална причина за обществените ни беди и затова основната ти грижа е, да осигуриш по-качествено политическо представителство.

 

 

В тезата ти виждам едно допускане, според мен произволно и дори утопично, че новата избирателна формула ще осигури в НС депутати, които да  познават процесите в обществото и затова ще могат да ги регулират оптимално добре.

 

 

Всъщност, твоята идея ще напълни НС с фолкпевици, чалгаджии, футболисти, артисти, контрабандисти и журналисти.

 

Така, според зададените стойности,  ще можем да получим по всяко време възможните решения.

 

Не си разбрал главното в замисъла ми.

Не се засягай, вината е моя. Не съм обяснил добре. Близко до моето предложение е само последното изречение в подборката. С удоволствие виждам, че си променил отношението си към задаването на стойностите. Ако се съгласиш и че трябва да се задават със закон - Закон за развитие, първият закон на всяко народно събрание, ще считаме, че сме затворили поне една „преговорна глава“.

 

По същество.

 

Като убеден хуманист считам за очевидни две истини. Първата е че хората сме единосъщни. Приблизително еднакви. „Приблизително“ означава, че като всички живи същества не сме защитени от болести като зло, егоизъм, глупост. Втората е че се променяме. Непрекъснато, изобщо и най- вече в обществените си отношения.

Като подготвен и опитен управленец твърдо зная, че няма такова нещо като качествена информация, в смисъл на прецизна, надеждна и достатъчна за вземане на решения. Най- вече стратегически. Още по- малко има съвършена информационна система. Най- близкото до нея са стратегическите системи на САЩ и Русия. Споменавал съм ги преди. Тук ще отбележа, че на България целокупните ресурси няма да стигнат и за малка част от такова нещо. Добре е да се помни, когато разсъждаваме досежно системите за управление.

 

С оглед на горното, трябва да ти е вече ясно защо през ум не може да ми мине да търся причини и отговори в „качеството“ на народните представители или „познаването“ им на процесите в обществото.

Априорно приемам качеството за tel quel, а познанията за слаби.

Тогава?

 

Отговорът е в самата същност на демократичния процес - обществото да определи основните проблеми, не са повече от десет или дори по- малко, кандидатите за висшата власт да се ангажират с решения, а гласоподавателите да изберат подходящите за тях решения и чрез физическия си избор да овластят материалните носители на избраните решения.

Затова централните идеи на замисъла ми са анкетната карта и законът за развитие, а не добре известната още отпреди Възраждането процедура.

И еманципацията от партиите на виртуалната Марийка не ни трябва за „независимост“ от вождовете - човешката природа е такава, че ако не преди това, Мимето ще си намери вожд в събранието, - а за да има тя, Марийката, свободата да избира решения от различни партии или от другаде.

 

За чалгаджиите, футболистите и журналистите.

Братя Стругацки имат хубаво питане в „Милиард години до свършека на света“ :

- А защо не допуснем, че Вселената е избрала за свой квант на промяната петгодишно дете или рижа гола девица?

Ето ти разделяне на идеята от материалния носител в лабораторно чист вид.

От квантите в Събранието, драги, очакваме най- вече да зададат стойностите, заради които сме ги избрали, преди да ги е засмукал парламентарният водовъртеж.

Това е главното.

След няколко месеца в бързея няма да има значение дали сме пратили певачка или академик.

Sine_metu

С пет приказки, колега

Градинарска технология - обществото да отгледа решения, това го прави и сега; да им се проправи път до висшата власт и да се посадят там.

 

Човеците и системите за управление ще променяме в некой друг живот

ssto

Изчистих коментарите си извън темата.

Струва си да я изкоментираме по същество, а не да я потапяме под излишни думи.

По темата на Sine_metu ще има случай да попишем, когато му дойде времето.

Sine_metu

Пон., 15/04/2019 - 05:48 (нов)

ssto

Изчистих коментарите си извън темата.

Струва си да я изкоментираме по същество, а не да я потапяме под излишни думи.

По темата на Sine_metu ще има случай да попишем, когато му дойде времето.

 

Хубаво. Чистя и аз размислите за Стивън Кинг.

Оставям онова, което е по темата на Калин Донков - как да махнем пердетата.

 

Впрочем, забавих се с обобщението не защото е извън темата, а щото имах много работа. Но си е готово

Sine_metu

П.П.

Благодаря и на двама ви, въпреки че не съм се уморявал така откакто защитавах докторската. Донков е многопластов, ти тоже, изписах, чакай да видя, 16 страници чернови. Затова съм ти прозвучал ораторски. След толкова дестилиране човек не като оратор, а като некоя Созипатра ще зазвучи 😁

Влез или се регистрирай за да коментираш

×