facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Отвращението е лечимо

3592

Решихме, че „гласуването с отвращение“ е някакво българско явление. Че го има, сме сигурни. Кой от нас не е чувал от близки и далечни, че или – отвратени, няма да гласуват, или ще го сторят, “ама с отвращение“. 

„Гласуването с отвращение“, чиито резултати ще видим вероятно и на предстоящите евроизбори, е и тенденция, и факт. Ала не мисля, че е български феномен.

Това явление е свързано с цялостното доверие в онези, които наричаме „политическа класа“ в частност, но и нещо повече – с революционните промени във формирането и поддържането на всичко онова, което смятаме за обществен авторитет.  Мисля, че „гласуването с отвращение“ е засегнало и по-стари демокрации - като Великобритания и САЩ, като Франция и Италия. Затова там традиционните партии отъняват откъм електорат; затова избуяват екзотични и дори стряскащи политически сили.

Ще опитам да поясня. Авторитетът, особено този, съчетан с могъщ властов ресурс, е формиран през вековете главно от сила. И е поддържан от право, прекланящо се пред наследствените привилегии. Различни митологии и ритуалистики непрестанно са внушавали, че тези привилегии са вечни. Можем да го формулираме с фразата: „Аз съм се родил цар, (принц, крал, барон, синя кръв и т.н.) и по тази причина – волю неволю, съм над вас. По тази причина трябва да си нося короната, па ако ще дворцовите летописци и метафористи да я броят за трънен венец понякога“. 

Този ред на овластяване бе разлюлян от индустриализация, социални, икономически и философски теории, войни и обществени изменения през последните няколко века. (Въпросът дали за добро или зло, в случая не ни занимава. Мисля все пак, че е за добро.) Но властта и употребата й търпят, и в момента претърпяват най-революционни промени. Това е свързано както с обществената демократизация, така и с – и то е по-важно – забележителния достъп до информация, какъвто обществото не

е имало през цялата история на човечеството. 

Друг фактор е редукцията на насилието, характерно за автократични и тоталитарни форми на управление. Тогава властта, тоест авторитетът, се поддържат със сила, и тази сила се разпределя – пак под дулата на оръжието и волята на пестника, като лъчи от върха на властовата пирамида да най-долните и стъпала. Помня в тази връзка един характерен епизод от разказите на Виктор Франкъл за лагерния му опит в душегубките на Третия райх. Разсъждавайки върху пирамидата на властта и поведението на тълпата дори в зверските условия на лагера,  Франкъл отбелязва как така наречените „капо“ – привилегирировани затворници, назначени от СС управата, веднага започвали да се възползват от положението си и да упражняват власт и насилие над събратята си не по-зле от самите есесовци. Техните привилегии били съвсем дребни – малко по-добра храна, малко по-лек режим, но въпреки това те излъчвали удовлетворение от „издигането и кариерата“, макар че били евреи, в случая като другите. И също подлежали на унищожение. Франкъл дава пример: „Някои дори развиваха миниатюрни налудности за величие. Психическата реакция на завиждащото и мърморещо мнозинство към това облагодетелствано малцинство намираше израз по няколко начина, понякога в шеги. Чух например един лагерник на говори на друг за един такъв капо: „Представи си само! Познавах този човек, когато беше само президент на голяма банка. Не е ли щастие да се издигнеш толкова високо на този свят?“

Властта днес, слава богу, се избира, а не се наследява или взема със сила. Освен това е, или трябва да бъде, непрекъснато под лупата на журналисти, опозиция, будни и активни граждански обединения и индивиди. Когато тази власт, избрана заради управленски умения и политическа харизма, започне да създава впечатление, че се опива от привилегии и удобства (с които обществото по принцип й плаща заради тегобите при носене на отговорност), или – нещо повече – че посяга към незаконно облагодетелствуване от положението си, то следва наказателна санкция. Тя е „отвращение“ и снемане на доверието. Тоест – властта пада от власт. Казано простичко, хората задават на властта непрекъснато въпроса: „Ти повече се радваш на „кариерата“, или повече теглиш каруцата? Ако е първото, правиш ни лошо впечатление. А ако не сме те забелязали особено да теглиш, но ти виждаме терасите и апартаментите, които с назначената от нас заплата

не би следвало да имаш, дразниш. Ерго, махни се.“

Или, за да споменем пак Виктор Франкъл, ако „миниатюрната налудност за величие“ лъщи на преден план, а няма служба и служене, свързани дори с жертви (на нерви, лично време, здраве - което е част от управлението), то общественото отвращение неизбежно расте.

И понеже не говоря само за политика, ще илюстрирам това и с кариерата, да речем, на талантлив творец, примерно кинаджия или певец. Ако той набляга на брането на плодовете от популярността си повече, отколкото на работата и свързаните с нея жертви – тоест отдава се на сексуална разюзданост, нездрава страст към лукса и зависимост от опиати, то най-често изяжда плодовете на авторитета си с по-бързи темпове, отколкото го гради. Следва наказание. При такива е свързано със загуба на популярност, при властта – със загуба на уважение и доверие.

Този процес на модерен инженеринг при граденето на авторитети днес не е лесен, защото зависи не само от самите авторитети, но и от равнището на цялото общество. Но е единствено верен, и – по моему – неизбежен.

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Религиозната показност се възпалява по време на избори
Симеонов: Очаквам промени във властта след местния вот

21.10.2019

1159 3
Доклад хвали България за силно женско присъствие във властта

21.10.2019

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

324 1

Коментари

доктор Гилотен

Съжалявам, че не четох докрай-социалистите във Франция се обезпаразитяваха, след като гласуваха срещу Льо Пен

ssto

Трябва да се чете до край. Обикновено изводите са там.

 

"Този процес ... не е лесен, защото зависи не само от самите авторитети, но и от равнището на цялото общество. Но е единствено верен, и – по моему – неизбежен."

 

Че е неизбежен - такъв е, но не е толкова просто, колкото звучи.

 

С нещо, с което могат да се постигат много ползи, с него може и много да се вреди. Ползите и вредите са относителни понятия.  На първите две нива на мислене, ползата за един се възприема като вреда за друг, а вредите за едни - като ползи за други. Едва на третото нещата застават по местата си, но предолеем ли първите две и стигнем ли третото, то задачата може да се брои за решена вече наполовина.

 

На първите две нива и "Демокрацията" се мисли и ползва  като относителна. Някои по-резки промени в "равнището на цялото общество" могат да се окажат взривоопасни. Една промяна предизвиква друга и колкото по-бързо се случва, толкова по-трудно се регулира. Ако се мине по този път, не се знае в последния момент на къде ще бъдат насочени измененията и дали знакът на величината пред тях ще се окаже + или -.

 

Не по-малко рискове стоят и пред постепенната промяна. Докато се случи за всички, други вече ще са я разбрали, осребрили и омърсили.

 

Има много желаещи да оглавят обществените процеси. Един такъв експеримент си направихме през м. януари. Можем да го повторим, ако не вярвате. Мераклиите да водят никога не знаят кога е наистина и винаги скачат. Можем да ги поупражним с "легни-стани". Хубаво е, че имат ентусиазъм. Лошото е, че повечето са безотговорни.

 

 

 

wangobe

и по-стари демокрации - като Великобритания 

Аз нещо не разбирам, как може да има демокрация, ако кралицата може свободно да разпусне седянката във всеки момент? Тази "демокрация под короната на кралицата" е като дървено желязо.

wreckage
снимка на wreckage

Аз нещо не разбирам, как може да има демокрация, ако кралицата може свободно да разпусне седянката във всеки момент?

не може. На последния, който се опита, му махнаха главата.

SENIOV

 А дали всички проумяват горе изложението

Влез или се регистрирай за да коментираш

×