Медия без
политическа реклама

Народът получи и евтин хляб, и зрелища

Популизмът на политиците удари дъното с налагане на таван на надценката

Илияна Кирилова
Въведената преди две години нулева ставка ДДС за хляба не доведе до спад в цената му.

Дай на народа хляб и зрелища, друго не трябва. Политиците в древен Рим още тогава са открили как да си купят подкрепата на плебса. Нашите депутати правят същото, без значение дали са леви или десни, патриоти или евроатлантици.

Най-пресният пример е как в последния работен ден на 49-то Народно събрание преди да бъде разпуснато за изборите, почти единодушно депутатите изненадващо ограничиха в Закона за хазарта и рекламата на игрите на късмета, и цената на хляба.

Забраната да се рекламират хазартните игри в медиите може и да изглежда като отнемане на зрелищата на народа, но пък бе направено достатъчно зрелищно, за да впечатли електората. Кандидатите за народния вот демонстрираха силна загриженост за обхванатото от години от хазартна епидемия население, а това, че се сетиха преди избори, е дребна подробност. 

Политиците стигнаха още по-далеч. 

Без никакви дебати управляващи и опозиция

удължиха нулевата ставка ДДС на хляба до края на годината, независимо, че в последните месеци инфлацията на тази стока е с отрицателен знак. Като бонус изневиделица бе въведен и 15% таван на търговската надценка на хляба с привидната убеденост, че така политиците правят нещо полезно за потребителите.

Аргументи защо са необходими тези мерки, няма смисъл да се дават - всички са наясно колко е важен хлябът за трапезата на българите, обяви вносителят на промените Йордан Цонев от ДПС и шеф на бюджетната комисия в последния парламент.

"Добре, че са изборите! Партиите стават по-склонни към социални и регулативни мерки" -  горе-долу така прозвуча оценката на червения депутат и професор по икономика Румен Гечев, който не скри колко е доволен от държавната намеса в ценообразуването на хляба.

Нито един депутат от десните партии не излезе да защити свободната конкуренция и свободата на договаряне в една пазарна икономика. Тези дни стана ясно, че икономистът Георги Ганев - виден либертарианец, се е отказал доброволно от листите на "Демократична България" за новия парламент. Как няма да се откаже, след като е принуден да си затваря очите за решения, коренно противоположни на принципите на десномислещите хора!

На търговците им трябваха няколко дни да се окопитят от изненадата, (а и да минат Великденските празници), за да надигнат вой. Възмутени са, че такава сериозна регулация в търговията се въвежда, без да се потърсят експертни становища и без никаква оценка на въздействието.

То и за нулевата ставка ДДС за хляба и брашното, която е в сила вече втора година,

не сме видяли оценки как е повлияла на цените в магазина.

Като потребители обаче сме напълно наясно, че мярката, приета по време на високата инфлация, не оказа възпиращо влияние, или ако е имало задържане на цените някъде, то е било за месец-два. Спестените 20% ДДС отидоха като чиста печалба в джобовете на търговците и производителите. Чак година по-късно, когато цените на основните виновници за поскъпването на стоките и услугите - суровините и енергоносителите, тръгнаха надолу, се забеляза лек спад на цената на хляба. Сега зърно, ток, природен газ и горива са чувствително по-евтини. Инфлацията падна и през април вече е 3.3%. Т.е. резон хлябът и брашното да продължават да бъдат без данък няма. 

Както нямаше причина да се удължава действието и на ниския 9%-ен ДДС за ресторантьорите - любимците на всяка власт. Ковид пандемията е забравена вече, но винаги за тях се намира причина за данъчна преференция. Потърпевши са потребителите, които не усетиха в сметките по-ниския данък, напротив, цените в заведенията неизменно вървят нагоре.

Кого обслужва решението за таван на търговската надценка за хляба?

На първо място, политиците. Почти всяка партия в предизборните си обиколки сега се бие в гърдите, че е подкрепила слагането на юзди на цената на хляба, макар и до края на годината.

Наблюдавайки поведението и манталитета на народните избраници обаче, винаги имаме едно наум, защото повечето им действия са под нечия команда или в услуга на нечии частни интереси.

Вече се чуха мнения, че ограничаването на търговската надценка обслужва големите търговски вериги и разчиства пътя им от по-малките конкуренти. Заради големите обороти и многото артикули, големите супермаркети няма да усетят свития марж на печелбата от продажбите на основните видове хляб. Това обаче не е така за малките търговци и специализираните магазини и пекарни, особено ако имат по-големи разходи заради различните бизнесмодели, които прилагат.

Търговските вериги също възроптаха от "безобразния начин", по който, само за няколко часа, бе одобрен таванът на търговската надценка за хляба. От Сдружението за модерна търговия призоваха президента да наложи вето, като описаха пространно как скоростното гласуване на ограничението погазва няколко закона, правилника на самия парламент, че дори и Конституцията.

От обясненията на засегнатите търговци прозират опасенията им, че внезапното решение да се ограничи цената на хляба чрез таван на търговската надценка всъщност е в услуга на хлебопроизводителите. Нищо не пречи хлебарите да вдигнат доставната цена в следващите месеци, докато търговците трябва да държат ниска надценка. От своя страна зърнопроизводителите също може да се почувстват импулс да поискат по-висока цена на пшеницата от новата реколта.Преди месец от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите описаха черни сценарии как, ако не се удължи нулевата ставка ДДС, след 1 юли цената на хляба ще скочи над 3 лева. Няма значение, че зърното вече е два пъти по-евтино - то било купено още миналата година. Председателят на сдружението Марияна Кукушева се похвали, че отдавна е получила подкрепата на всички политически сили. И действително - няма партия, която да се осмели да застане срещу хляба.

Голямата опасност е, че веднъж приета такава мярка, може да стане дългосрочна.

Пример - ниските ставки ДДС, които уж бяха въведени временно за половин година. Слагането на таван на търговската надценка за хляба е опасен прецедент, който лесно може се разпростре и за други храни и стоки. А при политическата нестабилност през последните години с чести смени на правителства и предсрочни избори, е много лесно за политиците да си закичат тази брошка на ревера. И изобщо няма да слушат предупрежденията на икономистите, че дори и на Комисията за защита на конкуренцията, за рисковете от подобна държавна намеса в ценообразуването. 

А рисковете са сериозни. Много търговци може да компенсират по-ниския марж на печалбата за хляба с повишение на цените на други стоки. Други - силно да ограничат и дори да престанат да предлагат трите основни вида хляб, за които има надценка - бял, Добруджа и типов. Така хората ще бъдат принудени да купуват или по-скъпи видове хляб, или по-евтини, но по-некачествени.

Ако таванът на търговската надценка се задържи по-дълго време със сигурност ще има търговци, които ще излязат от пазара, принудени заради това, че не може повече да покриват разходите си. Това означава по-малко предлагане и по-малък избор на пазара. Всички ще продават с максимална надценка, дори и тези, които в момента са под 15%, и в крайна сметка навсякъде ще се изравнят крайните цени на трите вида хляб. Така пазарът, благодарение на държавната намеса, ще се превърне в един огромен картел, който иначе се преследва от антимонополното законодателство. Търговците няма да имат стимул да намаляват цените с цел да привличат повече клиенти, защото няма да има никаква конкуренция. Оттук нататък е много лесно цените само да растат.

Улисани в предизборната кампания, на политиците изобщо не им е до задълбаване в темата. Те си свършиха своето и едва ли щяха да страдат, ако президентът бе решил да наложи вето. Даже щеше им дойде дюшеш в предизборната реторика кой е виновен за скъпия хляб на народа. А като се има предвид враждата между повечето политически сили и президента, конфликтът щеше да е зрелищен.

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?