Докато се опитва да приключи в срок Плана за възстановяване и устойчивост, България допусна голямо забавяне на обещаните стотици милиони за Стара Загора, Перник и Кюстендил. Парите, от които се очакваше да улеснят прехода на въглищните региони към алтернативни дейности, се бавят критично. В оставащите 5 месеца до края на годината България трябва да представи фактури пред ЕК в размер на над 440 млн. евро само за тези три региона. 

Това е невъзможно и на практика тече план Б тези суми да не се загубят, показва поискана от “Сега” информация от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов. Кои са най-рисковите схеми и какво може да направи държавата, за да не загуби реално парите? 

Фондът за справедлив преход е с най-висока сума усвояване за 2026  

Фондът за справедлив преход тръгна с фалстарт заради закъснели териториални планове за трите въглищни региона. Това доведе до загуба на 100 млн. евро заради резервиран за 2022 г. и неизползван бюджет. Сега България рискува да загуби огромна сума заради друго правило, свързано с резервирането на бюджет - изискването парите да са усвоени в срок от 3 години след отпускането им. По правилото n плюс 3 България трябва тази година да отчете пред Брюксел 826 млн. евро по Фонда за справедлив преход. От тази сума следва да се приспаднат 387 млн. евро по получено префинансиране и направени междинни плащания и така крайната сумата, която следва да се докаже със сертифицирани и верифицирани разходи до края на годината е 440 млн. евро. 

Това е много малко вероятно да се случи и вече се работи по изменение на Програма “Развитие на регионите”, под чиято шапка са парите за трите региона. 

Две големи процедури са били атакувани сериозно в съда 

На фона на общото забавяне две от най-големите процедури имат сериозни пропуски и са атакувани в съда. Много сериозен риск за провал е имало при голямата процедура за подкрепа на големи предприятия на територията Стара Загора с общ бюджет от близо 463 млн. евро. От протокол на проведен подкомитет за наблюдение става ясно, че процедурата буквално е била пред провал заради спечелено от “Енергоремонт - Гълъбово” съдебно дело в Административен съд - София град. Държавното дружество извършва основните ремонти на топлоелектрическите централи от комплекса “Марица-Изток”. Прегледът на съдебното решение показва, че проблемите с процедурата са били много сериозни. “Въпреки че обявената цел на процедурата е да подпомогне големи предприятия в регион С. З., кръгът на допустимите кандидати е неоснователно разширен с предприятия, притежаващи активи, включително логистични бази и паркове на територията на областта. Фокусът на програмата е деклариран да бъде върху индустриалния сектор, включително производството на съоръжения за съхранение на енергия и промишлени стоки с чисти технологии, както и компоненти за новите чисти технологии. Такъв фокус обаче не е поставен нито в критериите за допустимост на кандидатите, нито в критериите за оценка на предложенията”, се изтъква в решението на съда. Оспорено е и ограничението в процедурата да участват свързани предприятия, както и индикаторите за отчитане на новосъздадени работни места, защото не е позволено да се отчита като изпълнение запазването на вече съществуващи. На първа инстанция съдът е отменил две от насоките за кандидатстване, което би върнало процедурата в начален етап и би било фатално от гледна точка на срокове. 

На втора инстанция “Енергоремонт-Гълъбово” всъщност само е извадило МРРБ от съдебното блато, като не просто е оттеглило жалбата си, а се е отказало юридически от изначалното оспорване. Така процедурата може да продължи. 

По-сериозна съдебна атака в Административен съд - Стара Загора е и процедурата за финансиране на диверсификацията на малки и средни предприятия. По тази процедура имаше огромен интерес - подадени предложения за над 920 млн. лв. при общ бюджет по процедурата 250 млн. лв. с националното съфинансиране. От екипа на Пеканов обявиха, че тече одит на законосъобразността при подбора на фирми по процедурата - както вида на критериите, така и начина на прилагане. Според изнесена от регионалния министър Иван Шишков информация одитната проверка вече е потвърдила пороци в процедурата и се търси вариант за следващи действия. 

Част от парите ще бъдат насочени към финансов инструмент

За да не се загубят средства, правителството ще насочи част от парите към финансов инструмент. Предстои сключване на финансово споразумение с Фонд мениджър на финансови инструменти, обясниха от МС и МРРБ. Това обаче на практика не е много добра новина за бенефициентите, защото вместо безвъзмезден ресурс, те ще получат заемно финансиране. Наред с това тече изменение на Програма “Развитие на регионите” и смяна на начина на отчитане на бюджета. Вместо отчитане на реално извършени разходи България ще се опита да договори с Брюксел отчитане по постигнати цели и етапи - така нареченото финансиране, несвързано с разходите. Подобен е дизайнът на плащанията и при националния план за възстановяване и устойчивост. 

Дори след прилагането на тези промени в дизайна на програмата, по нея до края на годината остават рискови по сметките на МРРБ още 276.7 млн. евро. Тази сума касае риска от неизпълнение на цялата програма, не само парите за въглищните региони, като тук МРРБ ще търси спешно напреднали проекти на общините, към които да прехвърли средства. Общо по регионалната програма до края на 2026 г. трябва да бъдат отчетени пред Брюксел по правилото n плюс 3 сума в размер на 808 млн. евро, включително парите за въглищните региони. 

Към момента не се оценява риск от загуба на средства по останалите оперативни програми. Ето парите, които следва да се отчетат пред Брюксел до края на годината по данни към 20 май. 

Какви процедури предстоят за въглищните региони 

1. 30 млн. евро за изграждане на полеви център за отбранителни технологии и решения с двойно предназначение в регион Стара Загора;

2. Подкрепа за квалификация и преквалификация за подпомагане на косвено засегнатите от зеления преход

3. 13.8 млн. евро за регионален център за устойчиви производства и логистична интеграция.