Пандемията KOVID-19 доведе до най-голямата икономическа криза след Втората световна война. Очаква се тази година световната икономика да отбележи най-големия си спад от 75 години - с 5%, и почти няма държава, която да не е засегната от кризата.

Но не само това отличава тази криза. Нейният произход е извън сферата на икономиката и развитието й зависи до голяма степен от разпространението на един вирус. Това поставя и въпроса - от икономическа гледна точка по-добре ли е да се въведат ограничения, за да се предотврати разпространението на вируса, или е по-добре да не се прави нищо? Швеция и Македония са пример за възможните отговори по време на пандемията.

Експериментът на Швеция

Швеция имаше нетипична реакция на пандемията КОВИД-19. Докато всички останали европейски държави наложиха ограничения и „затвориха“ икономиките си, за да предотвратят разпространението на вируса, тя реши да не предприеме нищо. С това направи най-големия естествен експеримент в новата история.

Краткосрочните резултати от шведския експеримент вече са очевидни, особено в сравнение със скандинавските й съседи - Дания, Норвегия и Финландия. Здравните резултати са убедително най-лоши в Швеция. Броят на жертвите на КОВИД-19 там е пет пъти по-висок от този в Дания, десет пъти по-висок от Финландия и дванадесет пъти по-висок от този в Норвегия. Не е чудно. Без ограничения, това се очакваше.

Но какви са икономическите резултати? И те са по-лоши в Швеция. БВП в Швеция през второто тримесечие е спаднал с 8,3%, в Дания - с 6,9%, а в Норвегия и Финландия съответно с 5,1% и 4,5%.

Защо Швеция има по-лоши икономически резултати от съседите си, въпреки че не е „затворила“ икономиката, за разлика от тях?

Фактът, че Швеция не „затвори“ икономиката, изобщо не я пощади от икономическия шок. Всички нейни икономически партньори се „затвориха“, поради което външното търсене на шведски продукти намаля, тоест шведският износ спадна, сякаш държавата също е наложила ограничения. Липсата на ограничения доведе и до допълнителна вреда. По-големият брой на новите инфекции и смъртни случаи кара хората и компаниите да се въздържат от потребление и инвестиции много повече, отколкото в други страни. Така през април, когато броят на новите случаи намаля в Норвегия, търговията се увеличи с 4,8% в сравнение с предходния месец, докато в Швеция през същия месец броят на новите случаи се увеличи, а търговията спадна с 1,5%.

Резултатите от шведския експеримент са недвусмислени. Фактът, че Швеция не наложи ограничения по време на пандемията, не доведе до нищо добро, а само разпали пандемията, влошавайки здравните резултати, а оттам и икономическите.

Македония беше положителен пример в началото

През април Международният валутен фонд прогнозира, че икономиката ни ще спадне само с 4% тази година. Само Сърбия, Молдова и Малта от европейските страни се очакваше да бъдат по-добре от нас.

Защо очакванията бяха толкова положителни? Първият фактор беше, че нашата икономика се счита за относително затворена, много по-малко интегрирана в глобалните икономически тенденции от другите европейски икономики, много по-зависима от вътрешни фактори. Ето защо се справяме сравнително добре в глобални икономически кризи, като например 2008-2009 г., когато бяхме едни от най-малко засегнатите в Европа.

На второ място, когато бяха направени тези прогнози - в края на март и началото на април, ние бяхме една от най-слабо засегнатите от коронавируса страни в Европа. Въведохме навременни ограничения, мерките се прилагаха последователно, разпространението на вируса се забави и се очакваше да имаме общо около 2000 случая на заразени.

Когато наскоро излязоха икономическите данни за второто тримесечие, се видя, че всъщност се нареждаме сред държавите, които се справят най-зле в Европа. Спадът на нашия БВП през второто тримесечие е 12,7% (в сравнение със същия период на 2019 г.), което е по-добре само от 10 европейски държави и по-лошо от 20. Защо се стигна до това, въпреки положителните първоначални очаквания?

Грешките с икономическите мерки

Несъмнено влияние оказват грешките в правителствените икономически мерки. Те закъсняха - основният пакет беше приет едва на 31 март, около 20 дни след затварянето на училищата, детските градини, ресторантите и моловете. Самите мерки бяха насочени предимно към големите компании - най-голяма държавна помощ получиха фирмите, които печелят милиони евро, като частните болници, казината, букмейкърите или чуждестранните компании от необлагаемите зони. Малкият бизнес беше пренебрегнат. Имахме само една специална мярка за микро, малки и средни предприятия - безлихвени заеми на обща стойност 14 милиона евро, които бяха използвани веднага. Много развити страни имаха специални пакети само за малкия бизнес, именно защото те бяха най-засегнати от кризата. Германия например предостави 10 милиарда евро директни субсидии на самостоятелно заети лица и микропредприятия (до 10 служители).

Помощта също беше лошо структурирана и така част от парите, които трябваше да отидат при работниците, се оказаха при собствениците на компаниите. Имаше и съмнения за корупция, когато държавна помощ получаваха компании на държавни служители.

Гражданите бяха почти напълно изключени. Мерките за тях (разплащателни карти) бяха приети едва с третия пакет в средата на юни и бяха доста скромни. Обявената сума беше 28 милиона евро, което е 0,25% от БВП и само 1/6 от всички средства, които държавата похарчи за справяне с кризата Ковид-19. Това е твърде малко за смекчаване на вредното въздействие на кризата върху гражданите и за „рестартиране“ на икономиката.

Но въпреки че са допуснати много икономически грешки, това не е основната причина за лошите икономически резултати.

Катастрофалният здравен баланс

Основната причина е, че от края на април здравният ни баланс се влоши катастрофално. Започнаха да се правят отстъпки на различни влиятелни социални групи, като религиозни общности и определени бизнес групи. Не бе потърсена отговорност за организиране на литургии в условия, когато имаше забрана за събиране, църквите имаха право да работят за Великден, нямаше реакция за  провеждане на събиране за Ифтар, джамиите имаха право да провеждат молитви за Рамадан. Направиха се отстъпки на ресторантьори и букмейкъри и им беше позволено да отворят, въпреки че културните институции останаха затворени. Министърът на вътрешните работи не пожела да санкционира нарушителите, под предлог, че това ще влоши и без това тежкото им икономическо положение. В крайна сметка мерките се отпуснаха напълно, преждевременно, в условия, когато здравните резултати всъщност се влошаваха.

По този начин, от първоначалните очаквания за общо 2000 заразени, ние бяхме в ситуация да имаме 1000 новозаразени всяка седмица и вече 700 починали. И сега здравни резултати на Македония са сред най-лошите в света и само двадесет страни в света имат повече смъртни случаи на глава от население от нас.

С пример илюстрирахме най-важния икономически урок от текущия ход на кризата - че колкото по-лош е здравният баланс, толкова по-лоши ще бъдат икономическите резултати. Страните, които имаха най-лоши здравни резултати в пандемията, като Италия, Испания, Великобритания, Франция и Белгия, имаха най-висок спад на БВП през второто тримесечие. Безславно влязохме в тази група държави.

Причината е същата като в Швеция и всъщност отдавна е известна в икономическата наука. Лошите здравни резултати влошават очакванията на обществото, пораждат несигурност относно бъдещето и карат хората и фирмите да се въздържат от разходи и инвестиции, което от своя страна намалява съвкупното търсене и забавя икономическата активност. Ролята на очакванията в икономиката е подчертавана още от Кейнс през 1936 г. и днес сред икономистите е широко разпространено мнението, че преодоляването на Голямата Депресия от 30-те години се дължи точно на подобрените очаквания. Но нашите създатели на политики изглежда са по-склонни да се доверят на местните бармани и букмейкъри, отколкото на учените икономисти.

Сега какво?

Но защо е важно да се знае това? Целта на този текст не е само да покаже, че нещо е сгрешено в миналото. Целта е да се посочи какво трябва да се направи в бъдеще.

В ситуация, в която много европейски държави започват да се сблъскват с втора вълна от пандемии и обмислят възстановяване на ограниченията, ще трябва да започнем да мислим за същото. Да, ограниченията не трябва да бъдат толкова строги, като тези от март-април, те могат да бъдат както по-меки, така и по-селективни, и разбира се, това трябва да бъде началото. Но ако другите европейски държави все пак решат да наложат строги ограничения и отново да затворят икономиките си, ще трябва да направим същото. Не трябва да си позволим да играем втора Швеция. Това би причинило огромни щети, както за здравето, така и за икономиката, и това трябва да бъде кристално ясно за всички.

В тази връзка не трябва да стигаме много далеч, достатъчно е да видим нашите съседи. Гърция е чудесен пример за успешно справяне с кризата - има 10 пъти по-малко смъртни случаи от КОВИД-19 на глава от населението от нас, въпреки че тя е туристическа държава. Дори спадът на БВП през второто тримесечие не е много по-голям от нашия - общо 15,3%, в сравнение  с 12,7% - въпреки, че туризмът й е унищожен. Гърция вече започна да въвежда нови ограничения, въпреки че през последните няколко дни има около 300 новозаразени души на ден (което в Македония би означавало около 60).

Не трябва да повтаряме грешките от миналото и да правим отстъпки и да се поддаваме на натиск, какъвто беше случаят през последните месеци с религиозните общности, ресторантьорите, букмейкърите и други влиятелни групи. Мерките трябва да се спазват последователно от всички и ако някой не го прави това, компетентните органи трябва да го санкционират строго. Извинения от вида, че се нанася вреда на гражданите, са абсолютно несъстоятелни. Много по-голяма е вредата от несанкционирането, тъй като по този начин се разпространява вирусът и това застрашава както общественото здраве, така и икономиката.

За периода на ограниченията ще трябва да бъдат подготвени нови икономически мерки в подкрепа на засегнатите. Мерките по своята същност не трябва да се различават много от въведените до момента, но те трябва да бъдат по-добре структурирани, като се премахнат техните слабости. Те трябва да бъдат по-целенасочени, тоест да стигнат до онези, които се нуждаят най-много от помощ, като например малките компании, работниците, загубилите работата си и бедните.

Трябва да има специален пакет от мерки само за малките компании, по примера на много развити страни. Този пакет, в допълнение към подкрепата за преодоляване на проблеми с ликвидността и заплати на работниците, трябва да предоставя и подкрепа за дигитална трансформация на малките компании, т.е. преориентиране към онлайн работа, електронни продажби и др. Това е първата препоръка на ОИСР за подпомагане на малките компании в тази пандемия.

Новите икономически мерки трябва да обърнат повече внимание на гражданите. Поддръжката за тях не трябва да се свежда до разплащателни карти с 3000 или 9000 денара. Това е обидно подхвърляне трохи. В страната с най-големи социални различия в Европа са необходими системни промени за справяне с бедността, необходима е социална система, която да вземе от тези, които имат, и да даде на тези, които нямат, и такива кризи са най-добрият момент за такива големи промени.

И накрая - всички трябва да осъзнаем, че общественото здраве и икономиката вървят ръка за ръка. Ако общественото здраве не е в добро състояние, няма да бъде и икономиката. И в тази пандемия, и в „спокойни“ времена. Затова, нека започнем да се грижим за него много повече.

--------------

Тази статия е публикувана в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от "Рес публика" в сътрудничество с Анализирај.ба  (БиХ), Sbunker  (Косово) Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА  (България).