Медия без
политическа реклама

Кои са правилните въпроси след смъртта в камиона в Есекс

Трагедията не е причинена от хлабав граничен контрол, а от правителствата, които принуждават толкова много уязвими хора да рискуват живота си

ЕПА/БГНЕС
Телата на 38-те възрастни и един тийнейджър бяха открити в сряда в камион в индустриална зона в Есекс.

Има няколко начина човек да се скрие в камион, ако не иска да бъде намерен. Ако сте в добра физическа форма и достатъчно силен, можете да пролазите между осите и шасито и да висите там, докато ръцете ви издържат. Освен това можете да се опитате да се напъхате в малката багажна секция между колелетата - изпитание за издържливост и възможността да се кривите. Или пък, ако успеете, можете да отключите и да влезете в основния товарен контейнер, който може да е въздухопроницаем, но може и да не е. Бихте направили всичко това, ако искате да прекосите международна граница, която нямате разрешение да преминавате.

Все по-често се случва - както стана и с 39-те души, открити мъртви в камион в Есекс, да не можем да пренебрегнем рисковете от този вид транспорт. Срещал съм хора, които са пътували по всички описани по-горе начини, всички те

 

са се хвърляли сляпо в неизвестното

 

Джамал, млад мъж от Судан, прекарал известно време в Кале, се криел под камиони, за които си мислел, че пътуват към Великобритания и трябвало да скача на магистрали във Франция и Белгия, когато успеел да установи, че го карат в друга посока. Кюрд, успял да стигне до Европа от Иран преди десетилетие, трябвало да гледа как трафикантите, които му предлагали безопасно прехвърляне, пребиват другите мигранти и се чудел кога ли и него ще го сполети същото. Зайнаб, иракчанка, се вмъкнала в хладилен камион във Франция заедно с трите си деца една нощ през есента на 2014 г. Очаквала шофьорът да потегли през Ламанша. Вместо това той си останал на паркинга и изключил вентилацията. Полицията пристигнала тъкмо когато хората около нея започнали да се задушават.

38-те възрастни и един тийнейджър, чиито тела бяха открити в сряда, тепърва трябва да бъдат идентифицирани и да се изяснят подробности за пътуването им, макар на пръв поглед да изглежда, че камионът е дошъл от България. Трагедията припомни и други подобни - 58 мъже и жени бяха открити мъртви в камион в Дувър през 2000 г., 71 разлагащи се тела бяха изоставени в камион на магистрала в Австрия през 2015 г. 35 мъже, жени и деца бяха намерени, съсипани от хипотермия и остра дехидратация, през 2014 г. на доковете на Тилбъри.

Първата ни реакция в тези случаи обичайно е шок и желание да не допускаме друг път да се случва нещо подобно. И първосигналният отговор е искане за повече контрол - повече мерки и инфраструктура за сигурност по границите, по-строги наказания за хората, които се опитват да осъществяват и да организират тези пътувания. Но тези трагедии не се случват заради липсата или слаб граничен контрол - те са цената му. Илюзията, която политиците бранят и ни налагат, е, че миграцията

 

може да се пуска и да се спира като чешмата,

 

в зависимост от желанията на избирателите или изискванията на икономиката. Разбира се, че тя може да се регулира - държавите могат да предлагат стимули за преселване, както могат да слагат бюрократични или физически бариери пред хората, за да ограничат придвижването им. Но както е болезнено очевидно напоследък в толкова много части на света, винаги ще има хора, които се чувстват принудени да предприемат тези пътувания, дори и когато рисковете са смъртоносни. По-затегнатият контрол изтласква хората към по-опасни пътища и оставя живота им в ръцете на трафиканти, които са безразлични към безопасността им или пък съвсем преднамерено ги експлоатират.

Ситуацията в Кале в последните две десетилетия е показателна. С разгорещяването на дебатите за референдума за Брекзит през 2016 г. кадрите с хората, струпани на френското пристанище, бяха използвани като доказателство за хлабавия граничен контрол. Всъщност те бяха доказателство за обратното - тъкмо защото Великобритания направи толкова трудно преминаването на Ламанша, хората започнаха да предприемат опасни плавания с лодки от френския бряг. Великобритания не преживя бежанска криза по начина, по който тя засегна други части на Европа - през 2015 г., когато молбите за убежище растяха главоломно в Европа като цяло, делът на молбите във Великобритания спадна. Ето защо е изключително важно да не позволяваме на шока и паниката да ни карат да вземаме решения, които ще усложнят и без това трудния живот на хора, които бихме искали да защитим.

Задават се важни въпроси за смъртта на хората, открити в Есекс - кой е отговорен, как да предотвратим подобни случаи в бъдеще? Полицията в Есекс разследва убийства и арестува шофьора на камиона. Националната криминална служба обяви, че работи по идентифицирането на организирани престъпни групи, които биха могли да са свързани със случая. Но има и куп други въпроси, които би трябвало да зададем. Първият е

 

защо въобще човек би пожелал да пътува по този начин

 

- какво кара тези хора да напускат домовете си и защо не искат да спрат никъде другаде? Ако сред загиналите има бежанци, защо не са имали възможност да намерят правата си другаде в Европа? Дали сред жертвите има хора, които са имали право да бъдат във Великобритания, но не са успели да стигнат до нея по законен път, защото британското правителство си е затваряло очите и се бави, както прави със стотици деца, които са без родителите си в лагери из Европа?

Ако не са бежанци, какво ги е мотивирало да пътуват по този начин в търсене на работа? Мащабно проучване на Програмата за развитие на ООН показва колко сложни могат да бъдат отговорите - при интервюирани почти 2000 души от Африка, пристигнали в Европа да търсят работа по най-смъртоносните маршрути в света, над 90% отговарят, че биха го направили отново. Повечето от тях не са избягали от дълбока бедност, а от неравенство и несправедливост, искали са повече от живота.

Като задаваме тези въпроси, признаваме, че хората, които страдат на границите ни, не са просто пасивни жертви, а личности, които вземат решения и се опитват да вземат живота си в ръце. Само така ще спрем да се отнасяме към тази тема като към проблем, който бихме искали да пренебрегнем или забравим, и ще започнем да говорим за това как да реорганизираме системата около нуждите на хората.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?