facebook
twitter

Наблюдател

Как да премахнем монопола на партиите върху властта

G2G може да се окаже успешен изход от задънената улица на политиката в България
1505
Снимка: Архив
Карикатура: Христо Комарницки

Сигурно и вие имате приятели, които често споделят огромното си разочарование от политическата ситуация в страната и нуждата нещо да се направи. Очевидно е, че в България има много интелигентни и образовани люде, които се чувстват непредставени в политическия живот. Много от тях са симпатизирали на една или друга партия през последните години и неизбежно са били предавани. И това е една от причините за ниската избирателна активност.

Въпросът е

 

защо се получава така?

 

Защо политиците (почти) никога не оправдават нашите надежди? Всички ли са корумпирани и лъжци, или причината е някъде другаде? В порочната политическа система например се базира на партии, които “представляват” интересите ни в парламента и политическия живот. Партиите са наложили модел, който облагодетелства самите тях. Централизиран модел – с лидер и ръководно тяло с интереси, които обикновено са различни от тези на избралите ги. Централизацията, естествено, поражда корупция и “култ към личността”. Партиите насърчават кариеризма и лоялността не към членовете/гражданите, а към партийното ръководство. Текущият модел не дава възможност да се смени провалило се ръководство. Новата тенденция от последните години с партиите от т.нар. “лидерски тип” не дава по-различни резултати. Корупцията дори става по-лесна, защото един лидер може лесно да бъде купен/контролиран.

 

Дали това развитие е случайно?

 

С годините се увеличават хората, които не гласуват, защото “няма за кого”. Преходът успя (вероятно целенасочено) да ни убеди, че всички са маскари. Ако случайно някоя личност се хареса на обществото, тя е принудена да направи партия, за да се пребори за парламента, и всичко отново попада в познатия ни коловоз. На практика гражданите нямат избор, а демокрацията (властта на хората) не работи. В създадената ситуация независимите кандидати нямат шанс, защото им липсва финансов и медиен ресурс.

 

Наистина ли ситуацията е толкова безнадеждна?

 

Не. Във всяка безизходна ситуация има най-малко два изхода, важното е да откриеш поне единия.

Ако използваме терминология от бизнеса, текущият политически модел е C2B (consumer to business) модел. След като партиите придобият влияние и особено след като успеят да влязат в парламента, те заживяват свой собствен живот, който е независим от гласувалите за тях граждани. Бизнес моделът от C2B се превръща в B2B (business to business). Партиите общуват помежду си, особено парламентарно представените, борят се, обиждат се, мразят се, договарят се. Всичко това те правят предимно в интерес на своята партийна върхушка.

Клиентите, т.е. ние, които сме ги вкарали в политиката (бизнеса), сме забравени. За нас се сещат само по избори. Затова и мнозинството хора се чувстват пренебрегнати и не виждат надежда. При споменатия модел отделният гражданин или група граждани нямат възможност да влияят на политиката и партиите, с редки изключения, когато нещата станат толкова лоши, че големи групи излизат на улицата и предприемат отчаяни мерки само и само да им бъде обърнато внимание и да се направи опит за промени. Които, дори да бъдат реализирани, бързо се обезсмислят, защото политиката бързо превключва отново от C2B към B2B.

Партиите, които са на власт, бързо научават урока, даден им от гражданите, и правят всичко възможно бързо да променят изискванията за участие в политиката, така че тя да е още по-трудно достъпна за неудобните, за онези, които искат да променят статуквото.

Така логично възниква въпросът

 

възможен ли е друг модел на участие в политиката

 

и особено на контрол над политиците освен описаните C2B и B2B?

Според мен има прекрасна възможност за налагане на нов модел от типа C2C (consumer to consumer). Аз ще го нарека G2G – гражданин към гражданин. Това е модел, при който гражданите пряко избират лидери, които да ги представляват в политическия живот и които пряко да им се отчитат. При този модел партиите са елиминирани с всички присъщи на тях корупционни практики. За разлика от партийния модел предлаганият G2G модел е децентрализиран. Гражданите сами избират кого да следват и на кого да се доверят, а когато решат, че техният избраник вече не ги представлява, те просто му обръщат гръб и го изоставят. Т.е. той ще преживее една незабавна политическа “смърт”. Можем ли да си представим политик, който е зависим предимно и единствено от избралите го граждани, който знае, че ако предаде интересите им, няма да има втори шанс? В момента – не. Но в бъдеще?

 

Какво можем да направим?

 

Да идентифицираме онези потенциални лидери измежду нас, които заслужават доверие, и те да бъдат следвани. Ние, гражданите, можем, ако се организираме, да изберем тези честни и почтени хора, които да ни представляват и да се отчитат само на нас, а не на партиите! Мечтая си за хора, които, бидейки независими от партиите, ще успеят да посеят почтеност и разум в българския парламент. Само за момент си представете колко нелепо ще изглеждат арогантните и невежи депутати, избрани с партийни листи, на фона на образованите и интелигентни, независими депутати, облечени с доверието на гражданското мнозинство! 

Някой ще каже – да, ама и тези могат да се корумпират. Разбира се, че могат. Даже съм сигурен, че, уви, ще има такива в началото. Това обаче ще означава, че лично те ще опетнят името и достойнството си. Всички ще знаят, че са продажници. Ако сега на такива им се разминава, защото се оправдават с партийна политика и дисциплина, на гражданските избраници това няма как да им се получи. Те ще бъдат дамгосани за цял живот и техните деца също ще носят петното.

Избраните от нас хора ще имат лукса и самочувствието, че са попаднали в парламента заради своите лични качества, а не заради вярност към партийния лидер. За тях обвързващо ще бъде единствено това, което са декларирали, че ще направят/отстояват, и заради което сме ги избрали.

 

Как на практика може да се случи подобна промяна?

 

Много просто. След като идентифицираме и получим съгласието на тези хора, те откриват фен страница във Фейсбук. Тези, които ги подкрепят, стават последователи. Така лесно ще разберем колко е истинската подкрепа на даден лидер. А и той ще може да следи ежедневно колко хора го подкрепят дори и след като бъде избран. В реално време ще вижда одобрението си, коментарите, предложенията. Ако последователите са недоволни, те просто ще го изоставят и много бързо ще лъсне, че той никого вече не представлява.

Смятате, че това са илюзии, че не е възможно разпилените граждани да победят централизираната машина на политическите партии? В историята има един много интересен пример за капитулацията на мощна централизирана сила пред разпръсната и децентрализирана група хора. Испанските конквистадори, които с лекота разрушават и разграбват огромните империи на маи, инки и ацтеки, губят войната срещу… племената на апахите. Племена, които нямат централно ръководство и структура. Които самостоятелно избират лидерите си и ги следват, когато считат, че това е добро и разумно. Никой не избира лидерите, те просто се появяват и ако апахите искат, тръгват след тях. В момента, в който лидерът измени на последователите си, те просто го изоставят. Апахите са избирали своите лидери заради качества като работливост, щедрост, справедливост, самоконтрол, толерантност, съвестност, способност за изразяване. Къде са тези добродетели днес?

 

Струва ли си да се опита? И още как!

 

Едно предупреждение. В момента, в който партиите осъзнаят как този модел ги заплашва, ще се сблъскаме с огромна съпротива. Всички партии ще наскачат да обясняват колко е глупава и лоша тази идея. Ще бъдат направени още законови промени, които да елиминират и минималния шанс някой независим от партиите човек да успее да пробие в парламента. Ще бъде включена репресивната машина за оклеветяване и обезкуражаване. Защото, ако успеем, примерът ще е заразителен и ролята на партиите като “посредник” в политическия живот ще се обезсмисли. Ще лишим една голяма група хора от качество на живот, който те със своите ограничени лични възможности не биха могли да постигнат извън политиката. А става въпрос за огромен ресурс – власт, пари, привилегии.

Разбира се, тази идея може и да не проработи. Но поне ще сме опитали. Алтернативата е да продължаваме да седим и да мрънкаме без полза в кръчмата или във Фейсбук.

34

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Местните избори дойдоха, а шпиценкандидатите се крият
Има нещо много гнило в МВР
Като си юнак, защо си клефак?

16.07.2019

Бойко Ламбовски

1484 3

Коментари

Страници

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

Партиите са законните юридически лица, с които се осъществява партийната дейност.

 

Тъпчото, който е писал горното, може да се заинтересува дали има разлиак между бизнес и политически маркетинг. И ще открие цяла неизследвана Вселена.

 

Политическата дейност е по-широко понятие и тук имат място и разни НПО и църковни институции, а пък ако разни извън партиите имат право да се месят в политическия процес, защо бяхте против Църквата и нейнеото мнение по Стратегията за детето?

 

Как да премахнем монопола на партиите върху властта?

 

Това е тъп въпрос. Това е идиотски въпрос. Това е малоумен въпрос. Партиите са за упражняване на власт.

 

Можете да го премахнете като разпуснете партиите или като обявите една за водеща. Джурналя, необразовани, това ли искате? Не сме ли го играли вече? НЯКОЛКО ПЪТИ?

 

Тъпаци нещастни..

Sine_metu

Това, че Папазов е насипал куп наукообразности, да не ги наричам с по- точното им име, не значи, че ти си прав. Да не говорим за рекиджа и Памфуция; уважавам ги, но нищичко не научиха след цела година безкористна просвета от моя скромност.

 

Втора година ви повтарям :

Нема смисъл да се разсъждава върху партиите. Те са част от проблема.

Другата част е липсата на конкуренция, това значи партиен монопол и си е медицински факт. Третата част е липсата на отговорност.

 

Липсата на конкуренция се лекува с персонализирана избирателна система на категоричния непредаваем глас. Една национална многомандатна листа и хората посочват с гласа си - ей тоя е моят човек. Дали е партиец или не, е чисто техническа подробност.

 

Липсата на отговорност се лекува със закон. Първата работа на новоизбраното НС е да гласува едно по едно обещанията. Приетите стават Закон за развитие в две части - законодателна Програма и четиригодишен План за социално- икономическо развитие.

 

Запишете си някъде :

качеството на управлението е преди всичко качество на планирането.

Останалото са упражнения по, без да ми се сърдите, непозната ви материя

 

 

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

Безстрашний,

 

Когато темата е за икономика си водя записки по вашите постинги. Обаче нищо не разбирате от политика.

Sine_metu

Явно имаме различни схващания за политиката.

За мен тя е организация и управление. Ще отбележа, че ако ми признаваш някакви знания в икономиката, за което ти благодаря, трябва да признаеш и поне малко в организацията и управлението. В края на краищата самата научна област се нарича така : "Икономика, организация и управление".

 

Пас съм, ако си представяме политиката като мазни борби.

Тогава трябват експерти по психопатология.

КуртиКенаров
снимка на КуртиКенаров

Безстрашний,

 

Политиката е много близка до мазните борби.

wreckage
снимка на wreckage

Как на практика може да се случи подобна промяна?

 

Много просто. След като идентифицираме и получим съгласието на тези хора, те откриват фен страница във Фейсбук. Тези, които ги подкрепят, стават последователи. Така лесно ще разберем колко е истинската подкрепа на даден лидер. А и той ще може да следи ежедневно колко хора го подкрепят дори и след като бъде избран. В реално време ще вижда одобрението си, коментарите, предложенията. Ако последователите са недоволни, те просто ще го изоставят и много бързо ще лъсне, че той никого вече не представлява.

ъхъ, ако хората и държавата съществуваха единствено въф фейса, тва щеше да е ена разумна идея.

Предвит, че случаят не е такъф, идеята е доста малоумна.

joro taxi

Витя, ами ако американците ни спрат Фейсбука, що ще чиним ? 

kempes

Изчакайте още малко, капитализма няма да е вечен.

Едно време при феодализма кой е предполагал, че нещата ще се променят, нима монарсите са подозирали, че съвсем скоро ще им хвръкнат главите.

А някои хора си купиха фабрики на осми септември, нали ?

mi6osp.

Предупрежденията в края на статията показват, че идеята за завземането на властта чрез фейсбук е напълно нереална.

Ще допълня и това, че обикновено броят на привържениците на дадено събитие във фейсбук е стотици пъти по-голям от тези, които с реални действия ще подкрепят събитието.

Така че единственият ефикасен начин да премахнем монопола на партиите върху властта, си остава военен преврат.

Затова сме фактически без армия.

Наблюдател 1

Авторът предлага мажоритарен вот. По принцип е прав. Друг е въпроса дали точно фейсбук е средството за постигането му. Според мен по-скоро не.

Патиланец2

А може би е време да приключим с мита за демокрацията, където всеки може да има мнение и по най-сложния проблем, без да се е напънал да се информира достатъчно добре?! В една... друга демокрация, наречена от някои „активна”, която не се допитва до всички, ами до сравнително малък брой граждани,  група от малък брой участници (примерно 15-ина) може да бъде достатъчно представителна за една цяла популация.

 

Съществуващите статистически методи правят възможно да бъдат изтеглени на случаен принцип хора, представителни за всички отделни хомогенни категории, съставляващи една популация (разделението е на възраст, пол, професия, политически пристрастия, произход и т.н.). Веднъж формирана, групата може да произведе мнение, до което би стигнала цялата популация, при положение че разполага с всичко необходимо за качествен информиран избор - нещо очевидно невъзможно в голям мащаб. Тук не става въпрос да се прави изследване, а да се направи  всичко възможно за сформирането на група, която е в състояние да вникне, разбере, реши и действа отговорно за опазването на общия интерес. Четете Жак Тестар --> http://www.probujdane.com/statii/druga_demokraciya...

Наблюдател 1

Защо 15? Един. Бащица на попОлацията.☺

Патиланец2

:)

ONOGUNDUR

Това се случва в БГ навсякъде! Във всяка институция всички некадърници и мошенници намират път един към друг, организират се, почват да се обогатяват един друг и гледат малкото кадърни хора да са в подчинено състояние (все пак някаква работа трябва да се върши!). Ако някой надигне глава за права го смачкват, както добре са се обучили през 50-те и 60-те години на миналия век (говоря за системата на другарския съд - другари, тоз другар не е никакъв другар, той е враг на народа и народната демокрация) и като резултат му разкатават фамилията, живота, семейството и всичко останало! 

Памфуций
снимка на Памфуций

Как да премахнем монопола на партиите върху властта

С други думи как да премахнем ролята на политическите организации в политиката .....

 

ssto

При една сходна историческа дилема, през 80-те години, май в пиесата „Животът – това са две жени“ на Стефан Цанев, рецептата беше - промяна на мисленето. На избирателите. При тях е проблемът.

wreckage
снимка на wreckage

При една сходна историческа дилема, през 80-те години, май в пиесата „Животът – това са две жени“ на Стефан Цанев, рецептата беше - промяна на мисленето. На избирателите. При тях е проблемът.

промяната на мисленето е фторична, първо треа да има наличие на мисловен процес ф колективната глава на електората.

 

Претставителната демокрация никога, пофтарям, никога не е била рекламирана като генератор на разумни политически  решения, а само като канал за легитимация на решенията, квито и да са те. Качеството на взетите решения няма одношение към начина, по който взелият решението е бил упълномощен да го вземе.

 

 

ssto

Мисловен процес има, но схемата на свързване е сбъркана и затова мощността е малка.

Ситуацията подлежи на подобрение. Възможно е да се постигне по-високо КПД.

Процесът тръгна, още не е достатъчно видим, но скоро ще стане.   🍻  🍻  🍻

Biberkov

БеКаПе не харесва това .... Съдейки по коментарите.

ssto

Идеята на автора изглежда романтична, но лесно може да бъде заобиколена и опорочена при нашите условия. Резултатът може да бъде продължителна политическа криза и блокиране функционирането на държавния апарат. Той и сега не е кой знае колко ефективен. Ако спре да работи съвсем, ще стане лошо. Когато се мислят и предлагат варианти, трябва да се мисли не само за евентуалните ползи, но и за вероятните вреди.

 

Представете си колко време ще е нужно да се вземат решенията в Парламента, ако депутатите не са организирани в групи. В живота често бързото решение е по-полезно от правилното решение. Няма нещо, което да е само вредно, или само полезно.

 

Причините за кризата на политическото представителство не са само процедурно-организационни, но и ментални, морални и енергийни (в смисъл, че всяка промяна се предизвиква от друга промяна).

 

В групата на менталните са проблеми, свързани с възприемането, обработката, съхраняването, възпроизвеждането и споделянето на информация. В групата на моралните са проблемите с различните нива на ползване на информация и различния достъп до енергия. Процедурно-организационните са най-достъпни за мислене и моделиране. Мисля, че има по-адекватни алтернативи от предложената, но те не са сами по себе си, а са обвързани с други. Кризата на политическото представителство е само един от проблемите в подсистемата на политическия живот и промяната в нея следва да бъде комплексна.

 

Съгласен съм, че тази промяна няма да стане по инициатива на политическите партии. Най-вероятно ще се случи като поръчка на обществото. От значение и кога във времето трябва да се случи. Няма да е сред приоритетните проблеми за решаване, защото преди него има други, от които зависи решаването и на този.

Sine_metu

Пет., 15/02/2019 - 18:27 (нов)

ssto

Представете си колко време ще е нужно да се вземат решенията в Парламента, ако депутатите не са организирани в групи. В живота често бързото решение е по-полезно от правилното решение. Няма нещо, което да е само вредно, или само полезно.

 

Не знам как е "в живота", но в управлението няма дилема бързо или правилно. Бързото, по- точно своевременното решение е правилното в кризисния мениджмънт, в плановия полезното е верното решение.

Доброто управление е онова, при което кризите са рядкост, другото е "това, което ни се явява като управление" у нас - постоянна криза. Всичко е недоправено, недомислено, невежо, уродливо. Погледни какво става заради една пиклива декларация за действителни собственици.

 

А можеш ли да посочиш поне една полза от организирането на депутатите в групи? Освен съмнителната, меко казано, да се пести време.

Защото веднага ще ти посоча огромната вреда - решенията у нас се вземат еднолично. Благодарение на партийната механика истинската цел на който и да е закон се знае от само един човек, а той по правило е извън избираните.

И това не се оправдава от никаква икономия на време.

Буквално става като в поговорката за триците и брашното.

 

 

 

Sine_metu

Пет., 15/02/2019 - 18:27 (нов)

ssto

Кризата на политическото представителство е само един от проблемите в подсистемата на политическия живот и промяната в нея следва да бъде комплексна.

 

Не, нито може, нито трябва да бъде комплексна.

Не може, понеже повечето от факторите са или неуправляеми, или резултатът от управлението им не струва вложените за целта ресурси.

Не трябва, защото поради сложността си и управлението им чрез закони и институции, тоест чрез други системи, обществените системи по принцип не подлежат на комплексно оптимизиране.

Оптимизацията е само в точка и винаги в точка. В крайна сметка, и линиите, и фигурите, и телата не са нищо друго освен последователност от точки, нали?

Комплексният подход има познавателна стойност, но носи и риска на пожелателното мислене.

 

Наблюдател 1

По мое мнение в България няма парламентарна демокрация, а "управляема". Следователно проблема не може да се реши чрез оптимизация (реформи). Което и се доказа в последните десетилетия. Следователно промяната следва да бъде комплексна. Партиите са само инструмент на назначения "елит". Качеството на последния трябва да е ниско, за да е управляем. И ето ни го настоящото положение. Промяната може да настъпи само чрез криза. Не съм специалист по публично управление, но мисля така. 

ssto

Sine_metu,

 

обществото е система от взаимодействия, която е изградена от подсистеми. Всички те са динамични, което означава, че взаимодействията в тях и между тях протичат като процеси с различна скорост и времетраене. Всяко въздействие върху една от подсистемите, се отразява и на другите и на цялото, в което те заедно са елементи. Без да отчитаме взаимовръзката им, без комплексно познание и подход, можем да сътворим огромни глупости и беди. В личният ни живот сами си носим отговорността, но в обществения сме отговорни за всички. Освен това, пътят до целите на обществото не е праволинеен. Не е като да набележим целта и да се движим неотклонно към нея. Житейският път криволичи, често попада в път без изход, а към целта има поне няколко варианта.

 

Казано на езика на образното мислене, ако оприличим държавния апрат на автомобил, в който всички се возим, предлагате ни да му фиксираме волана в едно положение, със закон и да не може да се върти свободно. Предлагате ни също, да фиксираме скоростта му само до една. На езика на физиката, предлагате ни обществена система, която може да се движи само равномерно и праволинейно.

 

Считам, че обществото ни трябва да има такава организация, която да му позволява да маневрира свободно, в рамките на зададения от обществото маршрут, със свобода дори да се променят целите (крайната точка на маршрута), защото те също са предмет на науката и се развиват.

 

Всяко средство към цел, когато липсва, също е цел. Не всичко е възможно да бъде планирано достатъчно прецизно. Често по време на пътя се налага да се свърши нещо непредвидено.

 

Това, което ни предлагате, може да се постигне и с по-ефективни средства. Още не сте научили за тях. Имайте предвид разликата между познато, непознато, непознаваемо и несъществуващо. Когато нечие съзнание не е отразило някакви взаимодействия, то е склонно да приеме, че такива не съществуват. При тази грешка на мисленето се приемат за реалност само вече познатите взаимодействия. Това не винаги е така. Трябва да допускаме, че има още много неща, които не знаем, които са от категорията на все още непознатото, а не от другите две - на непознаваемото и несъществуващото.

 

Sine_metu

Съб., 16/02/2019 - 11:58 (нов)

ssto

 

Драги! С последното си мнение оставяш леко противоречиво впечатление. Като чета открая, си казвам "Ето! Мики Холър е идеалният пример за тезата ми. Известните неизвестни, неизвестните неизвестни, но адвокатът с линкълна знае - отговорът е един. Стратегия, сценарии, режисура, с една дума план. Е, и малко "Обджекшън!" чат- пат."

 

Като чета отначало, се озадачавам.

Сега ще те попитам, а ти честно си отговори дали изобщо ти е минало през ума това, което ще кажа.

Кой според тебе е продуктът на планирането, резултатът от дейността „планиране“?

Готов ли си? Намисли ли си нещо?

То „коригиращо действие“ ли е?

Защо ли съм сигурен, че не е ☺️

А е именно това – коригиращи действия. Ако използвам метафората ти – не е фиксиран волан (или да кажем щурвал; съгласи се, че метафората е по- богата, с него се маневрира и по височина и скорост), а е самият волан. По- точно необходимите ни управляващи въздействия върху щурвала.

 

Планът не е нищо друго, освен коригиращи действия :

а) оценени. По минимум четири параметъра – очакван резултат, необходими ресурси, ефективност, риск;

б) във варианти. В минимум три сценария на прогнозата – оптимистичен, песимистичен, реалистичен;

в) разположени във времето. Дългосрочен план – над 5 години; средносрочен – 1 – 5 години; краткосрочен – 1 година.

Променят ли се плановете? Естествено. „Подвижен в подвижното“, като „Наутилус“- а на Капитан Немо.

Само че не урбулешката и безмозъчно като у нас. И не мога да разбера какво толкова ви е привързало към статуквото на очевидния провал?

Краткосрочният – максимум веднъж на тримесечие; средносрочният – след 1 година; дългосрочният – след 3. И най- важното! Променят се само след извършване на целия управленски цикъл след първоначалното въздействие или последното коригиращо действие : проучване, анализ, оценка, прогнозиране, ново коригиращо действие. Което значи и нов план.

 

П.С.

Как да разбирам „Всяко средство към цел, когато липсва, също е цел.“

Навремето се майтапехме да обявим война на САЩ, за да ни окупират като 51- ви щат. Сега кого искаш да нападаме, та да ни отърве от мъките на самоуправлението, за което доказахме, че нито го умеем, нито искаме?

ssto

Благодаря, колега, за вниманието Ви към скромната ми личност.

 

Имаме различни философски възгледи, затова и критериите ни, спрямо които правим преценките си, понякога са различни. Разбираемо е, че някои от изводите ни не съвпадат.

 

Ако беше възможно да съпоставим идеите си без емоции и с повече хумор, щеше да е интересно и полезно, но Вие сте млад човек и приоритетите Ви са други.

 

Онова, което исках да споделя с Вас, мога да го направя и с няколко цитата от една лекция на Ричард Файнман, изнесена на срещата за 15-годишнината на Националната асоциация на учителите по научни предмети, 1966г. в Ню Йорк.

 

„Това е науката: резултат от откритието, че си струва да провериш наново нещата – чрез пряк опит – вместо задължително да се доверяваш на опита от миналото. Така виждам аз науката. Това е най-доброто определение, което мога да дам.“

 

„Всяко поколение, което открива нещо благодарение на своя опит в науката, трябва да го предаде по-нататък, но трябва да го предаде с такова деликатно съчетание между уважение и неуважение, че представителите на предходното поколение да не натрапват прекалено строго грешките си на младите, но да предадат събраната мъдрост – заедно с мъдростта, че може и да не е мъдрост.“

 

„Необходимо е да учим учениците и да приемат, и да отхвърлят миналото с нужния баланс, което изисква доста умения. Единствена науката сред всички предмети съдържа този урок – че да вярваме в непогрешимостта на големите учители от предишните поколения е опасно.“

Sine_metu

Файнман си противоречи.

С думите си постулира непогрешимостта на поне един голям учител от предишните поколения - Сократ. "Знам, че нищо не знам."

Но така става, като се ползват много думи там, където стигат две "Не абсолютизирай!" И когато чуждите мисли се представят за собствени. Верно, че любознателността не е първото, за което се сеща човек, като прочете "американски учители", ама все пак...

 

Но да се върнем при нашите овчици.

Чудно ми е как нито ти, въпреки че през цялото време ти е на езика, ни другите колеги още не сте изплюли думичката, изразяваща писанието. Анархия. Това предлага Папазов.

Добрата стара анархия в благородния смисъл на самоорганизиращо се и самоуправляващо се общество. В "романтичния" смисъл, както си отбелязал по- преди.

 

Ако пък се върнем още по- назад в 1990- те години у нас, лесно ще видим злата шега, изиграна ни от пренебрегването на наистина златното правило "Не абсолютизирай!"

Най- търсещите люде, най- непримиримите със старото, най- романтичните ако щеш направиха грешката да абсолютизират фикцията "гражданско общество". Заслепени от идеите за самоорганизация и самоуправление, пропуснаха факта, че никой още не е отменил държавата.

Че докато те гонят Михаля, други я узурпираха и превърнаха в еднолично предприятие и единствен източник на лично забогатяване

 

Sine_metu

П.С.

 

Приятелски съвет при цитирането на англоезични автори. Не знам защо, ама никои други не плагиатстват повече и по- нагло от тях. Навремето имаше една книга "Птиците умират сами". Нелошо написна, но издателите се бяха престарали в хваленето на безсмъртните мисли на авторката за любовта.

Наистина безсмъртни, само че на Оскар Уайлд

Предводител на ...

Много просто. След като идентифицираме и получим съгласието на тези хора, те откриват фен страница във Фейсбук. 

Бе фейса не е ли неква алтернатива на бегемама с повече възможности за ъплоудване на селфита за делитване?

Питам като човек, който явно ще е изключен от политическия живот по причина, че няма фейс.

Предводител на ...

В историята има един много интересен пример за капитулацията на мощна централизирана сила пред разпръсната и децентрализирана група хора. Испанските конквистадори, които с лекота разрушават и разграбват огромните империи на маи, инки и ацтеки, губят войната срещу… племената на апахите

Не спирам да се смея. Целият текст е писан под мотото "ако не го предам до петък, няма да ми оформят срочната оценка". 

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш

×