И като съвсем малко дете оперите ми бяха по-интересни от анимацията | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

И като съвсем малко дете оперите ми бяха по-интересни от анимацията

Но е трудно е да въвлечеш младите хора в класическата музика, признава пианистката Виктория Василенко 
350
Веселин Шиваров
Виктория Василенко

Младата Виктория Василенко е много успешна българска пианистка. Завършва НМУ "Любомир Пипков" през 2011 г. От 2011 г. е студентка на проф. Дмитрий Башкиров във Висшетo училище по музика "Рейна София" в Мадрид, Испания. От 2014 г. е студентка и в НБУ, департамент "Музика" в София и в Академията "Лаго ди Комо", Италия. От 2016 г. продължава обучението си във Висшия колеж за музика "Кралица Елизабет", Брюксел, Белгия. Печели десет първи награди от международни конкурси (в България, Италия, Гърция, Чехия, Великобритания, Румъния).Носител на "Кристална лира" за млад изпълнител за концертни сезони 2007-2008 г. и 2011-2012 г. В момента паралелно с колежа "Кралица Елизабет" прави магистратура в Кралската академия в Брюксел. 
----
- Г-жо Василенко,  професията на вашите родители ли предопредели съдбата ви на музикант? 
- Всички в семейство ни са пианисти - майка ми, баща ми и сестра ми, която е с десетина години по-малка от мен. Тя в момента е в девети клас в Музикалното училище, където и двамата ми родители преподават. Още преди да се науча да говоря, съм проявявала интерес към класическата музика. Била съм на две-три годинки, когато те са ми пускали на грамофон опери на Моцарт - "Сватбата на Фигаро" и "Вълшебната флейта". Аз съм ги научила наизуст и съм искала да ги гледам и филмирани. Родителите ми казват, че ми е било по-интересно да гледам опери, отколкото детски филмчета. И са решили, че несъмнено трябва да се занимавам с музика. Пяла съм чисто и са мислели, че ще стана певица. Тъй като едно дете няма как да започне с пеене, трябва първо да се научи да свири на инструмент и съответно най-логичното е било това да е пианото. Те ми помогнаха за изпитите. Подготви ме и Мая Илиевска, преподавател в Музикалното училище, също така и Нина Бонева, с която учих до четвърти клас пиано. Започнах с пианото и някак стана ясно, че трябва да се занимавам с него. 
- В чужбина Вие продължихте образованието си при Дмитрий Башкиров, известен освен с таланта си, и с тежкия си характер. Имаше ли трудни моменти?
- Като преподавател Башкиров е безкрайно темпераментен, имало е трудни моменти. И не само за мен. Понякога беше избухлив, но това не беше лично отношение към студента. До такава степен е зареден с музика, че това просто е неговата реакция, когато не чува това, което иска. Той е безкрайно отдаден на изкуството и на 86 години продължава да пътува, провежда майсторски класове и това поддържа тонуса му. 
- Той ли Ви препоръча за наградата "Най-обещаващ млад пианист"?
- Да, точно така беше. Това са награди, които се дават от преподавателя всяка година на един от неговите студенти, наложили се през учебната година. И тези награди се присъждат на заключителната церемония лично от нейно величество Летисия, кралица на Испания,. Това е училище под неин патронаж, тя винаги присъства. Исках да добавя, че два пъти съм имала възможността да се видя с нея и да приема наградата от нея. Първият път беше наградата за пиано през 2012 г., а втория път получих същата награда през 2014 - 2015 учебна година, този път за най-успешен камерен състав заедно с колегите си Мохамед Хибер (цигулка, Франция) и Лаура Сабо (виолончело, Унгария).
- Очевидно, тъкмо неговата взискателност ви е довела и до наградата от престижния конкурс "Джордже Енеску", Букурещ. 
- Тя е резултат от натрупано развитие през годините. Всичко, което съм постигнала до този момент, това е помощ от най-първите ми учители до настоящите и от родителите, дължи се и на моята собствена работа и желание. След Башкиров бях една година студентка в академията  "Лаго ди Комо" в Италия.  Той ми помогна да отида там. Това е академия, която всеки месец прави майсторски класове с различни педагози, най-големите световни пианисти преподават там. Включително Башкиров участва там редовно. Сега от време на време продължавам да посещавам тези курсове, когато имам възможност. 
- С какво се различава от другите музикалният колеж във Ватерло, носещ името на кралица Елизабет, в който сте от 2016 г.?
- Той е бил построен преди стотина години от белгийската кралица, когато се е провел първият конкурс. Главната му цел тогава е била да се подготвят финалистите за конкурса, но постепенно от място, специално предназначено за това, се е превърнал в колеж с редовни уроци. Различното е, че това по-скоро е комбинация между музикална агенция и училище, тъй като ръководството на колежа постоянно организира концерти на своите възпитаници в Белгия, Германия, Франция. Този колеж не само предоставя страхотни условия за подготовка, но и възможности за изява.
- Мислите ли, че ние и на родна сцена имаме нужда от такава подкрепа за младите  ни музиканти?
- Това в момента е един от главните ни проблеми. България е пълна с много кадърни хора, винаги е било така. Те са се пръснали по света и много малко от тях остават в страната ни. Заради това в момента има проблем с възможностите им за кариера у нас. Като човек, живеещ от осем години в чужбина, виждам какво е отношението към класическата музика в другите страни.
- За какво става въпрос?
- За финансови подкрепи и възможности. До голяма степен зависи от държавата да задържи кадърните хора в България. Ако това се случи, наистина има шанс за голямо развитие. Има много хора, които се връщат в България, според мен това е хубаво. Един пример мога да дам с нашия известен челист Атанас Кръстев, с когото учихме в чужбина. Той беше там три години, върна се и продължава успешно виолончеловата школа у нас. 
- А има ли разлика между нашата и чуждестранната публика?
- Има най-различен вид публика. Понякога даже и в Швейцария, и Германия, където се говори, че публиката е перфектна, можеш да попаднеш на шумни хора по време на концерт. В България съм свирила и на притесняваща публика, но съм свирила и на идеална. 
- Нашият цигулар Веско Ешкенази веднъж сподели как трудно убедил някои хора, че свиренето на цигулка е негова професия, а не просто развлекателно занимание. Случвало ли Ви се е и на Вас?
- Това е често задаван въпрос от хора, които не знаят за какъв труд става дума. Те не приемат свиренето на инструмент като професия, с която човек да си изкарва хляба. Да се гледа на музиканта като професия е започнало да се възприема от композитора Ференц Лист. До този момент музиката е била нещо между другото. Имало е много други композитори, които са работили и друго. В много по-късен етап заниманието с музика вече се е обособило като отделна професия. 
- Наскоро имахте концерт с вашия съпруг Сергей Редкин като клавирно дуо в рамките на Софийските музикални седмици. Ще продължите ли изявите си като клавирно дуо, подобно на други наши сънародници - Аглика Генова и Любомир Димитров например? 
- Ние в момента свирим заедно за наше удоволствие. Но не сме професионално дуо. Това изисква сериозна и всеотдайна работа. Ние имаме отделни кариери. За в бъдеще ще видим.