facebook
twitter

Наблюдател

Да се свири, е и обща култура

В онези времена в семейства от средната класа е било естествено да има пиано вкъщи, напомня пианистът Людмил Ангелов 
844
Авторът
Людмил Ангелов

----
Людмил Ангелов е роден във Варна в семейството на диригента Михаил Ангелов и на оперната певица Мария Димитрова. Възпитаник е на музикалното училище в София и на Държавната музикална академия. Носител е на награди от редица престижни конкурси, сред които "Сенигалия" - Италия, "Шопен" - Полша, "Палм Бийч Интернешънъл" - САЩ, "Уърлд пиано мастърс" - Монте Карло. Свирил е със световноизвестни оркестри и диригенти по прочути концертни подиуми, включително "Линкълн сентър" в Ню Йорк, "Музикферайн" във Виена, "Концертгебау" в Амстердам, залата на Берлинската филхармония, Ла Скала в Милано, Московската консерватория,  "Аудиторио насионал" в Мадрид и много други. Пианистът е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и фестивала "Пиано екстраваганца" в София. Преподава като почетен професор в НБУ и е член-кореспондент на Кралската академия за изящни изкуства в Толедо, Испания, където живее от 1992 г. 
----
-    Г-н Ангелов, осмото издание на фестивала "Пиано екстраваганца" е към своя край. Какво да очакваме още?
-    Закриваме фестивала на първи декември с участието на много обичаната оперна звезда Александрина Пендачанска. Тя ще изпълни песни от Сергей Рахманинов, Морис Равел и Дмитрий Шостакович. Независимо, че публиката обича и следи оперната й кариера, ще може да се насладим на нейния голям талант и като камерна певица. Камерната музика е важна, партнирането е много ценно и се раждат прекрасни идеи. 
-    Било е аристократично в миналото?
-    И все още е. Хубавото е, че камерната музика е излязла от салоните. В концерта на 1 декември ще участват и трима колеги от Софийската филхармония. Някои от песните не са само за глас и пиано, както в случая е със седемте романса с Дмитрий Шостакович по поеми на Александър Блок. В тях на Александрина ще партнират, освен пианото, цигулка и виолончело, т.е. има едно инструментално трио, с което тя ще изгражда музикалните образи. В програмата сме включили и Мадагаскарските песни от Равел, които са с флейта и виолончело. Надявам се тази програма да бъде достоен завършек на едно много успешно издание на "Пиано екстраваганца".
-    През януари има едно съпътстващо събитие на фестивала - възпоменателна вечер, посветена на нашия легендарен пианист на ХХ век Алексис Вайсенберг. Били ли сте негов ученик? 
-    Не, не съм бил, но имах честта да го познавам лично и съм бил няколко пъти с него. Самото общуване с такъв изключителен пианист е голямо богатство. При последната ни среща той ме покани на вечеря в Мадрид, в ресторанта на Кралската опера, където водихме един много интересен разговор за неговите уроци с Владигеров. Много важно е да направим това възпоминание за Вайсенберг, тъй като наистина подобни фигури в българската музика се броят на пръстите на една ръка. 
- Какъв беше той?
- Един изключителен артист, един невероятен пианист, който беше завладял най-големите световни сцени, свирел е с Караян, Бърнстейн и още много други. И важно е да подчертаем, че независимо че по-голяма част от неговата кариера се разви в чужбина, в други държави, той винаги декларираше своята принадлежност към България. Прекланяше се пред своя първи учител Панчо Владигеров. Връзката му с България е на всички нива - професионално, емоционално и човешко. Щастлив съм, че с Националната музикална академия ще организираме тази възпоменателна вечер за Алексис Вайнсенберг. На концерта ще звучи и негова музика. Малцина знаят, че той е бил и композитор. Наскоро излезе албум с негова музика, издаден от престижното издателство Schott в Германия. Студенти от Музикалната академия, от клавирната катедра и от НБУ ще изпълнят  за първи път в България произведения на Алексис Вайсенберг. В този ден ще бъде показан документалният филм на БНТ и швейцарската телевизия "Аз обичам музиката". Надяваме се да присъства и неговата по-малка дъщеря Мария, която в момента систематизира огромния архив на баща си от швейцарската му къща в Лугано. Ще бъде интересно тя да може да дойде и да ни разкаже някои истории, които са в сянката на общопознатия облик на Вайсенберг. 
-    Музиката е все по-подценяван предмет в училище. Смятате ли, че е необходима за възпитанието на младите? 
-    Това, че сме на прав път, личи от това, че на първото издание на Деня на отворени врати дойдоха деца, които с едно пръстче натискаха клавишите. На следващата година тези деца пак участваха при нас, бяха вземали уроци по пиано през годината и се представиха добре. Явно бяхме запалили една искра на духовност, на отношение към красивото. Даваме и една трибуна на младите изпълнители, за да покажат това, на което са способни, да вдъхновят още по-младите от тях. Още от първото си издание събитието се радва на голям успех и на много добра посещаемост.
-    Включено ли е и дигитално обучение?
-    Освен че идват деца и тийнейджъри от цяла България, ние излъчваме събитието през целия ден в интернет. Правим "стрийминг" и така всеки от всяка точка на света може да види какво се случва на сцената във всеки момент. 
-    За съжаление, днешното време е много забързано и човешкият контакт "очи в очи" става все по-рядко. 
-    Да, естествената форма на контакт все повече ни липсва в наше време. Преди го нямаше дигиталното общуване, но пък имахме повече време да се видим и да говорим. Днес сме претрупани от твърде много информация. На моменти изпитвам носталгия по старото общуване.
-    Според Вас всеки човек в момента е като изолиран остров ли?
-    Донякъде да. Почти се идентифицираме с мобилните си телефони, с начина на общуване чрез социалните мрежи. 
-    Случвало ми се е да наблюдавам млади хора, които седят един до друг и общуват чрез смартфоните си.
-    Да, моята дванайсетгодишна дъщеря прави точно това. Като дойде някоя нейна приятелка, вместо да си говорят, си изпращат съобщения. Това не го проумявам. Явно генерациите, поколенията се променят доста бързо.
-    А тя занимава ли се с музика?
-    Тя свири на пиано, не за да става пианистка, просто за обща култура. Според мен е важно всяко дете да свири на някакъв инструмент. Това също е от позабравените неща от миналото. От онези времена, когато в почти всяко семейство от средната класа е имало пиано. Децата задължително са свирили. 
-    Какво Ви предстои?
-    През април сме на турне в САЩ и Канада с виолиста Румен Цветков. Съвсем наскоро ще издадем с него нашия първи диск с произведения на Йоханес Брамс. Нарекли сме този проект "Брамс Алианс". Около Брамс е имало две вдъхновителки, също много добри музикантки - Клара Шуман и оперната певица Полин Виардо. Те и двете са били композиторки. 
-    Интересно е, че са включени и те. Двете са по-известни като изпълнителки.
-    В онази епоха музикантите не са се делели на композитори и изпълнители. Всички големи композитори са били и изпълнители, и обратното. 
-    Жените композиторки са изключителна рядкост. 
-    Имало е дискриминация, затова е рядкост. В по-миналите епохи главното занимание на жената е било домакинството и отглеждането на децата в семейството. Не са се допускали жени. Клара Шуман и Полин Виардо са първите лястовички. Те разбиват общоприетото мнение и показват, че жената може да бъде не по-лош композитор от мъжа. 

Все още няма коментари

Още

Властовата пирамида на ГЕРБ се клати - не от комплоти, а от лакомия

Юлиан Войнов*

12.12.2018

3927 28
Франция е в гражданска война след закъснялата либерализация
Как САЩ сами си печелят врагове?

Сет Харп, Ню Йоркър

12.12.2018

1208 4

Влез или се регистрирай за да коментираш