Огромните такси за платено обучение в държавните висши училища събудиха студентите и това е хубаво. Протестите бяха логични и е добре, че се случиха. Вдигането на таксите също бе очаквано - защото те са обвързани с финансирането на държавната поръчка, а в някои университети то скочи рязко. Но това не означава, че предложените нива са приемливи.
Още от сега е ясно, че проблемът с таксите ще бъде решен. Сюжетът обаче е показателен за нещо, което доскоро отсъстваше - сериозното стимулиране на ниво публично финансиране на качеството на висше образование. Таксите за платено обучение скачат най-рязко в професионални направления в конкретни университети, в които преподаване и наука са на много по-високо ниво спрямо останалата част от пейзажа. И това е добра новина за системата на висшето образование.
Наистина ли разликите в качеството са толкова големи?
Всяка година медиите отразяваме рейтинговата система на висшите училища. Може да звучи учудващо, но България разработи добра система, а заедно с нея и институционални стимули на база отделни индикатори. Нещо, което тотално отсъства в системата на средното образование, във висшето е налице. Тук министерство на образованието и науката използва абсолютно всички възможни инструменти, за да провежда политика - има стимули и защитени специалности, както и санкции на ниво определяне на план прием, има стимули по линия на освобождаване от такси, мислят се стимули по линия на нови стипендии. Тоест качеството реално се награждава.
По-бавно се случва обратното - да се наказва по-ефективно отсъствието на качество.
Това не е толкова видимо за широката публика, но със сигурност преподавателите на добрите университети го усещат - и по линия на заплатите, и по линия на създадени условия за работа. Разликите в нивото на финансиране наистина са много сериозни, като бяха допълнително подсилени миналата година с доработаване на методиката за определяне на коефициенти за качество. Няколко кратки примера са достатъчни.
Специалности от направление физически науки предлагат малко университети у нас. Безспорният лидер е Софийският университет, като физическите и химическите науки са направленията с най-високите коефициенти за качество. В резултат от тези високи коефициенти - 4.14 за физическите науки и 4.4 за химическите науки, един студент по физика в СУ получава издръжка от държавата за 2025 г. в размер на 16 013 лв. За сравнение - направление физически науки в Пловдивския университет е с коефициент 1.72 и за един студент по физика държавата превежда през 2025 г. издръжка от 6653 лв. Разликата със СУ на 1 студент възлиза на над 9000 лв. Разликата с физически науки в ХТМУ е още по-голяма - там коефициентът за качество в това направление е 1 и един студент получава от държавата 3868 лв.
В последния рейтинг от 2024 година СУ беше лидер в 22 от 29 направления, тоест получаването на повече пари за 1 студент спрямо останалите държавни вузове е правило, а не изключение. Могат да се дадат много примери като този с физическите науки, като това важи не само за СУ, а и за останалите университети, които изпъкват с качество пред конкурентите си. Така например Техническият университет в София е абсолютен лидер в областта на електротехниката, електрониката и автоматиката и за един студент получава издръжка през 2025 г. в размер на 11 991 лв. За сравнение - държавната субсидия за един студент в същото направление в Югозападния университет например е 4254 лв. Има университети, при които отделни направления имат коефициент за качество под 1, тоест губят пари по този индикатор при определяне на държавната издръжка. Така например Бургаският университет “Асен Златаров” има коефициент на качество за направление туризъм 0.63 и при базова издръжка за всички вузове в това направление от 2469 лв. при неприложени коефициенти, след прилагането им взима 1555 лв. от държавата.
Размерът на издръжката е пряко свързан с размера на таксите за платено обучение
Въвеждането на платено обучение в държавните университети преди години не стана безпроблемно. Смесването на публично с частно финансиране се изтъкваше като рисково в поне две посоки. На първо място платените студенти се обучават в едни потоци с държавната поръчка и смесването на формите създава риск от преливане на публично финансиране в частна полза. Възникна и друг риск - държавните университети да имат конкурентни предимства пред частните, смесвайки двете форми. Но платеното обучение в крайна сметка бе допуснато - и поради наличието на неизпълнен наличен капацитет за обучение на повече студенти в част от университетите (друг е въпросът как бе изчисляван този капацитет).
За да не се стига до големи изкривявания, законът за висшето образование въведе ограничения за размера на таксите на платените студенти. Те задължително трябваше да покриват 100% от осигуряваната такса за издръжка на един студент държавна поръчка плюс размера на плащаната от студент, държавна поръчка, такса. Този ред за определяне на нивата на таксите отдавна започна да създава проблеми заради високото ниво на държавната издръжка за един студент и достигането на неконкуретно високи нива на таксата спрямо частните университети. След рязкото вдигане на парите за висше образование миналата година с увеличаването на преподавателските заплати издръжката на студентите, държавна поръчка, скочи сериозно, а с новите коефициенти за качество се вдигна значително в най-добрите университети.
Така Софийският университет осъмна с огромни такси за платено обучение, които освен високото общо ниво, се оказаха погрешно калкулирани за най-скъпите специалности.
Трябва ли за високо качество да се плаща повече?
Проблемът с високите такси в по-добрите университети логично води до този въпрос. По света отговорът е ясен и е утвърдителен. Добрата диплома се отплаща и неслучайно и в нашата рейтингова система се отчитат сериозни разлики в нивото на заплащане на завършили топ университети спрямо такива от по-слаби висши училища. В тази връзка евентуалните идеи проблемът с високите такси да бъде решен, като нивата им се изчисляват спрямо базовата издръжка за съответното направление, без приложени коефициенти за качество, не е толкова добра. По-доброто решение на въпроса би следвало да е в ограничаване на таксите до по-приемлив процент от издръжката. Обсъжда се идея таксите за платено обучение да не могат да поскъпват с повече от 20% на година, но това на практика обвързва и държавната политика по финансиране на държавната поръчка.
Колко души засягат високите такси?
Най-парадоксално в цялата история е, че най-високите нива на такси бяха отчетени по специалности, в които няма студенти. Няма такива за запълване на държавната поръчка, камо ли желаещи да учат платено. В случая със СУ, където университетът утвърди годишна такса за платено обучение във физическите науки от 26 690 лв. и 28 366 лв. за химическите, надали учат и шепа хора в платена форма на обучение. Тези специалности неслучайно са приоритетни и освободени от такси, защото за тях няма желаещи, а са ключови и от стратегическо значение.
Рекордно високи такси за капак се оказаха погрешно изчислени, с допусната грешка в размера от над 10 000 лв. и при двете направления. Обикновено платените студенти са в специалности с недостиг на места в държавната поръчка, тоест модни специалности, а балът на тези студенти не е бил достатъчен за държавна поръчка. През годините имаше идеи да се прави ежегодно прекласиране на двете групи на база успех, така че студенти платено обучение да имат шанс да изместят такива от държавна поръчка със слаби резултати, но това е много сложна, конфликтна система, която предполага други системи на контрол.
Темата с платеното обучение в държавните университети в момента засяга и хора, които са решили да учат второ висше. Законът забраняваше това да става в държавна поръчка, но и тук има промяна за защитени и приоритетни специалност.
Развръзката по темата предстои бързо, доколкото в парламента вече бе гласуван проект на първо четене за намаляване на размера на таксите за платено обучение. Но проблемът повдигна важни въпроси за системата на висше образование. И ще е добре политически с тях да не се спекулира.
