В началото на октомври, когато германците празнуваха 28-ата годишнина от обединението на Източна и Западна Германия, канцлерът Ангела Меркел отбеляза, че този процес все още не е приключил. "Обединението на Германия не е завършило. Двадесет и осем години по-късно знаем, че това, което наричаме германско единство, е процес, дълъг път", каза израсналата в бившата ГДР Меркел. Канцлерът заяви, че е важно политиците и преди всичко гражданите да се вслушват един в друг, да търсят разбирателство.
Германия се обедини на 3 октомври 1990 г. след повече от 40 години разделение по време на Студената война и година след като Източна Германия отвори строго охраняваната си граница. На тази дата 15-те окръга на ГДР влязоха в състава на ФРГ, образувайки пет нови провинции: Бранденбург, Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. Макар оттогава да има огромен напредък, икономическите разлики и разликата в стандарта на живот в двете части на страната се запазват, и то предимно за сметка на "оситата"(източногерманците).
Когато през 2005 г. Ангела Меркел стана канцлер на Германия, източногерманският й произход често беше повод за дискусии. "Жена от Изтока - канцлер?
Никога няма да се справи
с тази задача", предричаха мнозина. Може би тъкмо това бе и причината, поради която през последвалите 13 години германската канцлерка така и не постави Изтока в центъра на своите изказвания. В началото този факт не смущаваше нейните източногермански привърженици - т.нар. меркелианци. Та нали "тяхната" канцлерка постигаше успех след успех в цяла Германия, а и по големите политически сцени в Европа и по света. "Меркел служеше за пример на много жени, тя им вдъхваше кураж, защото успя да стъпи на врата на мъжете от Запада и да се наложи сред тях", заяви пред "Дойче веле" Уте - пенсионерка от провинция Бранденбург. "Мъжете от Запада" - за доста източногерманци това понятие е заредено с отрицателен смисъл, защото много от тях изпитаха горчивите страни на прехода, например безогледното приватизиране на източногерманските предприятия.
Източният произход на Меркел беше източник на самочувствие и за самата нея. За жените в бившата ГДР, за разлика от западногерманките, не беше необичайно да ръководят различни изследователски институти или големи предприятия. На Изток по традиция се гледаше
с пренебрежение
на онези жени, които не работеха и бяха само домакини. А до неотдавна на Запад това бе масовата практика. След като Меркел стана канцлерка, тя не започна да държи високопарни речи за ролята на жените, нито пък промени радикално външния си вид. Обикновени служители, които са имали възможността да я видят отблизо по време на официални приеми, се възхищаваха "колко естествено се държи канцлерката и как не се опиянява от властта".
Мнозина коментатори хвалеха нейния прагматичен стил. Но всъщност Меркел демонстрираше с поведението си онова, което бе характерно и за целия Изток: пестелива на думи, понякога смущаващо пряма, подчертано дистанцирана в отношенията и неотдаваща голямо внимание на външния си вид. Именно затова тя се превърна във фигура, с която много от източногерманците се идентифицираха дълго време. Тя показваше, че не е необходимо човек да се нагоди изцяло към западното поведение, за да постигне успех. Разбира се, тя никога не е формулирала това изрично, но хората въпреки всичко го разбираха.
Канцлерката обаче разочарова своите сънародници от Изтока, защото не изпълни някои съвсем конкретни очаквания, казва Хелмут, мъжът на Уте. Той недоволства от факта, че толкова години след Обединението на Германия заплатите и пенсиите в източната част на страната остават по-ниски от тези в западните провинции. Мнозина обвиняват Ангела Меркел, че е "забравила" собствените си съграждани - този упрек се превърна в централен и по време на бежанската криза, когато източногерманците взеха да говорят, че Меркел не отпуска и едно евро за хората на Изток, които работят за дребни стотинки и не могат да си позволят никакъв лукс, докато
бежанците получават всичко наготово
- мобифони, перални и какво ли още не.
Бежанската вълна от есента на 2015 г. се превърна в повратен момент в отношението на източногерманците към тяхната канцлерка. Нещо повече. "Междувременно в Източна Германия смятат, че Меркел е отговорна за всичко, което не върви както трябва, включително и за училищната политика, макар че за нея отговарят отделните провинции и общини", казва пенсионерът Хелмут. Първоначалната любов и възхищение към Меркел прераснаха в отрицание, та дори в омраза. През 2013 г. болшинството от анкетираните източногерманци я одобряваха, като популярността й там бе по-висока, отколкото на Запад. А сега анкетите сочат, че одобрението за нея в Източна Германия е спаднало значително.
През лятото на 2017, преди изборите за Бундестаг, обратът в настроенията към Меркел стана особено видим. Голяма част от нейните привърженици на Изток, които преди гласуваха за консерваторите, вече носеха в ръце флагчета на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" (АзГ). На много предизборни митинги на Изток Меркел бе освирквана и обругавана. Върху нея се изля истинска вълна от омраза. "Алтернатива за Германия", чийто централен лозунг стана: "Меркел да си ходи!", насъскваха хората особено силно срещу канцлерката. Напоследък тя пак започна да говори за хората от Изтока. През миналите години тя почти изцяло избягваше да споменава тъмните страни на Обединението. Сега обаче изведнъж заговори за "28-годишните икономисти от Запада", които обяснявали на източногерманците, че "тези неща така не стават". Меркел започна да говори и за масовата безработица от първите години след Обединението, за новото "разединение".
Този опит за помирение обаче е
твърде закъснял.
Краят на Меркел започна в нейната собствена родина - Източна Германия. "Загубата на власт и влияние за Меркел започна с възхода на "Алтернатива за Германия", а тя не е нищо друго освен продължение на движението "Пегида", но вече като политическа партия", казва политологът Вернер Пацелт. Тъкмо в столицата на Саксония започнаха първите ислямофобски демонстрации на "Пегида" през 2014 г. "Това явление беше престъпно подценено от канцлерката, за което тя сега си и плаща", казва Пацелт.
Меркел едва ли вече ще успее да подобри отношенията си с източногерманците и да обърне настроенията в своя полза, като посещението й в Кемниц - източногермански град, в който през лятото се стигна до брутални прояви на насилие, свързани с бежанци и убийството на 35-годишен германец. Следващата пролет предстоят избори за местен парламент в три източногермански провинции. Гласовете, подадени срещу ХДС и за "Алтернатива за Германия", ще се превърнат в индикатор за отношенията между източногерманците и канцлерката. Засега анкетите предричат преднина за АзГ в голяма част от източногерманските региони.
