Quantcast
Бедното дете няма право да стане Стоичков | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Бедното дете няма право да стане Стоичков

Около 300 лв. на месец излиза издръжката на трениращо футбол момче. Малко семейства може да си я позволят и това подсича от корен производството на добри футболисти
8 779

Футболът винаги е бил игра за бедни. Той е измъквал от гетата дечица, превръщайки ги в успели хора. Пеле, Марадона, Меси, Стоичков… - всички те произлизат от бедни или поне небогати семейства, които не са могли да позволят скъп спорт за децата си. Дълго време, за да играе едно момче, бяха нужни единствено топка, поляна (плаж) и камъни за обозначаване на вратите – с тях развива умения и привързаност.

Нещата обаче се променят, най-вече в България. „Всички родители са от средното ниво и нагоре. С по-ниски доходи няма как да се справят.“ С тези думи 42-годишната Илияна Петрова от Варна описва семействата, чиито деца тренират футбол заедно със синовете ѝ.

Най-популярният спорт е в невиждана криза днес у нас. Дори лаиците знаят, че нямаме добри играчи. Много неща се сочат като причина, но най-базовата остава незабелязана - футболът у нас е скъпо удоволствие. Да издържаш с години трениращо дете, докато стане професионален футболист, е по силите на малко семейства. „Подоходният“ критерий  е не само бариера пред спортуване за здраве,

 

но и подсича в корен производството на играчи

 

– щом е позволено само за богати, хиляди деца са изключени.

Публична тайна е, че в много от нашите клубове родителите плащат, за да получава малчуганът шанс. Чрез дарения, спонсорство и други прилично звучащи способи той става титуляр и катери възрастовите групи. Само че действителността е по-тежка. Дори без тайната или явна корупция футболът е непосилно скъп. „За да имаш дете футболист, трябва да инвестираш. 300-400 лева отиват на месец – такси, бутонки, екипи, лагери. Страшно е”, заяви бившият капитан на националния тим Ивелин Попов след една от загубите миналата година.

При 610 лв. брутна минимална заплата и около 1250 лв. средна колко точно българи може да си позволят парите?

Съпругът на Петрова е моряк, добрият семеен доход дава възможност децата им (на 10 и 13 г.) да тренират. Ето я сметката за всяко отделно: „Таксата е 80 лв. на месец.

 

450 лв. е екипировката – зимна и лятна

 

Купуваме и обувки, на година четири чифта – бутонки за трева и „стоножки“ за изкуствен терен. Цената на чифт е 40-90 лв. По принцип трябва да са хубави, защото иначе се набива крачето, тръгва се по доктори… Мине - не мине време, и купуваме нови обувки, тъй като децата порастват. Във Варна стадионите са кът, школите тренират в курортните комплекси, до игрищата няма обществен транспорт - 12 тренировки на месец, бензинът е за наша сметка. За големия син миналата година цялото първенство бе в Суворово (на 30 км от Варна – бел. авт.), всеки уикенд отиване и връщане - пак за наша сметка. Комбинираме се с други родители“. Семействата поемат и дребни разходи – за топки, кори и т.н. Но

 

огромното перо са участията в турнири

 

Става дума за няколкодневни лагери: „При по-малките деца са по-чести. Така е вероятно, защото при големите почва демотивация. Задължително имаме 4 турнира на година, дори пет - в Сандански, Пловдив, Несебър… Организираме транспорта, плащаме нощувки на шофьора. Турнир под 250 лв. (на дете) няма, веднъж излезе около 700 лв.“.

На Петрова не се е налагало да плаща, за да играе детето. Но разказва за друг любопитен момент – екипите за мач и тренировки трябва да са на точно определена фирма. Логото на тима се щампова отделно, тоест не би трябвало да има изискване за конкретна фирма производител - ако например фланелката е синя, би следвало да я купиш от всякъде, щом отборните символи се поставят после. Но няма как – фирмата е посочена предварително.

Визираните от жената суми не са валидни за цяла България. В някои от клубовете липсват месечни такси (в столични например), другаде спонсори покриват транспорта, треньорът не е взискателен към екипа и т.н. Но си е скъпо. Свищовското село Царевец е своеобразен футболен рай – местната кооперация издържа клуба, поема екипи,

 

децата тренират без такси

 

Въпреки това: „Може да ви се струва невероятно, но 200 – 300 лв. отиват. Обувки, тениски, анцузи… - всеки ден тренират, трябва да се купува. Единия месец може да дам 100 лв., но другия е доста повече“. Калкулацията е на Вера Блажева, чийто 12-годишен син играе в Царевец.

Малко уточнение за всеки, който не следи отблизо футбола: тренировъчният процес отдавна не е организиран само в ЦСКА, „Левски“, „Етър“, „Дунав“ „Черноморец“…, тоест в добре познатите клубове. В големите градове, където е съсредоточена все по-голяма част от населението, функционират десетки малки школи. Само че

 

голямото предлагане очевидно не смъква цените

 

до поносими нива. Разходите сами по себе си имат любопитен тренд в годините назад. 43-годишният Александър Александров от Свищов е тренирал през социализма в местния „Академик“, спомня си единствено покупка на бутонки. „Едно време моето поколение сме станали футболисти без пари“, твърди в споменатото изявление (БНТ) и Ивелин Попов. Той е роден през 1987 г., тоест говори за периода след средата на 90-те в София, където израства. Малко по-младият от него добричлия Стефан Крумов, стигнал до юношите на „Добруджа“, заяви пред „Сега“, че и той не е плащал големи суми. Тези примери показват, че не само през социализма, но и дълго време след него

 

тренировките са били на достъпни цени

 

Варненката Елена Петрова, чието дете се е занимавало в местния „Спартак“ през 2007 г., си спомня обаче за немалко разходи , включително турнир в Гърция - някъде в този период скъпотията прави прощъпалник. Днес се е развихрила, няма спор. Майка от Стара Загора например сподели, че в един от клубовете в града родителите плащат за екипи, дрехи, транспорт, а в другия - за 3-4 турнира на сезон.

„Синът ми е вратар, ръкавиците ги купуваме ние. Има и по-евтини, и по-скъпи, цената е за сметка на качеството. Вкъщи сме се разбрали на всеки празник да се подаряват ръкавици“, каза пък жена от съседен град (и двете пожелаха анонимност). Преди време отборът на момчето трябвало да ходи в Турция на турнир, но пътуването се провалило, защото родителите

 

не могли да отделят нужните средства

 

Най-добре сравнение „преди и сега“ може да направи свищовлията Александров, тъй като 9-годишният му син върви след него по терените: „Казвам ви, само бутонки купувахме навремето, нищо друго. Ходехме на лагери, но родителите даже не разбираха за тях, никой не ги търсеше за суми. Сега таксата в Свищов е 30 лв. на дете. Може да ви се струва малка, но повечето хора в града са на минимална заплата – малка ли е в действителност? Разходите са над 100 лв. на месец без турнирите. А с тях… - не съм изчислявал и по-добре да не го правя. Веднъж един турнир ни излезе 2000 лв. - пътувах с детето, може ли да го оставиш самичко няколко дни в друг град на такава възраст? А турнири се провеждат постоянно – и близо, и далеч“.

Други събеседници също споделиха, че придружават отбора, защото

 

е рисковано 8-9-годишно дете да ходи на няколкодневни състезания

 

без родител. А да не забравяме - в тази възраст турнирите са най-чести.

Ето как се оказва, че Ивелин Попов не е преувеличил. Някъде със сигурност тренировките костват по-малко от 300-400 лв. на месец, но навсякъде сумата е значителна спрямо обичайния доход. Случайно или не, упадъкът на българския футбол върви успоредно с тази нарастваща пропаст между разходи и възможности.

Потърсихме няколко собственици на школи от страната, те отказаха коментар. Всъщност може ли тренировъчният процес да се осъществява без или с по-малко турнири, след като за тях отива огромният разход? Отговорът едва ли е еднозначен, ясно е едно – турнирите са прекрасен бизнес.

Наред с цялата добре позната действителност, има още нещо, което

 

незабележимо някак „от само себе си“ оскъпява

 

тренировъчните занимания – поне спрямо минали периоди. Ето случка от Варна, показателна със сигурност и за други градове: между блоковете в кв.„Левски“ десетилетия се простираше огромно тревно пространство. Макар тревата да бе най-обикновена, деца от „Черно море“ тренираха на него. Постепенно пространството бе занемарено, в краищата му се появиха жилищни кооперации (друга болна тема), но игрището все пак оцеля, а в момента община Варна изгражда върху него „мултифункционален спортен комплекс“ – с изкуствен терен за футбол, площадки за други спортове, катерушки, съблекални…, вероятно и кафене за радост на родителите ще има. Всички тези придобивки са прекрасни, само дето изкуственият терен изисква втори вид футболни обувки. Входът за комплекса пък ще е платен, което ще се отрази на таксите. Преди децата играеха на обикновена трева, без душове и съблекални –

 

спартански, но пък евтино,

 

сега - в „модерен“ комплекс, но скъпо –  така неусетно прогресът и удобствата са повлекли парите след себе си.

Прогрес, модерност, удобства…- срещат се, разбира се, в несравнимо по-големи мащаби из други ъгълчета на Стария континент. Но бариера ли са те пред децата там? Не.

„Синът ми тренира към два клуба. Единият е „Фелпхам колтс“, плащаме само членски внос от 95 паунда за година. Даваме и за обувки около 20 паунда. Тренировки, екипи, участия в мачове - безплатни са. Другият е „Портсмут“, където цената е 4 паунда на седмица“, заяви Емилия Маджарова, живееща във Великобритания. Тя съобщи и за дребни суми, които се дават за терен в зала, ако вали.

 

„Спрямо дохода е нищо“,

 

категорично е тя. Момчето ѝ е на 7 години, не ходи по турнири заради малката си възраст (обратно на практиката в България). Синовете на нейна колежка са по-големи, участват в състезания, но повечето от тях са безплатни или на символични цени. Така или иначе при минимална ставка на заплата от 8.21 паунда на час (толкова е в момента на Острова) разходите са нищожни.

Минималното възнаграждение в Испания пък е 1050 евро на месец. Таня Георгиева, която живее в Палма де Майорка, разказва: „Синът ми е на 12 години, вратар. Тренира от 5-годишен. Най-напред започна в едно село на 20-ина километра, таксата бе 360 евро на година. Предоставяха ни раница, зимно яке, два екипа за трениране, един за мачове, суичър за студено време, ветровка... Купувахме бутонките и ръкавиците. После премина в по-голям клуб, таксата бе 600 евро на година, 500 с отстъпка - отново същите неща осигуряваха. Сега е вратар в „Майорка“, децата се подбират там, не плащаме никакви такси. Участвали сме в множество турнири, те са непрекъснато, нищо не даваме за тях – от родителите се изисква

 

просто да оставят детето на летището“

 

В по-големи клубове, като „Валенсия“ например, таксата е 1000 евро на година. И пак е незначителна спрямо дохода. Така българският детски футбол, сравнен с европейския, се оказва в менгемето, характерно за другите сфери от живота ни - всичко струва някакви пари, но в развитите държави са джобни спрямо заплатите.

Има ли изход? Може би да. „Когато бях ръководител, нищо не се плащаше, така че сигурно има начин, трябва да се помисли. Някои клубове не вземат такси или родителите дават по-малко от споменатите от вас пари - това зависи от стратегията на самия клуб, от собственика“, заяви Валентин Михов, президент на ЦСКА в началото на 90-те и на БФС при „златното поколение“. Според него и

 

държавата може да диверсифицира разходите си,

 

финансирайки школите. "Едно е например средствата да отиват за строителство на стадиони, друго е за намаляване на таксите на децата“, заяви Михов.

Така или иначе промяна трябва да има. Всяко дете в Англия има шанс да се превърне в Линекер, в Испания – в Иниеста. Бедното момче в България обаче може да е Стоичков единствено в мечтите си. Футболът ни съхне от корен.

 

ОЩЕ ЦЕНИ

Големи европейски клубове организират периодично лагери у нас. Това с т.нар. кампове. Ето цените за петдневния лагер на италианския „Интер“ в морския град Бяла следващото лято: 850 лв. с пълен пансион, 650 лв. без; 950 лв. и 750 лв. при късно записване; 750 лв. и 550 лв. при ранно и т.н. В интернет пък могат да се намерят оферти за индивидуални занимания на 4-годишни деца – 30 лв. за 45 минути. Бизнесът върви с пълна пара.

13

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

ЕФБЕТ ЛИГА, РЕЗУЛТАТИ И КЛАСИРАНЕ - XIII КРЪГ

23.11.2020

Обновена

518 1
"ЦСКА-София" взе за шеф бивш мениджър от Висшата лига

23.11.2020

306 1
"ЦСКА-София" трябва да плати нови 500 000 лв. дълг на ЦСКА

23.11.2020

1187 12

Коментари

Хумангоид

Опростенчески въпрос: къде насочиха парите, с които преди 35 години държавата издържаше ДФС-тата (Дружества за физкултура и спорт)? Защото темата покрива абсолютно всички спортове. Па да не отваряме приказка за школи, кръжоци, клубове и пионерски лагери... При четворно увеличен номинално бюджет. Къде са парите, бе?

Каубой
снимка на Каубой

Ревити за спорта? Когат беше състезание кам/кум? Нема да се върне. Зараобвайте си парите. АЯКС дето беше кОлос бачка. Вие сте богоома....и? Марш! Бегом!

Сгугню
снимка на Сгугню

Ако броим периода от 1945г. насам, т.е. 75 години, през него България на практика няма никакви футболни успехи нито на клубно, нито на национално ниво.

Произведени футболисти на световно ниво - Стоичков и Бербатов. Дори и да добавим Пенев, Костадинов и Балъков стават 5.

Тия отпреди 1990, като Гунди, Котков, Якимов, Колев и т.н. може и да бяха добри, ама на практика никой извън България не го е разбрал. Пък и колко добри ще да са били, като България нямаше победа на световни финали в този период, нямаше клубен отбор на фина за еврокупа.

Защо казвам всичко това - защото и за без пари преди 1990, и за пари след това, не произвеждаме качествени футболисти, просто защото футбола е спорт без традиции в България. Нито е имало, нито са създавани междувременно.

И е безсмислено да се насърчават децата да се занимават с него.

Има толкова други спортове, в които имаг шанс да постигнат нещо, където имаме школи и традиции.

На тях трябва да се залага, те да се подпомагат.

Luckbox

Виж ся, аз не съм от агитката на соцносталгиците, обаче тук малко си се олял. Първо, дори и да не сме имали велики успехи преди във футбола, бяхме прилични средняци и поне се класирахме сравнително редовно на световно. А сега от 20 години не сме помирисвали световно. Второ, произвели сме били 5 играчи на световно ниво, само че забравяш много, които не бяха звезди, ама все пак играха в добри първенства в някакъв момент- играчи като Ивайло Йорданов, Лечков, Ники Илиев, Сираков, Златко Янков. Ние сега сме на светлинни години от това да произведем играчи като Ивайло Йорданов примерно.

 

И трето, има обективни причини за състоянието на футбола ни в момента, част от които статията отбелязва. Някои от тях не могат да се отрекат - в днешно време е наистина много трудно бедно дете да тренира и върви напред в един спорт, който традиционно е достъпен за бедни деца. А когато елиминираме част от децата на база не талант и желание, а пари, е тогава със сигурност сме изгубили част от възможните бъдещи звезди.

 

Ти всъщност разбираш ли изобщо поне малко от футбол? Да сравняваш състоянието на футбола ни сега с когато и да е било е доста смешно. ЗабравИ българските  играчи на световно ниво, ние днес дори нямаме добри български играчи в нашето първенство. Безумен коментар си написал този път.

Хумангоид

Айде и добро утро!

Социализмът свърши през 1990 г. А всички тези изредени от теб футболисти тогава вече са били по на 23 - 24 години. Т.е. - изградени и оформени точно по онова време. И, де да знам дали има някаква връзка, ама са ги почнали след онази прословута статия в "Работническо дело" от 1970.

Сгугню
снимка на Сгугню

Виж ся, аз не съм от агитката на соцносталгиците, обаче тук малко си се олял. Първо, дори и да не сме имали велики успехи преди във футбола, бяхме прилични средняци и поне се класирахме сравнително редовно на световно. А сега от 20 години не сме помирисвали световно. Второ, произвели сме били 5 играчи на световно ниво, само че забравяш много, които не бяха звезди, ама все пак играха в добри първенства в някакъв момент- играчи като Ивайло Йорданов, Лечков, Ники Илиев, Сираков, Златко Янков. Ние сега сме на светлинни години от това да произведем играчи като Ивайло Йорданов примерно.

 

И трето, има обективни причини за състоянието на футбола ни в момента, част от които статията отбелязва. Някои от тях не могат да се отрекат - в днешно време е наистина много трудно бедно дете да тренира и върви напред в един спорт, който традиционно е достъпен за бедни деца. А когато елиминираме част от децата на база не талант и желание, а пари, е тогава със сигурност сме изгубили част от възможните бъдещи звезди.

 

Ти всъщност разбираш ли изобщо поне малко от футбол? Да сравняваш състоянието на футбола ни сега с когато и да е било е доста смешно. ЗабравИ българските  играчи на световно ниво, ние днес дори нямаме добри български играчи в нашето първенство. Безумен коментар си написал този път.

Нима съм отрекъл, че в момента футбола ни е в най-тежкото си състояние въобще?

Виж ми мнението и кажи къде съм го отрекъл?

Не съм. Аз въобще не съм го коментирал даже.

Нито пък изобщо съм сравнявал състоянието сега с това преди, така че в края си попрекалил.

 

Акцента ми беше другаде и е по-скоро свързан с апела в края на статията държавата да финансира школите. Против съм да се дават обществени средства и да се поддържа спрот, в който България е на опашката.

Изписаното от мен цели да покаже, че е ненужно и излишно да се концентрираме върху футбола като масов спорт, при положение че при него нямаме никакви традиции и успехи, с което трениращите деца се обричат в огромната си маса, ако и когато се реализилат като футболисти, на среднячество и посредственост.

Много по-добре би било да се насърчават и да се финансират, ако е нужно, спортове, в които имаме някакви традиции, школи и успехи.

Luckbox

Акцента ми беше другаде и е по-скоро свързан с апела в края на статията държавата да финансира школите. Против съм да се дават обществени средства и да се поддържа спрот, в който България е на опашката.

Изписаното от мен цели да покаже, че е ненужно и излишно да се концентрираме върху футбола като масов спорт, при положение че при него нямаме никакви традиции и успехи, с което трениращите деца се обричат в огромната си маса, ако и когато се реализилат като футболисти, на среднячество и посредственост.

Много по-добре би било да се насърчават и да се финансират, ако е нужно, спортове, в които имаме някакви традиции, школи и успехи.

1. На опашката е България сега. Преди само 15 години не беше.  

2. Традиции и успехи във футбола имаме. Не знам защо повтаряш, че нямаме. Освен очевидния гигантски успех от 94г, имаме и немалко други по-малки клубни успехи, както и стотици произведени играчи, играли в топ 7-8 европейски първенства. Което, имайки предвид, че това е най-конкурентният спорт на планетата, а ние сме в най-развитата ѝ откъм футбол част (Европа),  хич не е лошо. 

3. Не става въпрос да се концентрираме върху футбола, за друго иде реч:  системата и финансирането са объркани, а не дали държавата дава достатъчно спрямо други спортове или не. Става въпрос, че футболът стана един бизнес още от най-ранна възраст и много деца са изключени от възможността да тренират. Това е. Дали го има подобен проблем в други спортове - предполагам. Що се обръща най-много внимание на футбола - ми щото хората в България гледат най-много футбол. Традиции или не, това е най-популярният спорт в България. 

4. Говориш за футбола като евентуален начин да се изкарва прехрана - щом така ще го гледаш, то тогава е много по перспективен от всички други спортове. Футболът е изхранил много повече хора в България от бокса и щангите, където сме много по-добри. Просто щото във футбола има много повече пари и не е нужно да си световен шампион, за да живееш добре. 

Не знам защо не се говори достатъчно за хазарта - това е истинската тема тук. Аз като бях дете, тренирах 2 спорта и голяма част от парите за лагери и състезания идваха от тотото. Сега обаче на тотото му отхапаха голяма част от пазарния дял и мутренските национална лотария, еврофутбол, ефбет си правят предавания с лъскави манекенки. Ей за това става въпрос, мой човек. Това е темата - аз съм върл противник на комунетата, ама системата с финансирането на детския спорт чрез държавен монопол на хазарта си беше добре смазана машина. И сега в много капиталистически страни го правят или чрез държавен монопол или чрез фиксиран процент от данъците на лицензираните хазартни оператори.  

Michael_P

Бедното дете няма да се бие в Колизеума. Това трябва да е заглавието! Императорът няма публика - това е проблема. 

Доказателство:

Биатлонист e Спортист №1 на България. Владимир Илиев бе избран за Спортист №1 на България за 2019-а година. 

Ивет Лалова-Колио завърши на второ място.

 

Статията е за футбола!

 

Да ви подскажа: Днешния "футбол" е "бокса". Хайде и "вдигането на тежести".

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

https://fakti.bg/razsledvania/425691-kak-bfs-harchi-milioni-ot-darjavata-za-detski-futbol

 

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Акцента ми беше другаде и е по-скоро свързан с апела в края на статията държавата да финансира школите. Против съм да се дават обществени средства и да се поддържа спрот, в който България е на опашката.

Няма значение къде е България в международните класации. Въпросът е държавата да поддържа рационално спорта, така щото децата да имат реален достъп до спортните школи - не само футболните, но и други. Впрочем отборните спортове имат доказан положителен социален ефект.

ЗИП
снимка на ЗИП

Съгласен съм с мнението, че при соца бяхме "приличен средняк". 

 

А сега сме "футболно джудже".

 

Статията е потресаваща.

 

От време "оно" е известно, че най-добрите футболисти излизат от  "беднотата".

 

Примерно се сещам, че Кройф е син на чистачка !

 

Средната и висшата класа имат финансов ресурс и техните деца нема да тръгнат да ритат топка. Те стават или лекари, архитекти и так далее...

 

Фактически именно този "пазарен механизъм" за който не предполагах, че е достигнал такива висини е ликвидирал футбола в България...

 

:(

bay Dragan

Спорт тото за спортни цели? Таратанци!

dobadoba

Само къде не мога да разбера защо от данъците на бай Иван трябва да се плаща за бъдещи ритни-топковци. Нищо лично, но аз не съм от привържениците на платения футбол.

Който иска да спортува - нищо против, но за собствена сметка(вкл и аз често съм от самодейците, НО без стотинка от парите на народа).

⚓️

 

Влез или се регистрирай за да коментираш