Визитка

Атанас Славов е доктор по право на Университета на Глазгоу (2016) и доктор по конституционно право на СУ „Св. Климент Охридски” (2009). Съветник по конституционни въпроси на министъра на правосъдието (2014-2015) и съветник по законодателни въпроси в Министерския съвет на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016). Преподавател е по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“ и експерт в Антикорупционния фонд.

- Вследствие на скандала "Апартаментгейт" КПКОНПИ започна масово да проверя замесените в него лица, които заемат висши публични длъжности. Считате ли, че ще бъдат открити нарушения?

- Не мисля, че създадените процедури, които се използват за проверка, както и качеството на работата на самия орган ще доведат до там, че да има наистина разкрития. Още от самото му създаване има тежки съмнения за независимостта му предвид това, че членовете му бяха избрани с обикновено мнозинство от парламента и са близки до управляващото мнозинство. Също така органът съчетава по крайно недопустим начин по своето съдържание функции. Има вътрешни блокажи в системата, които не позволяват да се стигне до дъното на тези скандали. От институционална гледна точка съчетаването на едно място на административни, административно-наказателни, установителни, разузнавателни функции и такива за гражданска конфискация на имуществото е нонсенс. 

- Всъщност това беше намерението на законодателя. Да обедини БОРКОР, комисията за установяване на конфликт на интереси и други агенции и дирекции, които имат отношение по превенцията на корупцията.

- Има логика да се съчетаят проверките за конфликт на интереси и проверките на имуществените декларации. Това са двете неща, които вървят заедно. Но отнемането на имуществото като процедура повдига много големи конституционни въпроси заради начина, по който е организирано в България. То влиза в колизия с европейска директива, за което има и висящо дело в Съда на Европейския съюз. Разузнавателните и оперативно-издирвателните функции също нямат място в тази система. Дирекцията от ДАНС, която беше за противодействие на корупцията по високите етажи на властта, беше имплантирана в новия антикорупционен орган и така се създаде чуждо тяло вътре в системата. А дирекцията беше класически административен орган за проверка на почтеност. Дизайнът на органа влиза в колизия с базисни конституционни принципи. Виждаме как се използва този орган още от първата година на неговото съществуване - преди всичко за поръчки.

- Какви са индикациите, че КПКОНПИ се превръща в "бухалка"?

- Това бяха съмненията още от самото му създаване. Първото публично изявление на новоизбрания председател Пламен Георгиев беше, че Делян Пеевски като най-проверяван човек в държавата, за когото нищо не е открито, бил всъщност най-чистият човек. Другото показно действие беше недопустимият по своята театралност арест на Десислава Иванчева. Този арест с участието на КПКОНПИ беше за назидание на всички опозиционни политици, които са си позволили да разместят пасиансите на властта и корупционния модел. Това, което виждаме година по-късно, е, че основните доказателства и обвинения на прокуратурата не могат да бъдат доказани. СРС-тата са непълни, основен свидетел се отказва от показанията си и казва, че са дадени под натиск. Цялото това шоу, което видяхме, беше за назидание на опонентите. В други проверки по отношение на Трайчо Трайков, Симеон Дянков, Иво Прокопиев се набива на очи липсата на публичен стандарт за проверка на имуществото, който отговаря на международните стандарти.

- В края на февруари антикорупционната комисия отчете чутовни успехи в доклада си за 2018 г. На практика виждаме ли ги?

- Не, защото до голяма степен има висящи производства за отнемане на имущество. Ще преценим дали има успехи, когато има приключили съдебни производства с осъдителни присъди на лицата, за които се твърди, че са замесени в корупционни практики. Когато наистина бъде доказано по безспорен начин, че има случай на незаконно придобито имущество. Засега имаме множество наложени обезпечителни мерки по искане на комисията. Това не означава обаче, че ще се стигне до отнемане на имуществото. Тези гръмки числа за милиарди и милиони са химера, която се представя за действителност.

- Трябва ли да има изобщо такъв закон за отнемане на незаконно придобитото имущество?

- Преобладаващият международен стандарт е за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, което е много по-висок стандарт от гражданската конфискация. За да имаме конфискация на имущество, придобито от такава дейност, тя трябва да е доказана с влязла в сила присъда. В момента се повдига обвинение, а знаем, че прокуратурата често произволно повдига такова, което после не издържа в съда, но това е основание за започване на процедура за отнемане на имущество. Дори ако наказателното производство катастрофира, остава хипотезата за отнемане на имущество заради произволни изчисления.

- Има индикации, че шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев ще напусне поста си заради скандала с недекларираната му тераса. ГЕРБ внесоха законодателни изменения, с които се променят изискванията за председателя на комисията. Дали с различно ръководство този мегаорган ще заработи ефективно, или порокът се крие в самия закон?

- Решението за комисията е по-скоро преосмисляне на целия модел, защото тя е ненужна в този си вид. Порокът е в самата система. А това, че мимоходом управляващото мнозинство внесе предложение за промяна в изискванията за заемане на длъжността председател, очевидно показва, че нямаме независим орган. Напротив, имаме зависимост от конюнктурната политическа воля. Все повече се наблюдава воля този орган да бъде превърнат в една квазиспециална служба редом с ДАНС. На практика имаме много сериозен проблем при процедурите за използване на СРС-та от КПКОНПИ. Първо, нямаме адекватен контрол, второ, СРС-тата, които използва антикорупционната комисия, не са годни доказателства в съда. Това означава, че те могат да се използват за рекет. Това е заплаха за гражданската свобода.

- Управляващите твърдят, че КПКОНПИ е създадена след препоръки на ЕК. Можете ли да направите съпоставка с други държави, където има подобен орган?

- Препоръките бяха да се създаде ефективен модел за конфискация на имуществото, придобито от престъпна дейност, а не да се създаде този мегаорган. ЕК искаше старата КОНПИ да заработи адекватно, както и комисията за установяване на конфликта на интереси. Там, където в различни държави има антикорупционни органи, те, за да са ефективни, имат разследващи функции. Българската комисия няма точно разследващи функции. Имаме орган, който е създаден преди всичко за изпълняване на политически поръчки, без да може да се бори ефективно с корупцията.

- Имаме прокуратура, ДАНС, защо беше необходимо създаването на КПКОНПИ?

- Това е политически въпрос. Правителството искаше да покаже как има решимост да се бори с корупцията, като в същото време си запази лостовете за влияние вътре в самия мегаорган. Това беше отклоняване на вниманието, защото хората искат ефективни разследвания срещу корупцията по високите етажи на властта. Това се постига на първо място с промяна на модела в прокуратурата. Когато тя е отчетна пред обществото, когато главният прокурор не е пълновластен господар в цялата държава. Именно защото управляващите отказват да направят тази решителна реформа, беше създадена КПКОНПИ. Сегашното правителство, докато не нареди пасианса с избора на нов главен прокурор, няма стимул да рестартира политическата система с нови избори. Защото, ако не се избере правилният човек, част от управляващите могат да станат клиенти на една независима прокуратура. Те помислиха, че са си гарантирали спокойствието с настоящия шеф на КПКОНПИ с шестгодишен мандат. Развали се този пасианс, от което следва, че не могат да изпуснат да си назначат свой главен прокурор.

- Ако Пламен Георгиев бъде отстранен от шефския пост, какъв ще бъде профилът на следващия председател?

- Ще се търси човек, който е достатъчно близък до управляващото мнозинство, който няма да създава проблеми. Вероятно той ще има стаж в специалните служби, които и бездруго се контролират от управляващите. Начинът, по който ще бъде избран новият председател, ще илюстрира отново механизмите за рекрутиране на елитите в България - зависимости, неизяснени интереси, олигархично влияние. В този ѝ вид комисията трябва да бъде закрита, ако искаме да съхраним и малките остатъци политическа свобода.