Една щастлива развръзка мина като метеор през последните дни на предишното управление – в последния възможен момент депутатите влязоха единодушно в ролята на спасители и регламентираха публичното финансиране на скъпи лекарства за редки и онкозаболявания на деца до 18-годишна възраст, чието отпускане бе спряно заради законов пропуск. Последваха фанфари, аплодисменти, дружна въздишка на облекчение... Но не и пари.

За т.нар. оф лейбъл продукти преди това дни наред биха тревога пациентски организации, Националната мрежа за децата, омбудсманът и т.н. Това са лекарства, които могат да се прилагат извън условията на разрешението за употреба в крайно изключителни случаи. Изписват се по специален ред на деца с онкохематологични заболявания, ревматологични и ендокринологични проблеми. По закон не могат да се финансират с публични средства, но въпреки това НЗОК безпроблемно ги плаща в последните 2 години. До юни 2022 г., когато изведнъж терапиите спират. Обяснението – липса на законово основание за тях.

"В момента има само задържане на част от документите, докато решим този проблем. Смятам, че в рамките на 20 дни проблемът ще бъде решен", казва пред БНТ управителят на касата проф. Петко Салчев. "Няма да поставим децата в риск. Това, което сме забелязали, е едно несъвършенство в законодателството и сме предприели мерки то да бъде оправено", уверява и здравният министър в оставка проф. Асена Сербезова.

Когато в последните дни на юли такъв законопроект най-сетне се появява в парламента, касата приветства приемането му. Пациентските организации реагират с радостни постове в социалните мрежи, а политиците се втурват да си правят реклама със спешно намереното решение. Но НЗОК не започва да плаща, а защо – не е ясно.

1. Защо сега законът започна да пречи?

ГЕРБ регламентира т.нар. оф лейбъл продукти в закона за лекарствата през 2020 г., като изрично записва, че те не подлежат на публично финансиране. Това не пречи касата да ги заплаща на пациентите до юни 2022 г. Обяснение защо чак сега законът започва да пречи няма. До обществеността достига единствено тревожното послание, че за пореден път има неуредици с лечението на деца у нас.

Въпросът със законовата пречка се коментира съвсем бегло в надзорния съвет на НЗОК, показа проверка на "Сега" в стенограмите на заседанията от този период. За сметка на това в последните месеци надзорниците на два пъти дискутират увеличението на разходите за лечение на деца (в чужбина, с алтернативни, неразрешени терапии у нас и пр.).

2. Колко деца са със спряно финансиране?

Нито една институция не даде разяснения колко деца и колко средства засяга проблемът. В становището на НЗОК към законопроекта за изменение на условията се посочват "множество жалби и сигнали от пациенти и техните организации".

Този въпрос не се дискутира и в надзорния съвет на касата. Там дебатите се въртят около нарастването на разходите въобще по линия на Наредба №2 на МЗ. Тя е за дейностите, които се поемат извън задължителното осигуряване – лечението и трансплантациите в чужбина, неразрешените у нас лекарства и пр. Поради старата законова забрана за публично финансиране оф лейбъл терапиите не са включени в нея. От обясненията на Салчев става ясно, че и тук има спряно лечение: "Плащанията за лечение в чужбина не са спрени. Спрени са плащанията на 8 деца, задържал съм документите, докато не се изясни проблемът. Защото 2,5 млн. лв. за 8 деца, които се появяват в една българска болница... Ние плащаме на болницата", обяснява проф. Салчев на заседание на надзорния съвет на 22 юли. "Те досега са лекувани с други лечебни методи. Изведнъж се появиха. Аз затова съм сезирал и министерството за тези осем деца", допълва той. "Трябва да направим одит на цялата тази група", заключава Васил Пандов – представител на МЗ и председател на надзорния съвет.

3. Има ли недостиг на средства?

Всеки законопроект би следвало да има финансова обосновка, но този е един от многото без такава. В документите към него просто пише, че промените не пораждат допълнителни финансови ангажименти за МЗ и НЗОК. Точно обратното обаче се коментира мимоходом в надзорния съвет 9 – че "допълнително ще са необходими средства" (цитатът е на Петко Салчев).

Целият трансфер от МЗ за лечение на деца и възрастни в чужбина и у нас, алтернативни терапии, трансплантации, лечение на редки заболявания, логистика при лечението в чужбина е 37,171 млн. лв. за тази година, става ясно от разяснения на касата на заседанието на 22 юли. Към 30 юни разходите по това перо са 26,369 млн. лв. От друга страна, проф. Салчев казва, че от парите за трансфери и плащания за деца "в момента са останали 4 млн. лв. до края на годината. 2,5 млн. лв. имаме заявени за 8 деца и не знаем до края на годината какво ще се случи". Касата прави оценка, че й трябват допълнително 35 млн. лв. Как всички тези откъслечни сведения и числа се навързват в смислена картина – не е ясно.

От думите на Салчев се разбира, че МЗ е "направило жест" и е превело 15 млн. лв. – сумата до края на годината, за да не спрат плащанията. Именно от тези пари в момента са останали 4 млн. лв.

4. Защо плащанията не са възобновени?

На този етап няма отговор на въпроса защо пациентите още чакат възобновяването на лекарствата си – заради закона или заради липсата на пари. Законът, който така екстрено бе приет на 27 юли, излиза в "Държавен вестник" чак на 5 август. Това формално би могло да е пречка за пускане на финансирането. С този закон обаче проблемът съвсем не е решен. Той налага промени и във въпросната Наредба №2 за заплащане на дейностите извън обхвана на задължителното здравно осигуряване. До редакционното приключване на броя промени в тази наредба не бяха публикувани. Излишно е да припомняме какво означават за семействата тази неизвестност и това чакане.

5. Има ли проблеми с контрола над тези разходи?

От дискусиите в надзорния съвет се подразбира и друга причина за задържане на някои заявки – съмнения доколко те са основателни. Впрочем такива съмнения изказва на 1 юли представителят на финансовото министерство в надзора Естел Василева-Тодорова. От нейните думи става ясно, че на работна група в МФ е направило впечатление, че от изключение финансирането на алтернативни терапии е започнало да става практика и "разходът все повече и повече нараства". Затова Василева иска да възложи на касата анализ на ниво лекарствен продукт – какво наистина е плащано и защо този фонд толкова много нараства. Тя повдига въпроса и какви са контролните механизми над тези разходи. Подозрението й е, че това е начин фармацевтичните компании да заобикалят основния път – определяне на цена, влизане в позитивен лекарствен списък, договаряне на отстъпки и пр., и директно да минават по облекчения ред. Това не би било добра практика, посочва представителката на държавата в НЗОК. За закона отново не става и дума, нито пък за спрени плащания.

Друга гледна точка към тези проблеми дава управителят. Според него разходите за скъпоструващо лечение нарастват, защото навлизат нови продукти, а въпреки призивите за увеличение на бюджета, той остава без промяна за 2021 и 2022 г. – 37 млн. лв.