Впускаме се във фентъзи приключение с Dungeons & Dragons
Най-популярната настолна игра за пореден път става филм, този път може би успешен
Отборът на доброто (тъй да се каже).
Противно на представите на някои хора, че ролевите игри (RPG) са само на компютър, всъщност някои от най-популярните - и със сигурност най-дълголетните - сред тях се играят с приятели на маса, а основното техническо оборудване включва лист, молив и зарове. Dungeons & Dragons е легендата в това отношение. Създадена преди близо половин век (1974), тя притежава нестихваща популярност. Ето защо не е чудно и присъствието ѝ в киното - от сцената в началото на "Извънземното", където героите играят D&D в кадър, до три (неуспешни) пълнометражни екранизации между 2000 и 2012 г. Като че ли най-сетне е дошло време за сполучливата.
Създаден от режисьорското дуо Джонатан Голдстийн и Джон Франсис Дейли ("Нощни игри") в сътрудничество със съсценариста им Майкъл Джилио, филмът пое по пътя си от - внимавайте! - тексаския фестивал SXSW, където миналата година дебютира един друг филм на двойка режисьори... Неговото име беше "Всичко навсякъде наведнъж", а останалата част от историята вече знаете от "Оскарите", медиите и българските социални мрежи. С това не искам да кажа, че "Dungeons & Dragons: Разбойническа чест" ще се състезава за академични награди догодина - нищо подобно, освен може би в някоя категория за ефекти или сценография. Той обаче има добри шансове да спечели публиката: приключенско фентъзи с епичен размах и голяма доза хумор, филмът е значително по-инфантилен от "Властелинът на пръстените" или "Игра на тронове", но достатъчно развлекателен и зрелищен.
Феновете на настолната игра със сложни правила ще извлекат най-много от "... Разбойническа чест" - авторите видимо са сред почитателите ѝ от ранна юношеска възраст. Останалите могат да го гледат просто като приключение в магически свят, където част от декорите са откраднати от Толкин, а други - от "Гладиатор", а трети - от "Съкровището". На мен повечето теми и сюжетни линии в Dungeons & Dragons ми се видяха наивни до нелепост (може би съм преминала възрастовата граница за жанра), но пък пишман героизмът е богато гарниран с хумор и саморефлексия от кръвната група на "Шрек", а Хю Грант е винаги добре дошъл да изиграе самовлюбен злодей.
В някаква измислена дигитална версия на Средновековие Крис Пайн ("Стар Трек", "Жената чудо") изпълнява главната роля на самотен баща - вдовец, но също и крадец, бивш член на ордена на харпърите, а сега затворник. Той иска да си върне не само свободата, но и дъщеря си, а и някои други неща. Мишел Родригес е яка - в буквалния физически смисъл - мадама и негова сподвижничка, която до голяма степен повтаря типажа си от "Бързи и яростни", но в старовремско облекло. В техния отбор от неудачници са още Реге Жан-Пейдж като рицар, напълно лишен от чувство за хумор, София Лилис като друида Дорич и Джъстис Смит като непрокопсан магьосник. В духа на играта те поемат на епичен поход, по време на който добиват нови умения и способности, а темите и поуките са обичайните от приключенски сюжет за подрастващи: за загубата, любовта, приятелството и храбростта.
Драматичният трик на "Dungeons & Dragons: Разбойническа чест" е, че за всяко патетично изпълнение има по някой балансиращ каламбур и за всяко мрачно премеждие - щастливо избавление. Сред запомнящите се сцени е например събуждането чрез магия на скелети, отдавна загинали в битка - не за да заемат страната на доброто, а за да отговорят на пет въпроса. Развръзката е предвидима, но ефектно изпълнена. То се знае, има дракони, както и всевъзможни полухора, шейпшифтъри и магически създания, изобретателно изпълнени от Голдстийн, Дейли и техния технически екип.
Не можем да говорим за добро кино - става дума за попкорн развлечение, което изхвърляш от главата си миг след финалните надписи. Но пуканките са пресни, изобилни и добре подправени със сол и масло.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
