Медия без
политическа реклама

"Воев" - цветята от края на 80-те не увяхват

Документален филм за легендата зад "Нова генерация" и "Кале"

Райна Бабачева-Голъп/архив на продукцията

На 21 май той щеше да навърши 58 години. Но Димитър Воев отдавна не е сред нас, записа българско представителство в легендарния "Клуб 27" (обобщително име за рокзвездите, починали на тази крехка възраст - Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус...). 

Живо е наследството на поета, бунтар, ярък глас срещу конформизма на развития соц и униформената сивота на тоталитаризма. Въпреки че песните на "Нова генерация" почти не са пускани по радиото - негови думи приживе - и сега продължават да израстват поколения, които познават "Само двама", "Скорпионите танцуват сами" и "Арлина". (Впечатляващ е процентът публика под 20-25 години на прожекциите на филма.)

30-годишнината от смъртта на Воев през изминалата година беше отбелязана с две събития, които изваждат на светло обемния му архив, ревностно събиран и дигитализиран от вдовицата Нели Недева-Воева и двете им дъщери, и "разбулват" част от неизвестните около този, без колебание наричан култов, образ. 

Луксозният сборник "Непрочетено" е първият писмен документ, събрал над 100 непубликувани досега текста на Воев, десетки архивни снимки, факсимилета и рисунки. Томчето обединява в концептуална цялост стихове, създадени между 1981 и 1992 г., и е дело на по-малката дъщеря на Митко - Димитра Воева, родена пет месеца след кончината му. 

Без да е семейно начинание, подобни цели си поставя и документалният филм "Воев" на режисьорката Биляна Кирилова. Неговата премиера също бе в юбилейната година, пред препълнената зала на "София филм фест". След поредица фестивални изяви, от началото на май т.г. "Воев" е и в разпространение по кината в цяла България. Направата му е отнела близо седем години, в които видимо са вложени много ентусиазъм и любов от авторките (съсценарист е Неда Миланова, продуцент - Валерия Стойкова).

Биляна Кирилова не е съвременник на Димитър Воев, родена е малко преди смъртта му. Ново име е и в българската кинообщност - биографията й се изчерпва с късометражни експериментални филми по поезия. Поезията е във фокуса и на "Воев", визуален разказ за, бих казала, единствената легендарна фигура, която българската популярна музика е създала някога.

Режисьорката конструира портрета му през негови текстове, които си партнират със свидетелствата на роднини и приятели. На екрана са запечатани четири поколения - от родителите на Димитър Воев до брата, съпругата, дъщерите и първото му внуче Нео. Най-близките му хора от края на 80-те и началото на 90-те години - Кристиян Костов, Михаил Пешев, Васил Гюров, Алина Трингова, Екатерина Атанасова и разбира се, Нели Недева-Воева, споделят пред камерата спомени и мисли за него. Кратки стилизирани анимации и архивни кадри от малкото записани изяви на "Нова Генерация", "Кале", "Воцек и Чугра" допълват мозайката. Освен биографичните и творчески аспекти от личноста на поета с (бас)китара, виждаме и детайли, които са оставали на заден план през годините, засенчени от мрачната сила на стиховете му - Воев и любовта, Воев като баща, Воев като жизнерадостен човек със специфично чувство за хумор.  

"Воев" би пострадал, ако подходът към него беше чисто фенски или сухо информационен. Най-голямото постижение на Биляна Кирилова е, че тя успява да постави тази значима, но и загадъчна фигура от българската сцена в контекста на времето - на няколко различни времена. 

Убедена съм, че имаме нужда от повече искрени свидетелства за тези бурни и мътни години в нашата най-нова история - края на 80-те и началото на 90-те, разполовени от падането на Берлинската стена и на тоталитарния режим, но и част от една обща река, която ни носи и до днес. Димитър Воев твори точно в този период, белязан от отслабваща цензура, но и от ценностен разпад. Във втората половина на 80-те младежкият бунт става възможен ако не по друг начин, то поне със силата на изкуството. И нямаме ли днес нужда от повече сарказъм и отчаяние в текстовете, и от червено червило срещу борците за "традиционни ценности"? Нямаме ли нужда от поетичен ъндърграунд в противовес на това, което дават по телевизията?   

Парадоксално по-трагичната част от филма и от живота на Воев се разиграва след 1989 г. Преди това той и съмишлениците му са цензурирани, ограничавани, но неуморни в надеждата и съпротивата. След промените един по един колегите и приятелите го напускат, за да потърсят късмета си в чужбина (помним този емиграционен взрив). Следва втори, после трети състав на "Нова генерация", постоянни усилия да продължи да твори и да се задържи на сцената. Накрая идва и туморът - не като метафора, но не можеш да спреш да мислиш за това. И все пак последният, посмъртно издаден албум се казва "Отвъд смъртта", а и филмът "Воев" завършва оптимистично, с усмивките на поредната нова генерация. 

Прожекциите на "Воев" продължават в Дома на киното и "Одеон" в София, както и в "Lucky Дом на киното" в Пловдив. Тази вечер филмът ще бъде показан и във ФКЦ - Варна. На 21 май, рождения ден на Димитър Воев, отново е планиран показ в София, а на 26-и филмът ще гостува в Добрич. За други предстоящи прожекции и събития можете да се информирате от Фейсбук страницата на филма.

ВОЕВ в кината от 05.05.2023

 

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?