Когато критикуваме игралните интерпретации на култови анимации, с които "Дисни" захлебва (по-често успешно) от десетилетие, за това си има ред причини. От една страна, технологиите и фотореализмът разрушават магията на оригиналите с цялата нейна условност. От друга, новите режисьори отстъпват в разказваческото майсторство на създателите на класическите рисувани филми. Отделно, че Gen Z просто не иска да гледа архаични истории като "Снежанка", даже и героинята да беше бяла като сняг.
"Как да си дресираш дракон", първи подобен опит на конкурентното студио DreamWorks, няма този проблем. Създадена в съвсем недалечната 2010 година, историята за викингски тийнейджър, който лети на драконови криле и се еманципира от бащата вожд, още не е остаряла. Идейните и артистични принципи на оригинала са спазени, често с покадрова прецизност. Няма разлики и в качеството на изпълнението - компютърно генерираните "живи" дракони са възхитителни, сценографията - безупречна, а актьорите - добре подбрани. И най-важното: зад "Как да си дресираш дракон", версия 2.0, стоят не някакви самозванци на заплата, а създателите на оригинала. За разлика от множеството спекулативни - а понякога (рядко) креативни - експлоатации на чужд материал, тук всичко е чисто от етична гледна точка: същото студио и същият автор разказват история, която им принадлежи, с нови инструменти. Дори ако го правят само за пари, защо не? И ето: Дийн Деблоа се завръща като режисьор и сценарист, композиторът Джон Пауъл, озвучил оригиналната трилогия, отново е на пулта; и дори Джерард Бътлър изиграва същия герой, когото преди петнадесет години е озвучил в анимацията! (Апропо, Крис Сандърс, съавтор на Деблоа първия път, току-що завърши един от по-добрите игрални римейкове на "Дисни" - "Лило и Стич", чийто анимационен оригинал също бе дело на тандема.)
Но DreamWorks не се страхуват от конкуренцията. Те са толкова убедени в успеха, че вече подготвят игрални версии и на втората и третата серия на "Как да си дресираш дракон". Изглежда, успехът няма да ги подмине - премиерният уикенд на филма е най-доходният в рамките на поредицата и вече надхвърля очакванията на боксофис анализаторите. Като че няма никакво значение дали правиш нещо ново и оригинално, ако го правиш добре: в крайна сметка, и Шекспир бива поставян на сцена отново и отново вече петстотин години, а музикалните хитове претърпяват многобройни ремикси и кавърверсии. Щеше ми се да кажа, че филмът е вторичен и не носи вълнението на първата среща със света на драконите, защото на всички ни е омръзнало от франчайзи и рециклиране на "интелектуална собственост". Но нищо такова няма. Да, същото е - и все пак е приказно, ефектно и точното време героите да се срещнат със следващото поколение подрастващи кинозрители.
Смесица от тийн приключенски филм и фантазия, без предисловие филмът ни хвърля на северния остров Бърк, където младият викинг Хълцук (чаровният Мейсън Темз) се затруднява да изпълни очакванията на баща си Стоик Грамадански (Бътлър, кой друг). Срещата му с невиждан дракон от вида "Нощен бяс" - с когото той се сдружава, защото не е в нрава му да убие - обаче го отвежда на епично пътешествие, което ще промени не само неговия живот, но и този на племето. Загадъчния Нощен бяс "Дриймуъркс" бяха изобразили като черно коте с фентъзи елементи - гальовен, с остри ушички и зелени очи, и чак на втори план - кожести криле и страховити (но прибиращи се, досущ като котешките нокти) зъби; по същия начин изглежда той и сега, макар в уголемен от реалистичното изображение мащаб.
Е, не се е минало хич без расово многообразие, така щото на викингския остров съжителстват "ловци на дракони" от цял свят и с всякакви цветове на кожата. Това е обяснено надве-натри от разказвача, но всъщност е претекст да бъде въведена новата Астрид - очарователната Нико Паркър, дъщеря на Танди Нютън. Нов за поредицата е и операторът - Бил Поуп ("Матрицата"), който стъпва смело в обувките на титана Роджър Дийкинс.
Що се отнася до отговора на въпроса "а имаме ли все пак нужда от още един "Как да си дресираш дракон", той е съвсем прагматичен. Ще го дадат невръстните зрители и техните родители с билетите си. И ако наистина римейкът е толкова успешен, колкото изглежда, игрален "Шрек" не ни мърда...
YouTube
