Българинът е добър дух във "Васил"
Иван Бърнев стопява недоверието към чужди и свои в испански филм по истински случай
Актьорският тандем на Кара Елехалде и Иван Бърнев е истинска наслада за гледане.
"Българинът е..." - всеки от нас може да продължи тази обобщителна фраза по различен начин и в повечето случаи тя няма да звучи много положително. Във "Васил", дебютния филм на испанската режисьорка Авелина Прат, българинът Васил е като малък, добър дух, който неусетно преобръща света на хората около себе си.
Филмът стъпва върху любопитна история от живия живот: бащата на Авелина за кратко приютява у дома си български имигрант, който спи на пейка в парка във Валенсия. Дъщерята никога не го вижда, но разказите на баща ѝ и нейното въображение рисуват най-чудати подробности за този чужденец, който владее виртуозно играта на шах. "Не знаех нищо за България, освен че столицата ѝ е София", разказва Прат по време на представянето на филма у нас. Охудожествената история на загадъчния мъж (истинското му име е Георги) се превръща в основа за първия ѝ игрален филм. Бащата, за съжаление, не доживява премиерата, но успява да прочете сценария.
Това е първата българска връзка във "Васил", а втората идва с копродуцентското участие на Activist 38 - или Мина Милева/Весела Казакова, добре познатото режисьорско дуо от "Звярът е още жив", "Котка в стената" и "Жените наистина плачат", и финансовата подкрепа на НФЦ. Така в продукцията попада и Иван Бърнев като изпълнител на главната роля. Известен със своите комедийни превъплъщения - упражнил ги е вече и при световни майстори на киното като Иржи Менцел ("Обслужвах английския крал") - той внася нови нюанси в образа на Васил, написан от Прат. Химията между него и известния испански актьор Кара Елехалде ("Испанска афера"), в ролята на бащата, заработва мигновено, макар че в началото на снимките Бърнев не знае нито дума испански.
Така се ражда този мил, интимен, задушевен и човечен филм, който въздейства ободряващо като разговор със стар приятел.
"Васил" взема на въоръжение стереотипите за пришълеца, който внася смут в подредения ни свят. Въпреки ненадминатото му майсторство имигрантът е обект на предразсъдъци в клуба по бридж; макар да го е приютил на дивана си и двамата да споделят страстта към шаха, пенсионерът Алфредо разменя само дежурни фрази с него и не допуска искрено сближаване. Когато дъщерята, лингвист и преводач, споделя за българина със своя колежка, тя я обстрелва с резултати от Гугъл за корупцията и бедността у нас. Испанската бюрокрация е недружелюбна към безработните без постоянен адрес, макар че Васил има подкрепата на вече интегрираната ирландка Морийн.
Но всичко това е само върхът на айсберга. Дълбоко в себе си всеки от героите копнее за близост със себеподобните - и разбирането, че нещата, които ни свързват, са повече от тези, които ни разделят, е току зад ъгъла (макар че тогава Васил вече е завил към следващия си адрес, Канарските острови). Краткото "прелитане" на българина през живота им отключва нужди, за които не са подозирали - като това баща и дъщеря най-сетне да си отидат на гости. Историята за имигранти и тяхното (не)приемане сродява "Васил" с филма на Милева и Казакова "Котка в стената", но ако те избират сатиричния, социално-реалистичен ключ за своя разказ, Авелина Прат го поръсва с една почти приказна деликатност и нежност. Превръща прозата на имиграцията във филм за чудото на човешкото.
Що се отнася до героя Васил, него тя описва по неочаквано щедър и благороден начин. Той е колкото мистериозен и скромен, толкова и впечатляващ - с гросмайсторските си умения по шах и бридж, със сръчността да извършва дребни домашни ремонти, с ненатрапената си интелигентност, с професионализма като готвач (това е работата, която намира в Испания) - засрамва с мусаката си дори гърка съдържател на ресторанта... А Иван Бърнев, с органичното си присъствие и сините си очи, въплъщава безпроблемно всяка от тези негови черти. В по-широк план "Васил" е прекрасна реклама за България - такава, каквато сами трудно бихме се сетили да си направим.
"Васил" съвсем очевидно е камерен и нискобюджетен филм, каквито ми се иска (и трябва) да се появяват по-често и у нас. Нищо скъпо, сложнопостановъчно или претенциозно няма в този семпъл разказ. Не се случват драматични събития, няма препускащо действие, ярки костюми или разточителни декори, по-голяма част от кадрите са заснети в стая или кафене. Не е кой знае колко богат на диалог, тъй като в, особено в началото, испанският речник на главния герой е силно ограничен. Но във "Васил" паузите говорят, тишината има значение и повече неща се подсказват, отколкото се казват. Резултатът е чудесна малка история, с прекрасни актьорски изпълнения и дребни, неуловими детайли, които носят посланието на филма и всеобщия копнеж за човечност и разбиране.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
