Забрани, ограничения, регулации - това е всичко, за което българските политици се сещат, когато някой им каже, че читателите и зрителите са изложени на влиянието на т.нар. фалшиви новини. И че светът на медиите се променя със скоростта, с която се изменят и технологиите. В дните, в които всички партии в парламента единодушно решиха да задължат Министерския съвет да напише стратегия за развитието на медийната среда у нас, в която основен акцент ще е капсулирането на медийното пространство срещу проникването на дезинформация, поредно изследване показа как напредналите държави се борят с явлението. От него става ясно и че с възгласи като "Хайде стига с тая свобода на словото!" управляващите целят, освен да отклонят вниманието от себе си за проблемите на журналистите, да забият клин в доверието между тях и аудиторията.

България продължава да заема последното място в ЕС по умения на гражданите си да разпознават фалшивите новини и да не стават техен проводник. Страната ни е на 29-о място за т.г. сред общо 35 държави в класацията според Индекса за медийна грамотност, изготвен от Инициативата за европейски политики на институт "Отворено общество" – София. В една група сме с държави, повечето от които са известни с проблемите си със свободата на словото и с репресии срещу критичните журналисти. Преди нас в класацията е Румъния (28-о място), а след нас са Сърбия (30-о място) и Черна гора (31-во място). От нашата група през последната година отпадат Босна и Херцеговина и Албания, които отиват в последната. На последните две места в таблицата са Турция и Северна Македония.

Инициативата за европейски политики наблюдава медийния пейзаж в Европа от 2017 г. Позицията на България се подобрява с едно място спрямо предходните 2 г., но отново изостава значително спрямо повечето страни в ЕС. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на

фалшиви новини

чрез използването на индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Най-голяма е тежестта на индикаторите за медийна свобода на „Репортери без граници“ и Freedom House, както и тези за образование (на PISA). От тях на четивната грамотност се отдава най-голямо значение.

Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са начело в класирането за 2019 г. Финландия, която е с най-добри показатели от създаването на индекса, отново има сериозна преднина пред останалите - 78 т. от 100 възможни. Втора е Дания със 72 т. Иновативната образователна система във Финландия се сочи като ключова причина за добрата ориентация на скандинавците в света на фалшивите новини. „Основното допускане на индекса е, че качеството на образованието и медийната среда до голяма степен са прогнозни индикатори за медийна грамотност. Общества с по-добри резултати в индекса, което означава по-добро образование и по-свободни медии, имат по-добър капацитет да устоят на негативните ефекти на дезинформацията“, се казва сред заключенията. Добрият резултат на Естония, която е един от новите членове на ЕС, също се дължи на високото ниво на образование и свободата на медиите. Най-голям спад спрямо предишната класация отбелязват Чехия, Полша и Словения, които губят позиции основно заради влошаване на средата за журналистическа дейност.

Подреждането на държавите според индекса за медийна грамотност е доста сходно с класацията за възприятие на корупцията, която се прави от международната организация „Прозрачност без граници“. „Страните с висок резултат в нашия индекс се считат за по-малко корумпирани, а съответно страните с ниски резултати по медийна грамотност се считат за по-корумпирани. По отношение на конкретни примери страните с най-добрите резултати при нас – Дания, Финландия, Швеция и Холандия, се определят в най-висока степен за чисти от корупция. Едно от възможните обяснения е, че корупцията процъфтява в институционално слаби страни и е в дългия списък на оплаквания на гражданите заедно с липсата на доверие, че властите могат да се справят с това (добре е да се припомни дефиницията, че корупцията е злоупотреба с власт, не просто подкуп)“, пише в доклада.

Подкопаването на

доверието между журналистите и аудиторията

и между научната общност и обществото е друга причина за лошото позициониране в Индекса за медийна грамотност. „Страните, в които гражданите изразяват по-голямо недоверие в учените и в журналистите, имат по-ниски резултати. С нарастването на дезинформацията се забелязва и нарастване на недоверието в медиите. В редица страни се наблюдават значителен брой проблеми, свързани с умишлени действия да се задуши медийната свобода с атаки върху медиите или установяване на директен контрол върху тях“, се посочва сред заключенията.

Според авторите на проучването дезинформацията не се стреми просто да накара някой да повярва в „алтернативен факт“. „По-скоро тя се стреми да всее съмнение и да накара гражданите да се съмняват във всичко, да поставят под въпрос всичко – далеч над необходимите и здравословни нива на любопитство. Според резултатите високите нива на недоверие в учени и журналисти кореспондира с ниските оценки по медийна грамотност“, гласи един от основните изводи.

Справянето с негативните ефекти от фалшивите новини трябва да започне с

връщането към традиционните ценности,

смятат още от Инициативата за европейски политики. Става дума за действия от възстановяване на общественото доверие и справяне с корупцията до използването на образователни подходи и гарантиране на медийната свобода. „Това са най-подходящите стратегии за „ваксинация“ срещу фалшивите новини. Опитът за справяне с тях все още е кратък, но все пак той показа, че не е удачно да се използват радикални мерки като пълна забрана, която да покрива всички случаи. Регулациите могат да бъдат използвани за ограничаване на свободата на изразяване. Образованието – както функционалното, така и специализираното обучение по медийна грамотност, също предлага своеобразна ваксинация. Те предотвратяват фалшивите новини или правят последиците по-леки“, се казва в заключение.

Гражданите в България продължават да са най-неподготвени и зле ориентирани при досег с фалшива новина, въпреки че за борбата с явлението доскоро отговаряше родният еврокомисар Мария Габриел. През есента на м.г. тя тържествено обяви приемането на Кодекс с добри практики на ЕК, с който социалните мрежи и рекламната индустрия се задължиха да се борят срещу дезинформацията. След това Габриел стана патрон на обучение за учители „Как да преподаваме дигитално-медийна грамотност“. Реални резултати от досегашните инициативи на Габриел няма, а българите видимо продължават да нямат чувствителност към недостоверната и непроверена информация. Друго проучване на журналистическия институт „Ройтерс" от т.г. показа, че потребителите на информация у нас са втори в света след чилийците по използване на Фейсбук като основна среда за търсене и получаване на информация. Изследването е направено след избухването на скандала с „Кеймбридж Аналитика“ и след разкритията, че профилите в социалните мрежи лесно могат да станат обект на целенасочена манипулация. И в изследването на „Ройтерс“, както и сега на Инициативата за европейски политики, като най-внимателни в подбора на информационни източници бяха посочени жителите на скандинавските държави – Финландия, Норвегия, Швеция и Дания.