Граничният контрол между Мароко и малката испанска територия Сеута не успя да спре близо 60 хил. мигранти да се опитат да преминат на испанска страна, което предизвика хуманитарна криза, довела до десетки смъртни случаи. Броят на хората, успели да влязат в Сеута, се оказа повече от две трети от броя на обикновеното население там. Към петък вечерта повечето от мигрантите все пак бяха върнати от мароканската страна на границата.
Сеута се намира на два от най-важните кръстопътища в света. Градът е вратата между Атлантика и Средиземно море и последната спирка преди Африка или първата спирка към Европа в зависимост от това накъде се насочвате. Сеута и Мелила, друга испанска територия на 250 мили на изток по средиземноморското крайбрежие на Северна Африка, представляват единствените сухопътни граници на ЕС с Африка. Сеута е дом на смесено население от християни и мюсюлмани, които живеят в относителна хармония. Мароко не признава официално Сеута и Мелила за испански територии и често ги нарича окупирани земи.
Португалия първа завладява Сеута през август 1415 г. Португалците гледали на града като на ключ към контрола върху търговията със злато, подправки и роби от Африка и като плацдарм срещу мюсюлманските сили. Завладяването на Сеута обаче нарушило и традиционните търговски мрежи и намалило икономическата жизненост на града. През 1578 г. португалският крал умира, опитвайки се да превърне Мароко в колония. Наследен е от своя прачичо, църковен деятел, без собствени деца. Следващият португалски крал идва измежду внуците на починалия. Това е Филип II, единственият оцелял законен син на император Карл V и кралица Изабела Португалска. Той "слива" испанския и португалския трон и в процеса си присвоява Сеута. Португалия в крайна сметка се освобождава от прегръдката на Испания, но само с цената на официалното предаване на Сеута на Испания с Договора от Лисабон от 1668 г. През 1956 г. Испания признава Мароко за независима държава, но въпреки това си запазва Сеута.
През 18-ти и 19-ти век Сеута се превръща в укрепен испански преден пост, което отразява значението му в европейската геополитика. Градът е бил наказателна колония на Испания, където са били прехвърляни и съдени политически затворници. Стратегическото местоположение на Сеута отново става важно през 20-ти век, особено по време на Гражданската война в Испания и ерата на деколонизацията в Африка.
Начинът, по който Испания се сдобива с Мелила, е още по-дръзка история. През 1497 г., пет години след падането на Гранада, което слага край на осемвековното мюсюлманско управление на Иберийския полуостров, херцогът на Медина Сидония - един от най-богатите хора в Кастилия - изпраща военноморски командир Педро де Естопинян да превземе града. Той не среща почти никаква съпротива и завладява Мелила в рамките на един ден. Опитът на мароканци да го превземат малко след това е отбит от огън от испанските кораби в открито море.
Защо Сеута е миграционна гореща точка?
Испания е основна цел за хора, които търсят по-добри икономически възможности или бягство от насилието в родните си страни, отбелязва "Гардиън". Много мигранти, които достигат до Сеута или Мелила, веднага биват връщани обратно, докато други остават в мигрантски лагери, докато тече процесът по кандидатстване за убежище в Испания.
За да стигнат до Сеута, хората плуват от мароканския град Фнидек, изминавайки около 5 км. Други се опитват да преминат от по-близкия град Белюнеч.
През 2022 г. 23 души загиват, докато около 2000 мигранти, предимно от Субсахарска Африка, се опитват да преминат в Мелила от Мароко. През 2014 г. най-малко 14 души загиват край Сеута, докато се опитват да се изкачат по граничната ограда или плуват край вълнолома, който отделя града от мароканската територия. Пристигащите мигранти в Сеута и Мелила обикновено са много по-малко от тези, които достигат до Испания през Канарските и Балеарските острови.
Защо толкова много хора успяха да преминат сега?
Не е ясно до каква степен мароканските власти са се опитали да предотвратят преминаването на 60-те хиляди мигранти.
Последният масов опит за преминаване на границата от май 2021 г. се състои след като Мароко разхлаби граничния контрол по време на дипломатически спор с Испания заради решението на Мадрид да позволи на лидера на движението за независимост на Западна Сахара "Фронт Полисарио" да бъде лекуван от ковид в Испания. Мароко и "Фронт Полисарио" предявяват претенции към Западна Сахара, която е била под испанско управление до 1975 г., когато колониалните власти предават територията на Мароко и Мавритания. Тази дипломатическа криза приключи през 2022 г., когато Мадрид отмени дългогодишната си политика на неутралитет и подкрепи плана на Мароко за Западна Сахара - ход, който предизвика дипломатически разрив между Мадрид и Алжир, която пък подкрепя групата "Фронт Полисарио".
Премиерът на Испания Педро Санчес посети Алжир на 20 юли – първото подобно посещение на испански правителствен глава от четири години насам – отбелязвайки затопляне на отношенията с Алжир, като разхлабването на граничните мерки може да се смята за своеобразно отмъщение от страна на Мароко. В петък в Сеута, Санчес обвини за внезапния приток трафикантите на хора, които разпространяват слухове за неотдавнашно решение на испанския върховен съд, че незаконните мигранти, пристигащи по море, не могат да бъдат незабавно върнати.
Изображенията и кадрите от граничния хаос предизвикаха криза за испанското правителство и разделения в ЕС, където десните политици обвиниха за инцидента политиката на Испания за легализиране на стотици хиляди нелегални мигранти тази година. Дясното правителство на Италия стигна дотам, че призова Испания да бъде отстранена от Шенгенската зона за свободно движение – въпреки че Сеута и Мелила не попадат под обичайния начин в Шенгенските споразумения – докато Франция затегна границите си със страната.
