Георги Георгиев е роден в Казанлък. Там завършва средното си образование в Математическата гимназия. Записва електроника в Техническия университет в Габрово. Именно там създава "Добре дошли в Остава", която по-късно се преименува само на "Остава" и се превръща в една от най-успешните български групи. Имат участия на най-престижните фестивали в Унгария (Sziget), Сърбия (ЕXIT), Румъния (Bestfest), а също в Берлин, Кьолн, Виена и т.н. Георгиев пише музика за редица родни изпълнители, има и страничен проект - "Хомеовокс", автор на театрална музика. Днес (21 март) той навършва 55 години, като по този повод публикуваме негови истории, разказани пред "Сега".

1. Обетът за вечно приятелство

Най-силният ми спомен от детството сега ми изглежда смешен, но всъщност тогава ми беше доста тъжно. С един приятел - Жоро, живеехме къща срещу къща. Бяхме винаги заедно, толкова близки, карахме велосипеди по цял ден, по полетата. Все пак Казанлък се води град на колоездачите и това сякаш бе най-естественото нещо. Така веднъж, като бяхме на 6 или 7 години, решихме да се закълнем във вечна дружба. Написахме клетвата на един лист, сложихме го в стъклена бутилка, както е по приказките. След това я запечатахме, отмерихме 30 крачки от един дънер и я заровихме. Но в един момент нещо се случи и моят приятел започна леко да ме игнорира, на което много се обидих. Отивам, разравям бутилката и минавайки с колелото пред неговия дом, счупвам демонстративно шишето с писмото, докато той е на двора.

Той стана по-късно актьор и се оказа, че работихме заедно, тъй като аз и "Остава" направихме музика към пиесата на Елин Рахнев "Фенове" и тя бе поставена в казанлъшкия театър от режисьора Николай Гундеров, който предимно работи в Прага. И животът отново ни събра с моя приятел - Георги Атанасов.

2. Солената шега за 2 юни

В Казанлък учех в училището, в което преподаваше майка ми, макар да не бях ученик при нея. Бях отличник, отряден председател. Но бях буйна глава и това си пролича на един от националните празници - 2 юни. Тогава всички пионерчета даваха наряд на паметници и виждам как някакви момичета с червени връзки стоят с едни рязани пушки и се сменят през един час. Аз харесвах едно от тези момичета, което се случи да бъде наряд. При което минах и започнах да му се подигравам, да му се смея. Детска работа... Но на другия ден по радиоуредбата на училището направо ми разказаха играта - как Георги бил отличник и т.н., а така се подигравал с ценностите. А майка ми по това време е на работа и слуша всичко. Цялото училище - също. Тази случка ужасно ме травмира и оттогава намразих много неща в тази система. Но съм благодарен на майка ми, която не реагира по никакъв негативен начин и това ме спаси, за да не ми се срине детската психика.

3. Основаването на "Остава"

Случи се 1990-91 г. В началото репетирахме в едно мазе в студентското общежитие в Габрово, което реално го държеше нашият басист Боян (б. р. - Боян Петков). Беше много смешно, защото не можеше да свирим в определени часове, а ние нарушавахме забраната. И идваха всякакви хора да ни се карат, крещят, да ни заключват. Включително и жената на Боян. По-късно се сещам, че се преместихме да репетираме в Казанлък. В мазето на Младежкия дом. Там имаше мишки и всичко, както си му е ред, като го държеше един фитнес инструктор. И цялата тази комуникация между напомпан културист и ние, едни такива "артаджийчета", беше ужасно смешна. Но там направихме и първите си демо записи. Те пък бяха занесени от един наш познат, който живееше в Истанбул, на хората от един голям местен клуб "Рокси". Които ни харесаха и дори ни поканиха на един техен фестивал. Този голям форум беше респектиращ за нас, неизвестните тогава в България, но пък се представихме много добре и това сякаш отприщи нещата.

4. Шантавото пътуване за наш концерт

Няколко години по-късно имахме покана да свирим в Стара Загора. Бяхме още световно неизвестни - само в Габрово и Казанлък ни бяха чували. Та за този концерт трябваше да караме апаратурата с влак, защото не се събираше в кола. Не мога да си спомня защо не сме намерили бус. Качихме оборудването - две огромни колони, в товарния вагон на пътническия влак и започна пътуването. Разстоянието от Казанлък до Стара Загора е 30-ина километра, но е необходимо прекачване на гара Тулово. Бяхме страшна картинка - качваме техниката първо на началната гара, след 10-ина километра разтоварваме, после пак товарим на следващия влак.

5. Срещите ни със световни рок звезди

На всички концерти в България, на които сме били съпорт група, сме си разменяли по няколко приказки с гостуващите изпълнители. Най-впечатляващо беше с Лени Кравиц през 2008 г., макар че комуникацията беше само с няколко изречения. Но и това беше достатъчно, за да видя какъв голям професионалист е, перфектна преценка за всичко, никаква загуба на енергия, явно е необходимо, за да се концентрират максимално. Когато подгрявахме "Пласибо" на второто им гостуване през 2007 г. в Зимния дворец, техният вокалист Брайън Молко дойде при нас и ни каза, че бил на втория етаж и ни гледал, като е много ни харесал, а също бил впечатлен как хората знаят песните ни и пеят с нас. Което е страхотно признание, като се има предвид тези звезди какви големи егоцентрици са. А и те са постоянно в някакъв концертен цикъл, пътуват, различни групи са им съпорт и е напълно нормално дори изобщо да не ти обърнат внимание, защото са изцедени примерно. Още по-пресен пример е от 2012 г. на румънския Bestfest, където свирихме на главната сцена. Същата вечер хедлайнери бяха "Гарбидж", а на всички от групата ни бе дългогодишна мечта да се срещнем с тях. Оказаха се много готини хора, непринудени, не се имат за велики музиканти. Въпреки световната си слава - най-вече вокалистката Шърли Менсън и барабанистът Буч Виг, който е един от най-великите продуценти, включително на "Нирвана", "Смешинг Пъмпкинс", "Грийн Дей", "Мюз", "Фуу Файтърс". Той даже си говореше с нашия барабанист, интересуваше се от неговото мнение, при това съвсем искрено, без следа от някакво превъзходство.

На унгарския фест Sziget пък се запознахме с румънската група "Кум", с която оттогава ни свързва едно огромно приятелство, разменени гостувания - ние в Румъния, те - тук. Нашият вокалист Свилен (б.р. - Свилен Ноев). Той обикновено прихваща по няколко думи от даден език и започва да ги върти понякога чисто фонетично, естествено нищо не казва, но така комуникира с местните и пада голям смях. Научихме ги дори да ядат таратор и това им стана любимо ядене.

6. Проблемите на сръбски фестивал

Имам кошмарен спомен от 2005 г., когато свирихме на сръбския фестивал ЕXIT. Тогава си бях забравил пропуска на участник. И охраната се заяде с мен и не искаше да ме пуска. А трябваше да започнем след половин час. Обяснявам, че ми предстои да свиря, но този служител ми каза да стоя навън и отказваше да чуе обясненията ми. Направо избеснях, почнах да крещя. Тогава той ми се изрепчи: "Ти какъв си, бе?!" Отвърнах, че съм българин. Тогава той започна да обижда люто и да показва негативно отношение към нас, че сме мошеници и т.н. Което направо ме унизи. На всичко отгоре ми бе паднала батерията на телефона, та чрез едни познати се свързахме с пиара на фестивала. Както и да е, дойдоха и ме вкараха, но се оказаха най-унизителните 10 минути, които съм изкарвал като музикант някъде.

7. Провалена и състояла се среща с Йън Браун

През 2012 година имах много смесени чувства от румънския фестивал Summer well. Тогава отидох специално да гледам британците "Дъ Стоун Роузис", абсолютни легенди, които тогава се събраха след 20 години и направиха турне, може би последното им. Идват в Букурещ, на 400 километра оттук, няма как да се пропусне. Отиваме, гледаме групите през първия ден. Всичко беше наред, мястото бе страхотно, в един парк край румънската столица. Но не щеш ли, през нощта се излива страхотен дъжд, който подкопава сцената и организаторите отменят втория ден, когато точно трябваше да са "Дъ Стоун Роузис". Разочарованието беше огромно. Но все пак имаше малка компенсация - решихме да запълним проваления ден с разходка из Букурещ, при което се засякохме с техния вокалист Йън Браун, който сам по себе си е легендарна фигура на британската музикална сцена. Заговорихме се, дори ни покани да седнем при него. Спомни си как "Остава" е подгрявала неговия солов концерт в София през 2007 г., при това бе останал с отлични чувства. Което много ме зарадва.