Ивана Радомирова е родена в Панагюрище. Завършила е Английската езикова гимназия в Русе, а след това Великотърновския университет със специалности "Българска филология" и "Английски език". Има диплома и от УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Работила е в Института по изчислителна техника и в банкови институции. В Съюза на пивоварите в България (СПБ) е от 2004 г., като от 2007-а е главен секретар, а от 2014-а - изпълнителен директор и член на УС. Често е наричана "бирената дама на България". Историите, разказани пред "Сега", излизат по случай днешния празник на пивоварите - Илинден, тъй като Свети пророк Илия е бил покровител на производителите на пиво.
1. Бригада в пивоварна
Когато следвах в университета, още беше активна практиката на студентските бригади. Така се озовах в две бирени фабрики, които няма да споменавам сега. Беше толкова трудно и толкова тежко за работа, че в един момент дори се смилиха над нас, момичетата, и първо ни отмениха втората смяна, а след това и изобщо ни изтеглиха от пивоварната. Беше мрачно, а вечерно време дори малко страшно. Шумът беше невероятен, постоянно се чупеха бутилки. Въобще - доста неприятна история. Когато започнах работа в Съюза на пивоварите, ме поканиха като гост по случай реновирането на една от тези фабрики. За мое учудване това, което видях, нямаше нищо общо с моите спомени. Дори там, където се прави варката, имаше засадени цветя. И в наши дни всички наши пивоварни, които посещавам, са чисти и спретнати като аптеки.
2. Гостът с именитите братовчеди
Изразът "Бирата е социално питие" вече се е превърнал в клише. Но действително си е така, което се доказва от срещите ми по време на работата ми в Съюза на пивоварите - с толкова много хора, включително аристократи (не само по дух, а и по потекло). Такъв е Рудолф де Лууз-Корсварем, дългогодишен генерален секретар на "Пивоварите в Европа". Една изключителна личност с невероятна енергия. При посещението си в България той видя снимка на тогавашния ни министър-председател и възкликна: "А, това е моят братовчед Симеон". Тогава премиер беше точно Симеон Саксгобургготски. След това, посещавайки нашия офис, г-н Лууз-Корсварем разгледа нашата колекция от чаши и в един момент констатира: "Вие имате тук от бутилките и чашите на моя братовчед - принцът на Бавария Леополд. Странно." Обяснихме му, че една от пивоварните ни произвежда под лиценз въпросната германска марка бира и гостът ни беше искрено щастлив от този факт. След това имах честта да бъда поканена на неговото парти по случай оттеглянето му от длъжност, където присъстваха кралското семейство на Белгия, като за малко дойдоха самият крал и неговият брат. Така осъзнах, че пивото е всъщност любима напитка и на аристократите. Самият Рудолф ми разказваше как като малък баба му давала често попара с пиво - за да растат здрави децата.
3. Признати за туристически гидове
През 2006 г. бяхме домакини на голяма среща на Европейската пивоварна конвенция. Тази организация е стандартизирала и издала всички технологии, методи за изпитване и стандарти, които и днес са действащи в пивоварната индустрия. На срещата в България се взе решение конвенцията да стане научният лост на пивоварите в Европа. Тогава присъстваха представители на 15 държави, които бяха пристигнали със своите съпруги. Ние се опитахме да се покажем перфектни не само в производството на бира, но и да представим добре страната си. С моята колега Ива Тенчова показахме много различни страни от българската култура - като се започне от симфоничен концерт в зала "България", та се стигне до посещение на Рилския манастир. Няма да преувелича, че гостите бяха поразени. Когато срещата приключи, съпругата на френския ни колега се обърна към Ива: "Извинете, дали мога да имам вашата визитка, тъй като с мъжа ми искаме през лятото пак да посетим България и искаме да ангажираме вашата туристическа агенция". Бяхме леко шокирани, но след това с удоволствие приехме това като комплимент, че сме успели да представим държавата ни.
4. Научната страна на бирата
През 2007 г. за първи път присъствах на голям научен симпозиум "Бира и здраве", посветен на ефекта от умерената консумация на пиво. Тогава се убедих, че има толкова много непознати научни изследвания, че това всъщност е една добра сфера, в която трябва да се образоваме. Реших да се обърна директно към нашите научни среди, за да разбера мнението им. Тогава с изумление разбрах, че само в последните 15 години има над 35 проучвания и публикации върху различните съставки, качества и технологии на пивото. Дори част от тях са на по-високо ниво от тези в другите страни, включително и в т.нар. "бирени държави". Например още през 1979 г. в България се създава технология за производство на диетично и диабетично пиво, което днес е много модерно по света. Също така съвместно с ВМА в началото на 90-те години се създават специални пива с радиопрофилактично действие - в благоевградската пивоварна и в софийската "Люлин". Както и такива с български билкови настойки. След това през 2006 г. започнахме работа върху втори том от "История и развитие на пивоварната промишленост в България" с помощта на инж. Петър Паунков - една от най-светлите личности в пивопроизводството, при когото започнах работа в Съюза на пивоварите. Така научихме изненадващи факти, които наистина е хубаво да бъдат популяризирани. Например, че още след Освобождението пивоварната индустрия става културен коридор между дотогавашните земи и вилаети на Османската империя и модерна Европа. И пивото е било питие, което е карало българина да се чувства истински европеец. Също така се оказа, че има артефакти от неолитните жилища в Стара Загора, които красноречиво доказват, че по нашите земи се е правела и пиела бира още преди времето на древна Месопотамия и Египет. Археологически находки в долното течение на Тунджа също сочат, че по това време там се е варяло пиво. Тук правя уточнение, че често българите разбират под "пиво" всичко, което се пие. А това всъщност си е бира - "пиво" е славянската дума, докато "бира" има своите латински корени.
5. Банска бирена мъдрост
Преди доста години, още преди Банско да стане популярна туристическа дестинация, а бе малко и дори патриархално градче, с моя съпруг често ходихме на гости на наш приятел там. Веднъж решихме да седнем в малка кръчма там, за да се освежим с по една бира и да тръгнем нагоре към Пирин. За наше учудване имаше само вносно пиво. Моят мъж попита нашия приятел, сочейки една от чуждите марки: "Искаш ли да пием от тази?" На което банскалията отвърна: "Разбира се, ние няма да си думаме с нея, а ке си я пием". Оттогава ми остана убеждението, че няма значение каква е марката. Ти не разговаряш с нея. Тя е по-скоро като един начин да се освободиш и да си споделяш различни истории.
