Символът @ е познат на всеки, който поне веднъж е изпращал имейл или се е регистрирал в месинджър. Но откъде идва? Краткият отговор е - от далечни времена. За историята на "маймунското а" разказва "Каldatа". 
Trigo@1 – „1 арроба пшеница“. Запис от търговския регистър от 1448 г.
Една от най-ранните известни появи на символа @ е в испански търговски документ от 1448 г., известен като Taula de Ariza. Това е счетоводен регистър, в който знакът е използван като обозначение на мерна единица за тегло - ароба (в случая за пшеница).
Една арроба (arroba) е равна на около 11-15 килограма или на 10-16 литра, в зависимост от региона. Терминът е бил разпространен в Испания, Португалия и техните колонии. Той произлиза от арабската дума ar-rubʿ, която означава „четвъртина“ от нещо. В ислямския свят тази единица се е използвала в търговията за обозначаване на четвърт от насипен товар - например четвърт чувал или четвърт казан.
Навремето писарите започнали да заменят "арроба" с кратка форма - закръглената буква а. Така се появила познататата днес "маймунка" - "а" с опашка.
С навлизането на арабската метрика на Иберийския полуостров – първо чрез Андалусия, а след това чрез търговските връзки и икономическата интеграция – много термини и практики стават част от ежедневието в християнските кралства. Ар-рубʿ е адаптиран от испанците като арроба и се превръща в официална разчетна единица в търговските документи. Тя се е използвала в търговията със зърно, олио, вино, корк и др.
Към пишещите машини
През XVI-XVII в. символът @ се утвърждава в европейската търговска документация. Английските и италианските търговци са особено активни в използването му като знак за предлога at - при обозначаването на цена. Например записът „7 widgets @ 10 shillings“ означава „7 стоки по 10 шилинга всяка“. Този запис е прост, компактен и универсален, идеален за бързи изчисления и отчитане.
Постепенно маймунското превзема печатните документи. Когато в края на XIX в. започва масовото производство на пишещи машини, символът @ е вече толкова разпространен, че е включен сред стандартните клавиши. Underwood, един от водещите производители на пишещи машини, го слага на клавиатурата на известния си модел № 5 още през 1900 г.
През XX век @ се възприема предимно като тясно специализиран знак – атрибут на счетоводството, сметките и договорите. Докато не се намесва случайността.
През 1971 г. Рей Томлинсън, американски инженер, работещ по проекта за електронна поща ARPANET, търси символ, който не се среща в имената на хората, но е на всяка клавиатура. Нуждаел се е от особен знак, който да отделя потребителското име от името на хоста, и @ се оказва идеалният кандидат. Той пасва не само технически, но и логически: user@host означава „потребител на сървъра“. Така "маймунката" става символ и на цифровата ера.
С много имена
Въпреки че в техническите спецификации символът @ най-често се среща под неутралното име at sign, той си има "народни" имена в различните страни.
В Италия го наричат chiocciola („охлюв“) - заради характерната спирала. В Нидерландия и България символът @ се възприема като „маймунка“ (съответно apenstaartje и маймунско а), докато гърците го виждат като „патица“ (papaki). Шведите и норвежците са измислили вариант на „а с хобот“ – snabel-a, намеквайки за приликата с миниатюрен слон. В Израел то се превръща в „щрудел“ (shtrudel) – завъртулката там носи кулинарни асоциации.
В Русия пък наричат @ e "собачка" - кутре. За финландците и естонците символът е „котешка опашка“, унгарците го виждат като „червей“, а тайландците – като „мишка“. Китайската версия е "свито мишле".
Този калейдоскоп от имена подчертава, че въпреки техническата си универсалност символът @ (at) не е просто код. Той се е превърнал в културен феномен, който всяка нация интерпретира по свой начин, като превръща сухия типографски знак в близък образ от ежедневието.
