В средата на годината бюджетният излишък достигна и дори надхвърли 2 милиарда лева. С тази новина по данни на финансовото министерство от вторник премиерът Бойко Борисов започна вчерашното правителствено заседание. Веднага след това министрите гласуваха да бъдат раздадени почти 111 млн. лв. допълнително на местната власт. От правителственото съобщение обаче не става ясно кои точно общини ще получат допълнителни трансфери, нито за изпълнението на какви проекти се дават парите.

Оповестено бе само, че Столичната община ще получи допълнителен трансфер от 15 млн. лв. за третия лъч на метрото от бул. „Владимир Вазов“ до жк „Овча купел“ със съвместна жп спирка и метростанция на жп линията София-Перник в кв. "Горна баня". Ще има и ново метродепо в кв. „Земляне“. 9 млн. лв. са предвидени за Пловдив за изграждането на нови и ремонт на съществуващи художествени галерии, кина, зали с експозиции, както и за обновяване на площад „Централен“ и прилежащи културни пространства. Финансираните обекти са в изпълнение на приетата от Министерския съвет на 2 юни 2017 г. многогодишна програма (2015 -2019) за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град, съобщава правителствената пресслужба.

Извън тези пари други 358 хил. лв. ще получат Русе и Варна за ремонт на православни храмове.

Как се разпределят останалите близо 86 млн. лв., не става ясно. Както посочва „Медиапул“, за допълнителните трансфери не е било уведомено и ръководството на Националното сдружение на общините. Някои кметове в управителния съвет са недоволни, че за поредна година по неясни критерии и чрез заобикаляне на Закона за държавния бюджет определени общини получават държавно финансиране, а други - не. "Допълнителните трансфери по бюджетите на общините се предоставят за сметка на предвидените средства в централния бюджет за 2018 г. и за сметка на преструктуриране на разходите и трансферите по централния бюджет за 2018 г.", се казва в прессъобщението на правителствената пресслужба.

По всичко личи, че и тази година държавните финанси ще излязат на плюс въпреки планирания дефицит от 1.1 млрд. лв. Както и че до края на годината отново ще сме свидетели на скоростно харчене на държавни пари без санкцията на парламента и прозрачност за обществеността.

Справката на МФ за изпълнението на бюджета към края на юни посочва като основна причина за излишъка растящите данъчни и неданъчни приходи. По-задълбочено разглеждане на данните обаче показва, че отново има задържане на планирани капиталови разходи. Спрямо миналата година постъпленията от данъци са с 10.2%, или с 1.482 млрд. лв., повече. В по-голяма степен растат постъпленията от подоходните данъци и данък печалба с ръст от 12.4%, или 342.9 млн. лв. Косвените данъци - ДДС, акцизи и мита, са с 536 млн. лв. повече от миналата година, което е ръст от 7.5%. Прави впечатление, че има изоставане в постъпленията от акцизи - в средата на годината в бюджета са влезли 47% от планираните постъпления. Сериозно са увеличени постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски – с 13.8%, основно заради нарасналата вноска за пенсия с 1 процентен пункт от началото на тази година.

И ако в средата на годината приходната част е изпълнена на 50-51%, не така стоят нещата с планираните разходи. Изпълнението им в края на юни е 44.6% от годишните разчети, което показва, че държавата изостава до момента с 5% от планираните харчове. Като се има предвид, че общият размер на разходите по Консолидираната фискална програма за тази година заедно с вноската в бюджета на ЕС е 39.313 млрд. лв., то неизпълнените 5% са точно 1.965 млрд. лв.

Най-силно изостават капиталовите разходи - за първото полугодие по това перо са разходвани 1.312 млрд. лв., което е едва 21% от разчетените пари в бюджета. Именно задържането на разписани в бюджета разходи за ремонти на инфраструктура и различни инвестиционни проекти стана любим способ на правителствата да формират огромни бюджетни излишъци, които после еднолично се разпределят за непланирани харчове. По този начин в края на миналата година бяха раздадени 1.6 млрд. лв.