Необходим е нов етап от реформата на съдебното изпълнение, който да разшири ролята на съдебните изпълнители отвъд принудителното събиране на вземания, като въведе работещ механизъм за доброволно изпълнение. Така ще се облекчат малките дългове, ще намалеят разходите по процедурите и ще се ограничат социалните рискове.
За това стана дума по време на конференцията, посветена на 20-ата годишнина от създаването на Камарата на частните съдебни изпълнители.
"Всяка година преките и косвените приходи в държавния бюджет от дейността на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) са 250 - 300 млн. лв. Значителна част от близо 200-те милиона лева, които ЧСИ годишно възстановяват на граждани, са неизплатени трудови възнаграждения, издръжки и обезщетения, включително за ПТП и криминални деяния", посочи председателя на камарата Георги Дичев. По думите му частното съдебно изпълнение се е превърнало в един от най-стабилните стълбове на правовия ред и финансовата устойчивост на местно и национално ниво. Той подчерта, че са необходими ключови законодателни решения, свързани с доброволното изпълнение и електронните производства.
"Нашата професия не е частна, името ѝ не отговаря на нейната роля и е крайно време да се промени. Тя има силна обществена функция. Тя е част от архитектурата на правовия ред и реален гарант за законност и държавност", каза още Дичев.
Той посочи, че "преди появата на частните съдебни изпълнители България беше многократно осъждана в Страсбург, защото хиляди съдебни решения оставаха неизпълнени. Тромавата и неефективна система буквално отказваше кредиторите от законните им вземания, а в страната се ширеше нерегламентираното силово събиране на дългове".
Дичев припомни кампанията, която Мая Манолова като омбудсман водеше срещу ЧСИ и допълни, че негативите от този пик на атаките срещу професията все още се усещат. "Очевидно у нас има отделни икономически субекти, които погрешно смятат, че силната и ефективна изпълнителна система е заплаха за тях и се опитват чрез системна маргинализация на ЧСИ да я превърнат в своя собственост. Този, продължаващ вече много години процес, е изключително опасен не само за правосъдието, гражданите и бизнеса, но и за държавността. Затова е наложително правната общност и най-вече държавата да сложи край на това!", каза той.
Форумът събра в София представители на законодателната и изпълнителната власт, правната общност и експерти от над десет европейски държави. Бяха разгледани европейските модели, при които съдебният изпълнител не е само орган на последната и най-тежка мярка - принудителното изпълнение, а също и ключов участник в процеси, които предотвратяват оскъпяването на дълговете, ограничават социалните рискове и насърчават доброволното уреждане на задълженията. Тези практики се прилагат успешно в редица държави и са логичната посока за българската правна рамка.
"Вие сте гаранти на правосъдието, медиатори на социалния мир и пазители на върховенството на закона", обърна се към присъстващите президентът на Международния съюз на съдебните изпълнители (МССИ) Марк Шмитц. Той посъветва българските институции да придвижат законодателните текстове за въвеждане на доброволното изпълнение за малките дългове. Президентът на МССИ сподели и успешния опит на страни като Франция и Белгия, където съдебните изпълнители извършват документиране на факти. "Те се превръщат в очите на съдията, който не може да бъде навсякъде", заключи Шмитц. С тази процедура установените от съдебния изпълнител факти се превръщат във валидни доказателства в съда.
