Не са много съвременните романи, които на първо четене така тотално обсебват чувствата ти: смееш се с героите им, въздишаш, накрая плачеш неутешимо, но на сърцето ти е топло. „Животът пред теб“ на Ромен Гари (с псевдоним Емил Ажар) е един от тях. На второ четене въздействието е същото. На трето – пак. Казвам го от личен опит. За завиждане са онези, които за пръв път ще се срещнат с тази малка книжка – един от най-големите романи на ХХ век, както и зрителите, на които предстои да гледат или вече са видели театралния спектакъл по него. Сценичната версия и постановката са на режисьорката Катя Петрова, декорът и костюмите – на художничката Рин Ямамура. В комбинация тези две същински театрални магьосници сътворяват чудеса. „Животът пред теб“ в Театър 199 е представление за възрастни с герои деца или представление за деца с очи, проглеждащи за същностното в заобикалящия ги свят. За непораснали деца на всякакви години, съхранили сърцата си чувствителни и отзивчиви.
Историята за старата проститутка мадам Роза, отказала се от занаята „по естетически съображения“ и отглеждаща на пансион група малчугани от различни етноси и религии, е и завръщане на голямата актриса Вяра Коларова на сцената на Театър 199 (а и изобщо) след „Старицата от Калкута“. А нейните питомци са група отлични, съвсем млади актьори, които, с изключение на любимеца й и главен персонаж Момо (Йордан Тинков), влизат в по две-три роли: възрастен лекар, сладкар мъдрец, състрадателна актриса от дублажа, транссексуален, баща… Те са Антон Димитрачков, Тони Николов и Велислава Маринкова.
И за режисьорката Катя Петрова романът на Гари/Ажар е от книгите, които се помнят цял живот, и човек е обречен периодично да се обръща към тях пак и пак. Тя е провокирана да разкаже историята и поради факта, че „евреин пише книга с главен герой мюсюлманско момче, отгледано от еврейка – бивша проститутка“. Какъв по-добър пример за толерантност в днешния ден, когато и братя по род и родина са настръхнали и воюват помежду си, от парижкия квартал „Белвил“ на Ажар, в който различните не се бият и унищожават, а си помагат, споделят, съчувстват. В приказния квартал от спектакъла две големи врати от декора „извеждат“ от обиталището на мадам Роза към живописна уличка в града, където всички отритнати маргинали могат да общуват задушевно и приятелски. С шеги и хумор. Или да вървят по пътеката на спомените.
В обиталището на мадам Роза е весел глъч. Действието тече карнавално и игрово. Макар болна, напълняла и на предела на силите си, старата жена някак естествено и неусетно винаги е готова да се включи на вълната на хлапетиите – колкото ги съветва, толкова е и на техния ум за хитрини и пакости. Знаменита е просто, когато баща, изоставил при нея сина си, след години идва да го потърси, а тя му представя еврейско момче вместо неговия наследник арабин… Интеграция в действие, но с опасни последици за родителя… Вяра Коларова подрусква набухтелия „дебел“ костюм, в очите й се прокрадват подмолни пламъчета, а тежкият сценичен грим кой знае как я прави някак си да напомня за София Лорен – актрисата, която преди 5 години изигра мадам Роза на екрана, десетилетия след незабравимата Симон Синьоре.
Въпреки грубата реалност навън, обитателите на „Белвил“ са островче на доброта, човечност, благородство и емпатия. Но освен темата за неизтребимите добродетели на малките хора спектакълът (и разбира се, първообразът му) поставя на дневен ред и други теми, за които по-трудно се говори. Например за сексуалната експлоатация, добиваща понякога брутална форма. За непреодоляното напълно историческото минало, което може да се превърне в настояще – мадам Роза все още е жертва на кошмари и халюцинации от пребиваването си в концлагера Аушвиц, които в някои моменти буквално я правят друг човек. И темата за смъртта – за усилията да й противостоиш поне с мисълта си… Накрая в обиталището на мадам Роза може и да не е весело, но не е и безнадеждно – Момо е там и държи фронта. За да може фразата „Животът е пред теб!“ да звучи не като заплаха, а като обещание.
Писателят Ромен Гари (роден във Вилнюс като Роман Кацев) е единственият двукратен лауреат на престижната френска литературна награда „Гонкур“ (което по регламент не се допуска): веднъж през 1956 г. за „Корените на небето“ и втори път през 1975 г. под псевдонима Емил Ажар – за „Животът npeд теб“, смятан за неговия абсолютен шедьовър. Преводът на романа е на Красимир Мирчев. Музиката в спектакъла е на Христо Йоцов, звуков дизайн – Светлозар Георгиев.
Следващите представления са на 16 и 28 май.
