Живата легенда на българската драматургия – 88-годишният Константин Илиев, ще представи автобиографичния сегмент "Проблясъци от прожектор", както сам класикът определя новата си книга, в столичната галерия "Кредо бонум" на ул. "Славянска" 2. Премиерата е на 13 януари в 18.30 часа. За книгата на изд. "Жанет 45" ще говори и проф. дфн Георги Каприев, а откъси от нея ще прочете младата актриса от Народния театър Надя Керанова.
Константин Илиев нарича новата си книга „автобиографичен фрагмент“ (или сегмент), защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог – Пазарджик. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на драматичен театър „София“. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Слави Шкаров, Младен Киселов, много актьори, сценографи и театроведи.
Значително място е отделено на литературното бюро на театър „София“ по време на директорската дейност на писателя Кольо Георгиев, в което тогава влизат Иван Радоев, Стефан Цанев, Първан Стефанов и самият Константин Илиев. Акцент в изложението са сблъсъците с формално несъществуващата, а в действителност дълбоко „ешалонирана“ и почти непреодолима политическа цензура.
Драматургичното творчество на Константин Илиев, възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век. Проф. д-р Петер Вундерли, председател на европейския кураториум за присъждане на Хердеровата награда, казва за него: „На български език говорят много малко хора по света. Някои предричат, че ще стават все по-малко. Но на същия този език се пишат и произнасят не по-малко красиви истини и откровения, отколкото в което и да е прочуто кътче на планетата. Аз лично много ценя това. Горд съм, че Константин Илиев пише на български. На истинския – коравия, съвременен, стоманено-режещ български език. Тоя, който на сцената може да звучи като спасителен скалпел“. Големият театрален режисьор Леон Даниел в „Летописец на безвремието“ – предговор към книгата на Константин Илиев „Пиеси“ (1995), цитира Фридрих Шолц из словото му при връчването на Хердеровата награда: „С право този превъзходен, самобитен и притежаващ голяма артистична сила автор е смятан за най-значителния драматург, когото е създала България.
Константин Илиев – драматург, белетрист и преводач, е роден на 16 октомври 1937 г. в с. Горно Павликене, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет – Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър и в драматичния театър „София“. От 1995 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов". Сред пиесите му са "Мъка по цветовете" (1961), "През октомври без теб" (1968), "Цар Шушумига" (1968, за куклен театър), "Музика от Шатровец" (1971), "Прозорецът" (1977), "Босилек за Драгинко" (1978), "Великденско вино" (1979), "Нирвана" (1982), "Одисей пътува за Итака" (1984), "Червено вино за сбогом" (1989), "Куцулан или Вълча Богородица" (1994), "Франческа" (1999), "Бетховен 21" (2006). В творчеството му са още "Френско магаре" (1988) – роман, "Поражението. Хроника от краткото столетие" (2003) – автобиографична книга, "Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика" (2005). Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Великобритания, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия, а и в момента са в програмата на редица театри у нас, включително Народния.
Носител е на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда за цялостно творчество (1996), награда „Хеликон 2003“ за нова българска художествена проза, на националната литературна награда „Елиас Канети 2005“.
