Съюзът на българските художници представя пространствената инсталация „Алени петна“ на известния визуален артист Юлиян Табаков в зала „Райко Алексиев“. Вернисажът за откриването е насрочен за четвъртък, 12 ноември, от 18.00 часа на познатия изложбен адрес ул. „Раковски“ 125.
Пространствената инсталация „Алени петна“ е част от авторския проект на художника „Сянката на светлината“, който включва в обща рамка произведения, създадени от него през последните десет години. Проектът обединява две самостоятелни изложби и модериран разговор с автора: настоящата експозиция в зала „Райко Алексиев“ – „Алени петна“, и фотографска експозиция пана в Галерия на открито в градина „Кристал“, където е показана авторската фотографска серия „Пътят до края на света“|Camino Finisterre“. Разговорът с Юлиаян Табаков ще се състои на 19 ноември в зала 4 на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в рамките на форума „Визуални изкуства“.
Юлиян Табаков споделя в аванс: „Сянката на светлината“ е част от дългогодишно художествено търсене и отразява в две успоредни линии следите, които оставят нашите действия, опитите ни да ги преобразим и/или заличим, и вътрешните процеси, през които преминаваме като индивиди и респективно като общества след момент на катарзис“. Двете линии са развити в самостоятелни произведения – фотографска серия и пространствена инсталация, отразяваща следите на направеното от нас и опитите ни да ги променим или заличим напълно в наша полза. Тези две линии заедно създават цялостното послание, уточнява художникът.
Първата идея се ражда, докато той слуша една от частите на „Месия“ на Хендел – „Колко красиви са стъпките на тези, които проповядват мир”. “Първата ми мисъл в отговор бе: ...а оставят след себе си кървави следи. Реки от кръв. В мислите ми започнаха да се появяват образи на алени цветя, растящи в нищото. С времето те се намножиха и образуваха полета, после се подредиха в градини. Грижливо засадени лехи с цветове, израснали от и върху последиците от нашите „добри намерения”, разказва Юлиян Табаков .
Инсталацията и произведенията в нея отразяват не толкова склонността ни да рушим и жестокостта, с която го правим, следвайки собствените си убеждения, а отразяват опитите ни да преиначим стореното, за да оправдаем действията си или да изтрием спомена за тях,. „Това, което ме вълнува най-много и това, което се опитвам да пресъздам, е „вибрацията“ от направеното – „вибрацията“, която витае в пространството и капсулира спомена за него. Това е една енергия, която не може да бъде променена, която се носи във въздуха и го насища с присъствие и не-изказано съдържание. Като стените в галерията, кървящи от безброй наковани пирони – стени, плачещи с алени сълзи“, обяснява артистът.
Пространствената инсталация „Алени петна“ в зала „Райко Алексиев“ е създадена в диалог с куратора Владия Михайлова и със сътрудничеството на Марта Стаменов.
Фотографската серия „Път до края на света“ е създадена по пътя от Севиля до Финистере – Camino Finisterre, наричан от поклонниците „Път до края на света“. Фотографията проследява вътрешните процеси, през които преминава авторът в преломен момент, както и околният свят като тяхно отражение. Кадрите изграждат своеобразно есе за преминаването през видимото и онова, което остава отвъд него – едно пътешествие през тъмнината за достигане до светлината. Серията представлява своеобразен пътепис в образи и словесни фрази, вдъхновени от стиха A silver current to forbid my passage, and yet, to invite me, stands a golden bridge („Сребърно течение ме спира да премина, а да ме прикани се издига златен мост“) на английския поет Джон Драйдън (1631-1700).
Юлиян Табаков е визуален артист с дългогодишен опит в театъра, операта и киното. Роден е през 1975 г. в София. През 2000 г. завършва с отличие специалност „Сценография“ в Националната художествена академия „Н. Павлович” в София и продължава образованието си в областта на изящните изкуства, скулптурата и фотографията в ENS des Beaux-Arts в Париж и Central Saint Martins College of Art and Design в Лондон. Работата му преминава свободно между различни художествени форми – сценография, костюмография, фотография, рисунка, пространствени инсталации и кино.
От 1995 г. досега Табаков е реализирал сценографски и костюмографски проекти за повече от 80 театрални и оперни постановки, както и за игрални и документални филми. През последните години артистът все по-категорично развива мащабни авторски проекти, понякога в поредица от изложби, книги, ателиета и други формати. В тях той се връща към теми, които трайно го интересуват като творец – човешкото съществуване и неговата преходност, паметта, тялото, красотата и смъртта, видимото и онова, което остава отвъд него, ефимерността на битието. Сред тези проекти са „Мигновения“ (2015), „Портрет на умиращ титан“ (2021), „Генезис“ (2023) и „Виждам те“ (2024).
Автор е и на художествено-документални филми, сред които „Цветанка“ (2012), „САТИСФИКЦИИ разходка с Ерик Сати“ (2014) и „Бог ме надцени“ (2026).
Носител е на награда „Аскеер“ за костюмографията на спектакъла „Идиот 2012“ по Достоевски (2013), на наградата „Стивън Доханос“ на Society of Illustrators, Ню Йорк (2018), на отличието „Златен век“ за принос към българската култура (2011), както и на редица други отличия в областта на киното и театъра.
„Сянката на светлината“ и отделните негови серии се осъществяват с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“, в партньорство с РЦСИ „Топлоцентрала“, театър „Гильотин“ – Стокхолм, и с подкрепата на СБХ.
Изложбата ще продължи до 30 ноември.
