Изложба живопис на художника Любомир Савинов, наречена "Стъпка по стъпка", представя столичната галерия "Стубел" на ул. "Коста Лулчев" 2 В. Вернисажът е на 4 ноември от 18.00 до 20.00 часа, а картините могат да бъдат видени до 22 ноември.
Преди две години художникът подреди свои платна, предимно от 60-те и 70-те години, под наслов "Разминаване". "Щастливи сме, че между един от големите самотници на съвременното изкуство, чието творчество продължаваме да преоткриваме, и галерията разминаване не само нямаше, а постепенно – стъпка по стъпка – се създаде атмосфера на искреност, доверие и уважение, която ни доведе и до настоящата изложба", отбелязват домакините на събитието.
Любомир Савинов е орисан да бъде художник. От дете е запленен от изкуството, а първият му учител – Рафаел Михайлов, обгрижва и насърчава това призвание. Пословичен със своето трудолюбие и отдаденост, художникът непрестанно твори. "За мен това е болестно състояние… Никога не съм преставал, няма и да престана да работя поне по начина, който смятам, че е единственият възможен, т.е. да преосмислиш това, което виждаш и да го направиш като картина или рисунка, или като графика“, споделя Любомир Савинов в документалния филм "Без компромис… в самота" (режисьор Константин Занков).
За самобитното изкуство на този плодовит художник публиката започна да добива по-цялостна представа едва през последните десетина години, а през 2013-а гилдията го удостои с Националната награда за живопис "Захарий Зограф".
Настоящата изложба включва натюрморти, пейзажи и портрети – частица от едно разнообразно и стойностно творчество. В натюрмортите на Савинов всички съдове "са насочили гърлата си към небето като някакви оръжия, пушки или хора, които викат за помощ. Хора, които, като че ли от една страна са жадни, от друга страна са разтревожени… Някаква самота, която като че ли е окончателна, в която няма някаква надежда за присъствие, диалог", пише изкуствоведът Красимир Илиев.
Докато натюрмортите се характеризират със своята отвореност, то пейзажите – преобладаващо градски – са затворени, съградени от отчетливи плоскости – стени, калкани и покриви. Улиците са без изход. Дървета почти липсват. Това е среда, в която отеква самотата на градския човек. В галерията от типажи – както сам художникът ги определя – образите са символи на чувства, мисли, настроения. Преобладават женските изображения, които излъчват тиха меланхолия.
"Надяваме се, че стъпка по стъпка творецът се приближава към онази следваща изложба, в която целият Савинов – със своята живопис, скулптура, рисунка и графика – ще се разкрие пред нас", посочват от галерия "Стубел".
Роден през 1941 г. в София, Любомир Савинов е сред дълбоките и автентични творци, появили се в художествения живот през 60-те години на миналия век, но цялостното му изграждане и развитие сякаш съзнателно остават извън всякакви общи или групови тенденции. През 1970 г. Савинов завършва стенопис в Художествената академия в ателието на проф. Георги Богданов. Още в студентските си години открива сродните си души – Маргарит Цанев-Марго, който се самоубива през 1969-а едва на 24, и Иван Георгиев-Рембранда, емблематични фигури на неподчинение. "Внимание заслужава тяхното иронично-дистанцирано отношение към наложените норми, носено като вътрешно отрицание и опозиция. В академията получават красноречива характеристика: не се поддават на обучение и внушение от страна на преподавателите", пише по-късно изкуствоведът Галя Декова.
След дипломирането творби на Любомир Савинов неколкократно са отхвърляни от комисията, осъществяваща подбора за общите художествени изложби. Това отчуждава автора от организирания художествен живот, но не го обезсърчава да рисува и той успява да съхрани своя стремеж към себеизразяване, освободен от идеологическите догми на времето. В този период младият човек работи като прогимназиален учител и запалва у стотици деца любов към изобразителното изкуство и неблагодарната понякога професия да интерпретираш честно на бялото платно уж съвършено устроения живот през соца, който оптимистично "кипи" наоколо…
Едва през 1987 г. Любомир Савинов представя за първи път свои творби в самостоятелна изложба на "Шипка" 6, а три години по-късно е приет за член на Съюза на българските художници. През следващите години той подрежда още шест самостоятелни изложби.
"Случаят "Савинов" е уникален не само в нашата история, но, отнесен към европейската практика, се вписва в пътя на големите самотници на съвременното изкуство, които времето преоткрива", споделя Светлин Русев при откриването на изложба на автора през 2014 г.
