facebook
twitter

Култура

Почина Любомир Левчев - метафора на цяла епоха

На 84-годишна възраст ни напусна един от най-титулуваните български поети
1267
БНР

Със своята поезия, но и със своето присъствие в литературата ни и в обществения живот Любомир Левчев беше и ще бъде предмет на разнопосочни тълкувания. Неговата несъмнена дарба обаче, признавана и от враговете му, му отрежда незаобиколимо място в литературната ни история. Дори известният ни журналист и писател Георги Марков, някогашен приятел на Левчев, а по-сетне идеологически противник, в прочутото си критично писмо до поета му признава дълбочината и одареността. "Критиците се надпреварват да те превъзнасят, вестници и списания са залети от хвалебствия, писани от хора, които не желаеха да те признаят. Хора, които никога нито са те разбирали, нито са имали необходимата интелигентност да отидат отвъд лозунгите в поезията ти" - пише Марков. 
Левчев почина вчера на 84-годишна възраст. Той беше тежко болен през последните месеци, придвижваше се с количка. 
--------
Роден е на 29 април 1935 г. в Троян. Завършил е гимназия в София и библиография и библиотекознание в СУ "Св. Климент Охридски". Издава първата си книга "Звездите са мои" през 1957 г. Има близо 60 преведени книги в 36 страни. Автор е и на романи, и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво".
Бил е първи заместник-председател на тогавашното Министерство на културата, наречено Комитет за култура (1975-1979), както и председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. По негово време Съюзът на българските писатели доби голяма институционална значимост и развиваше извънредно активна дейност като организация. 
Левчев е бил и народен представител в три парламента.
Носител на много държавни отличия, на международни и национални литературни награди: Димитровска награда (1972); орден "Стара планина" I ст. (2006); Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985); медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); наградите "Мате Залка" и "Борис Полевой" - Русия (1986); Голямата награда на института "Александър Пушкин" (1989); Световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993); Национална награда "Христо Г. Данов" за цялостно творчество (2008); орден "Владимир Маяковски" на Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец - Стружки вечери на поезията (2010). Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева, съпруга му е художничката Дора Бонева.
-------
Той бе упрекван от едни заради високата кариера и неизбежно съпътствалите я компромиси с властите, която постигна по време на тоталитарния режим. Беше и хвален, и прехвалван от  критиката понякога по конюнктурни причини, а понякога по искрени убеждения. Въпреки своята противоречивост бе ярка фигура в културния ни живот от втората половина на XX век. Личен приятел на съветски звезди от културния небосвод като Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Владимир Висоцки, Левчев организира Световните писателски срещи в София, на които привлече наистина забележителни имена от цялата планета и успя да поразчупи представата за културния живот на тоталитарната държава като царство на цензурата и идеологическите щампи. Това несъмнено се дължеше и на близката му дружба с дъщерята на Тодор Живков Людмила Живкова, и на покровителството от страна на властите, но и на високия вкус, който притежаваше самият поет в сферата на културното съзидание. 
Животът на Любомир Левчев може да бъде наречен всякак - компромис с властващата идеология и номенклатура заради лични изгоди и позиции; сериозна и резултатна работа в ограничаващи условия за повишаване културните хоризонти на нацията; въжеиграчески танц между светлината и тъмнината с неизбежните падения и възходи. 
Можем да го приемем и за символ - на една цяла епоха, на високото и ниското в самата човешка същност, на дуалистичната природа на таланта.  
Както и да го наречем, и приятели, и противници на поета знаят, че си отиде даровит и ярък български творец. 
Поклон пред паметта му!

ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ

Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо...

Иначе ще изглеждам замислен.
И времето ще се нарича Големия Сън.
И изведнъж ще разбера всичко.
И ще въздъхна: Не можа ли
някоя по-прилична смърт
да ме избере.
­ Ти от кой край си? ­
ще започне тя.
­ Аз съм от края на света ­
ще завърша аз.

Но преди да се случи всичко,
ела още веднъж, мое вечно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те гледах
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кръгла като нашия лунен вятър,
ръждясала като ветропоказател ­
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото...

Аз няма да умра като хората.

Ключови думи:

Любомир Левчев, поезия
8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Поети от 7 страни пишат поезия за Женския пазар
Беше страшно, когато политиката се намеси в нашата област
Основен проблем на културния ни живот е хаотичността

03.08.2019

Иван Генчев

422

Коментари

Звън®
снимка на Звън®

Смъртта е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
ръждива като опакото на луната,
и кръгла като орбита на ветропоказател ­
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото...
Последният му изстрел няма да моя.

Миряна Б.

Къде изчезна наглият постинг на някой си божилко против баща ми? Искам да знае, че аз и днес бих подписала документа, за който той говори, за да бъдем там, където е историческото ни място, в Руската федерация. Там, където е взаимната любов на народите, а не използването ни като военно-политическа колония! 

сталкер пустиняк

Хайде сега, историческото ни място било в Русия...

По-малко интернационални изблици (руски, американски, немски...), повече патриотични и страната ни може да дръпне напред. 

 

сталкер пустиняк

Впрочем, добре е редакцията да напише и подобно нещо за проф. Никола Георгиев. Безспорен ерудит и учител на хиляди. 

Вярно, не е бил с властта нито след 9 септември, нито след 10 ноември, но това не пречи да се напише нещо и в негова памет. 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Като ученичка снобеех по стиховете му.

Наричахме ги интелектуална поезия.

 

Днес мисля вече знам кое е поезия.

 

И когато искам да се променя чета Георги Борисов.

 

Бог да прости Любомир Левчев, един от героите на онуй време.

punta mara

Има истинска и мнима слава, слава приживе и посмъртна слава. Няма голям поет без легенда, без "почва и съдба", без миссия и жертва. Никола Вапцаров е метафора на една епоха. Последния път , когато видях Левчев в СБП приличаше на чиновник, оставаше да си сложи едни ръкавели. Той беше болен от бърборковщина, а към Живков се обръщаше така: "Бащице наш!!! Ти си един ощетен гражданин!", на което Живков смутено отвръщаше: "Левчев, много ме хвалиш..." На тъста на Левчев - Иван Бонев навремето му издадоха една бездарна " Поема за Левски" от 250 страници, която изяде хартията за книгите на десет млади поети. От нашето поколение само синчето му имаше нормално развитие като автор. Тъй беше със семейството на Придворния поет и всичко, което ме изпълва с омерзение. Да оставим вятъра на времето да развее фалишивите легенди като жълти есенни листа от тротоара на живота

 

Епитафия за един жонгльор

 

Вървеше ти нагоре и жонглираше
с цитати и звезди.
Вървеше... Е, върви!
Тълпата пред таланта ти замираше -
какъв жонгльор! салтоморталета - какви!

 

Но в някаква епоха на безредия
размазаха сълзите топли товя грим.
Триумфът се превърна във комедия.
И само този край ни е необходим.

кормиснош

извадка от https://clubz.bg/63540-kolko_pyk_da_sme_rusofili

 

 

"Преселение в Русия или руската убийствена политика на българите" 1861 г. Г.С. Раковски

 

Всякога проклета Русия лъгала е бедните, простодушни българи

 

    "Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие! Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва Българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си Българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!...

    Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

    Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното писание и първото образование.

    Това е познато беки от сички свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на Българите за това благодеяние! Ето:

    Разорили и завладели волжанското им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

    До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени се от Българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и Руси!

    Руското царство от времето княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на Българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против Византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той беше се сродил с Византийците и държеше тяхната политика, той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото войнство и него самаго.

    От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите Никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского Княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да прибегне в Русия, от дето на малко остана да го предадат неприятелите му на турците!

    От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!

    В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!... В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат! Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.

    В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга - немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тях места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия! Множество от тях разорани села в Руманя и от тая страна на Стара планина се още и до днес виждат в бурен и трънак обрасли!

    В 1854 г., пак щом минаха под Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да подбудят Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят България, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет тысячи домородства в Бесарабия.

    Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!

    (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. "С нас е народът", казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З. С.) - допълнение от Захари Стоянов, 1886 г.

    Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако Българите добият независимото си свещенство, то не ще й веки допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.

    Сега вече откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърта веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!"

punta mara

ИВАН АКСАКОВ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО

 

Източният въпрос е отново на историческата сцена и изисква повторно разрешение! Би било несъобразно с достойнството на  Русия да се противопоставя на възсъединението на  Румелия с България, само поради това, че то се прави не в най-подходящия час и не по начина, по който  би желала Русия. Възсъединението (към което Русия винаги се е стремяла и  което сега ние лично от цяло сърце и най-горещо приветстваме) трябва да бъде признато и подкрепено от руското правителство — дори  в случай на вооружена съпротива на Турция; при това личната съдба на княз Александър нас малко ни интересува. Вероятно е също така, Фактът да бъде признат и от всичките страни-членки на Берлинския трактат, вече в името на това, да не се даде да се разгори  Източният въпрос. Но едва ли някой ще успее да потуши  в самото му начало, избухналият  пламък!...

 

По такъв начин, причините за преврат лежат не в лошото управление на Румелия, както уверява, например, в-к Новости: лекотата, с която той беше извършен, се дължи, преди всичко на естественото привличане един към друг в разделените части не само един народ, но и на един политически организъм.Защото няма съмнение, че национално - политическо самосъзнание вече се е пробудило в българския народ, и самият образ на "целокупна България" бе въздигнат пред него от самата Русия със  Санстефанския договор с Турция. Не по малко от това, велико  щастие за България е, че това възсъединение не е отложено за далечен  дългогодишен срок, когато вече ще  са успели да се развият в двете й части своеобразия, различни навици и предания; че то е извършено именно сега, докато от извършения през 1878 г. разрез още струи  кръв...

 

Съвсем доскоро, отново и отново "Русь" разясняваше  деморализиращото въздействие на Берлинския трактат върху руския живот и нейните думи бяха посрещани с насмешка —дори с такива коментари: "Пак старата песен! Време е вечеда се  забрави за Берлинския трактат! Кой сега си спомня за него? (и това точно преди Филипополския преврат, когато той сам по  себе си, за изненада на руските политици, го припомни!). Берлинският трактат говорехме ние — това е морално падане на Русия като държава и негов непосредствен резултат бе угнетяването на  общия дух..."

 

Друго, в понастоящия трагичен момент, занятие на нашите дипломати - това е да ругаят  българския княз Батенберг, Каравелов и всички българи и да ги обвиняват за трудностите, в които сега се намира нашата дипломация. Това занятие обаче не се ограничава само с думи, но изглежда и вдъхновява (поне първоначално) и нашия  дипломатически начин на действие. Трудно е да се предскаже как той ще се определи най-накрая,след завръщането на нашия министър на външните работи от Копенхаген, но несъмнено е, че в дипломатическите кръгове в Санкт Петербург, както (за тяхна утеха) и в някои от нашите сериозни политически вестници, господстваше досега едно чувство и едно желание: как да излеят върху  българите и България целата своя злоба за техната самоволна и дръзка постъпка.

 

Основите са гнили —това вече отдавна  са осъзнали  и самите главни виновници за Берлинския трактат (точно в тази минута, в която ние сме започнали да забравяме това сме). Преди  всичко е осъзнала тяхната гнилост самата Австрия; тя и първа започан да подкопава трактата  и предвид на неминуемото скорошно падане, вземат заблаговременно своите мерки. Ако сега, именно по този инцидент, който, по-общо признание най-отблизо засяга Русия — бъде решено (по нейно настояване) възстановяването на  status quo ante, макар и с някои изменения от този род да се възложи  на княза на България задължението  и званието на  румелиотския генерал-губернатор — ако, с една дума, последва нова санкция на Берлинския трактат, то нима последният, в своя закърпен вид ще стане още по-крепък? Да предположим, че на държавите се удаде в настоящ време да обуздаят поривите на  самите правителства на Сърбия и Гърция (в което положително се съмняваме), но на кого не е ясно, че веднага — след като държавите си обменят поздравления за благополучната развръзка на тези трудности — този вездесъщ трактат ще се прокъса на други места: ще пламне пожар в Македония, ще се разгори пламъкът на  вечно тлеещия огън по земята албанците!... Какво тогава ще й остане да прави Европа?   

        

Влез или се регистрирай за да коментираш

×