Фондация „Европа и светът“ публикува мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), известен у нас, а и в целия англоезичен свят, с преводите си на стиховете на Христо Ботев, Елисавета Багряна и други наши творци.
Айърланд идва у нас през лятото на 1959 г. на гости на свой приятел – новозеландския писател Морис Шадболт, който има интимна връзка с преводачката Жени Божилова (по-късно съпруга на писателя Николай Хайтов). Той трябвало да бъде в България само за две седмици, но останал цели 20 месеца. Причината била, че се влюбил от пръв поглед в красивата студентка по кинознание Дона Маринова, която самият Кевин оприличава на двойничка на холивудската звезда Ингрид Бергман.
Сцената със запознанството им в кафенето на хотел „Славянска беседа“ напомня за епизод от романтична комедия с Джулия Робъртс и Хю Грант. Кевин веднага предлага брак на Дона – тя е шокирана, но приема. След около седмица двамата сключват граждански брак и заживяват в семейния й апартамент на ул. „Цар Иван Шишман“ №35. Младият новозеландец се сприятелява с много наши интелектуалци като писателите Георги Марков и Васил Попов, литературния критик и преводач Цветан Стоянов, кинорежисьора Рангел Вълчанов и др.
Първоначално Кевин се издържа, като дава частни уроци по английски. Една сутрин обаче униформен милиционер го събужда, докато спи в леглото, извиква му нещо, от което той разбира само „Комитет връзки чужбина“, козирува и си тръгва. Кевин се притеснява дали властите не го привикват в Комитета за държавна сигурност, задето развива частна инициатива. Но тъст му, който е бивш криминален полицай отпреди 1944 г., го успокоява, че го канят на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина – държавна агенция, която пропагандирала зад граница „постиженията“ на социалистическия строй. Именно там Кевин постъпва на работа като езиков редактор-стилист. Налага му се да „оглажда“ неграмотно написани гекстове, разказващи за трудови подвизи в заводи и ТКЗС-та.
Същевременно младият лирик превежда стиховете на някои от най-добрите ни поети, които се публикуват в списания на английски. А преводите му на Христо Ботев и Елисавета Багряна излизат от печат и като книги, издание на агенция „София прес“. Така благодарение на любовта на Айърланд към българско момиче светът се запознава с някои от най-големите върхове в българската поезия.
В края на краищата, след много митарства властите позволяват на Кевин да отведе младата си съпруга в Лондон. Там той работи като коректор във в. „Таймс“, а по време на нощните смени пише любовни стихове, посветени на Дона. Младият новозеландец публикува своите стихосбирки в родината си, но междувременно домът му в британската столица е с широко отворени врати за българи – както временно командировани, така и наши емигранти.
„Назад-напред“ представя широка панорама както на живота в социалистическа България, така и на артистичния свят в Лондон. Кевин Айърланд разказва и за уникални събития, на които е станал очевидец – скандала с шотландския поет комунист Хю Макдърмид, на когото властите в София първоначално са възложили да преведе Ботев, ужасяващата среща на Тодор Живков с наши писатели в почивната им станция край Варна, както и любопитни подробности от британското следствие за убийството на Георги Марков (с когото са били съседи в лондонския квартал „Клапам“).
Книгата ще бъде интересна за всеки, който би желал да се запознае с един външен поглед върху обстановката у нас през 60-те години на ХХ век, както и с живота на нашата емиграция във Великобритания. Преводът е на известния журналист международник Владимир Дворецки. На премиерата на изданието по време на Пролетния панаир на книгата преди две седмици, на която присъстваше и проф. Джанет Уилсън, вдовицата на Кевин, дошла специално за събитието от Оксфорд, Дворецки разказа как е успял да се свърже и в продължение на няколко месеца до смъртта му през май 2023 г. е водил електронна кореспонденция с новозеландския поет.
Кевин Айърланд идва за последен път в България през лятото на 1969 г. Бракът му с българката Дона Маринова продължава до 1972 г. След убийството на Георги Марков през 1978 г. той прекратява контактите си с българското посолство в Лондон. През 1985 г. се връща завинаги в родината си, където продължава да твори и през 1990-91 г. е президент на новозеландския ПЕН клуб. Кевин Айърланд има издадени 27 стихосбирки, 6 романа, един сборник с разкази и три мемоарни книги. През 1992 г. е удостоен със званието офицер на Ордена на Британската империя за заслугите му към литературата, а през 2004 г. – с наградата на министър-председателя на Нова Зеландия за литературни постижения.
