Националната галерия представя изложбата „Отвъд магичното“ на чилийския художник Гийермо Лорка в Двореца на пл. „Княз Алексанър I“. Откриването е на 17 декември, сряда, от 18.00 часа, а куратори на експозицията са д-р Елиана Урбано Раймонди, проф. Доминик Лора и д-р Микол ди Вероли.
„Гийермо Лорка. Отвъд магичното“ отбелязва навлизането на талантливия латиноамерикански художник Гийермо Лорка, роден през 1984 г., в европейската институционална художествена сцена. Той показва за първи път цялостен подбор от свои произведения в европейски публичен музей. Експозицията в София разкрива неговата сюрреалистична, съблазнителна и понякога тревожна психо-изобразителна вселена.
Поредицата мащабни платна на Лорка въвежда посетителя в другo измерение, където се изследват теми като вяра, традиция, смърт, идентичност, семейство, вдъхновени от света на сънищата, приказките и фолклора. В композициите човешките фигури – често деца или млади момичета – съжителстват с диви или екзотични животни като вълци, мечки, птици, тигри и пантери, създавайки контраст между нежност и ярост. Този свят на съновидения поражда удивление, но и усещане за дебнеща опасност, а използваните художествени похвати напомнят за бароковата естетика чрез майсторско владеене на светлосенките и театралната композиция.
Основните влияния върху Лорка включват барок, рококо, символизъм и сюрреализъм. В стремежа си да изследва несъзнаваното и тъмните страни на човешката психика – „отвъд магичното“ – художникът черпи вдъхновение и от разнообразни археологически препратки, както и от японското изкуство. Така той изгражда оригинална лична визия за съвременния свят, позиционирана между миналото и настоящето. Постоянно преминавайки между съня и реалността, Лорка ни отвежда в пространства, където възвишеното и гротескното се преплитат в тревожна хармония, провокирайки зрителя да надскочи границите на възможното, отбелязват домакините на изложбата.
Експозицията проследява поетическата и стиловата последователност в творчеството на чилийския художник – от ранните му произведения от 2012-а до най-новите от 2025-а. Представените 17 голямоформатни платна са собственост на престижни международни колекции.
Картините на Гийермо Лорка от селекцията „Отвъд магичното“ могат да бъдат разгледани в Националната галерия – Двореца, да 14 февруари 2026 г.
Гийермо Лорка e роден в Сантяго де Чиле на 14 март 1984 г. Започва да рисува на 8-годишна възраст. Веднага щом навършва пълнолетие, се записва в бакалавърската програма по изкуства в Католическия университет в Сантяго, но традиционната учебна програма скоро го обезкуражава, тъй като не чувства подобрение в техническите си умения, за което толкова копнее по онова време. През 2006 г. напуска университета, за да се посвети на практическо обучение. Премества се в Норвегия, където става асистент на Од Нердрум, роден в Швеция постмодерен художник, вдъхновен от Рембранд и Караваджо. През 2007 г. Гийермо се завръща в Сантяго, Чили, където прави първа самостоятелна изложба „Диебушка“.
Между 2009 и 2010 г. рисува гигантски стенописи за станция „Бакедано“ в Сантяго, което го прави най-младия художник, излагал в метрото. Шестте стенописа изобразяват обикновени чилийски хора и все още могат да бъдат видени в коридорите на метрото. Още ненавършил 20, Гийермо създава и други грандиозни произведения на уличното изкуство, осъществява и няколко самостоятелни изложби. През 2013 г. участва в Art Spot в Маями и започва да работи и върху актьорска кариера, участвайки във филма „Лятото на летящата риба“, режисиран от Марсела Саид. Филмът, в който Лорка играе самия себе си, е премиерно показан на кинофестивала в Кан.
Художникът продължава да излага изкуството си и през 2018 г. влиза в Националния музей на изящните изкуства, отново в Сантяго, със самостоятелната изложба „Нощни животни“. Същата година участва в различни групови изложби в Италия и Испания, а на следващата година се озовава в Лондон за изключително успешна самостоятелна изложба, курирана от швейцарския аукционер на произведения на изкуството и голям колекционер Симон де Пюри в централата на луксозната марка Asprey.
Творбите на Гийермо Лорка са почти винаги мащабни, а резултатът е величествен и завладяващ, смесица от барокови и ренесансови влияния с алюзии към сюрреализма и фантазията, коментират изкуствоведите. Изобразените сцени и сюжети са обвити в мистерия и наблюдателят получава усещането, че нещо макабрено е на път да се случи или може би току-що се е случило. Природните декори също са пропити с интензивна театралност. Невинни млади момичета, заобиколени от трупове на дивеч, гигантски котки, глутници кучета, неоправени легла и млечни потоци. Невъзможно е сякаш да се осмисли тази селекция от изображения и именно трудността да се свържат толкова различни елементи е това, което най-много вълнува този художник – търсенето на взаимовръзки между дисонансите, така че накрая всичко да изглежда в голяма хармония.
Критиците често са смятали Лорка за хиперреалист предвид майсторството в детайлите, с които са изобразени сцените, така че човек почти има усещането, че гледа стара снимка. Но художникът отхвърля това определение, обявявайки се за далеч от фотографския хиперреализъм на съвременната живопис и дори не близо до концептуалното изкуство. Стилистично това, което той умишлено възприема, е по-близо до сюрреализма – нещо, което съществува само в сънища, кошмари или паралелни реалности.
Лорка умело използва езика на несъзнаваното, за да говори със зрителя, който от своя страна не може да не възприеме дълбоката чувственост и параноята, съдържащи се в тези големи картини. Самият той признава, че е страдал от мания на преследване, тежка тревожност и доживотен конфликт с темата за смъртта. С напредването на възрастта обаче се научава да живее с тези чувства и придобива система за тяхното прогонване и пресъздаването им в картини. Гийермо Лорка все още живее и работи в Сантяго, Чили.
