Garbage са идвали вече у нас - на "Хилс ъф рок" в Пловдив през 2019 г., но тогава концертът им бе в неделя вечер, а и някак встрани от по-твърдия звук, предпочитан от организатори и посетители на фестивала под тепетата. За първия им самостоятелен гастрол в България трябваше да изчакаме 33 години след създаването на групата, но търпението бе богато възнаградено.
Те са една от живите легенди (че то много живи не останаха) в алтернативния рок. Барабанистът и двигател на групата Бъч Виг е записал името си със златни букви в историята на популярната музика, продуцирайки магистралния Nevermind на "Нирвана" и още важни албуми от 90-те. Няколко години по-късно заедно с шотландската вокалистка Шърли Менсън слагат началото на "Гарбидж". С червена коса и червена минирокличка, тя стана световноизвестна с яркото си присъствие в песни като Stupid Girl, I Think I'm Paranoid, Cherry Lips (Go Baby Go!), Special и, разбира се, Only Happy When It Rains. Всички те прозвучаха снощи на столичната Vidas Art Arena заедно с няколко песни от актуалния, осми студиен албум Let All That We Imagine Be Light. В края на 90-те "Гарбидж" записаха и една от популярните песни към филмите за Джеймс Бонд - The World Is Not Enough.
След най-успешния си период групата се разпада между 2005 и 2011 г., за да се завърне отново на сцената с повече зрелост, а през 2024 г. усложнение от стара травма на Шърли прекъсва започналото световно турне. Концертът в София, организиран от Fest Team, е част от мащабна европейска обиколка, стартирала на 24 май във Великобритания.
Подгряваше британската група Yonaka, създадена през 2014 г. в Брайтън, но публиката видимо бе в настроение за Garbage. Техният сет започна малко преди 21 часа без излишен патос и с новите парчета There's No Future in Optimism и Hold. Но те бързо преляха в обичани класики от 90-те години като I Think I'm Paranoid и Stupid Girl. Едно от най-хубавите неща на сцената бе, че макар Шърли и останалите да са в отлична форма, никой във Vidas Art Arena не се опитваше да симулира младост - нито музикантите, нито публиката им. Преживяването бе смесица от носталгия, енергия и надежда в мрачни времена. С липсата на видеоекрани и сценична мултимедия, шоуто създаваше интимна атмосфера на участници и публика - нещо качествено различно от стадионните спектакли.
"Когато бях дете в Шотландия през 70-те, бях член на клуба на филателистите. Имах невероятни български марки с балерини в прашносиньо, червено и жълто. България ми изглеждаше като нещо магическо и недостижимо. А сега сме тук с вас, 30 години след началото на кариерата ни, и това ми се струва невероятно", разказа с автентично вълнение пред публиката Шърли, която това лято ще навърши 60 години.
"Живеем в много странни и страшни времена. Светът изглежда фрагментиран и жесток. Но музиката ни събира под една луна и едни звезди. И за няколко часа всичко насилствено и грозно сякаш изчезва", призна певицата в края на концерта, преди да последва бисовото и 1000-о - по нейните думи - изпълнение на най-големия хит на групата.
"Никога, и в най-смелите си фантазии, не сме си представяли, че ще изсвирим една песен хиляда пъти", каза тя: "Тази вечер е специална за нас." И като по чудо на Only Happy When It Rains не валя.
