О-в Св. св. Кирик и Юлита край Созопол да остане място за развитие на култура, наука и образование, настояват експерти, които днес представиха своята петиция във връзка с взетото решение от Министерския съвет на 21 януари. С него държавата отне от Министерството на културата управлението пристанището и го даде на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) с цел да изгради там модерно пристанище и яхтена марина.
Св. св. Кирик и Юлита е с площ около 80 декара и е разположен на 250 метра от брега на Сопозол, като е единственият остров по българското Черноморие, свързан със сушата чрез вълнолом. В последните години на няколко пъти в медийното пространство циркулираха смели планове за парчето земя с богато историческо минало, но занемарено в продължение на десетилетия.
"За съжаление, това е много силен удар върху нашето културно наследство, върху нашата история, археология и намерения за създаване на световен център за култура и изкуства "Св. св. Кирик и Юлита", каза председателят на Изпълнителния комитет за превръщане на остров Св. св. Кирик и Юлита в център за изкуство и култура проф. Велислав Минеков на пресконференция днес.
"През 2021 г., може би през юни, разбрах за проекта, направен под ръководството на проф. Тодор Кръстев за изграждане на този център. Това е много обемен материал, но се чете с удоволствие и с радост, че съществува такъв проект. Вътре са едни от нашите най-големи имена в археологията, архитектурата и опазването на културното наследство. Този проект беше наистина нещо, което ме впечатли и оттам започнахме дейност", обясни още Минеков. Той припомни, че идеята е имала подкрепа от френска страна: "... С двама от посланиците на Франция имах разговори. Те се зарадваха, че нещата могат да тръгнат. Оттам имах среща с министъра на културата на Франция. Запознах я с проекта. Тя вече беше частично готова и получихме зелена светлина. Имахме зелена светлина и от директора на "Музеите на Франция". Отвсякъде имаше добри възможности да се случи нещо на острова. Имаше обещание за финансиране, допълнително от фондацията на бившия президент на ОАЕ Шейх Зайед, имаше разговор с нас във връзка с една много сериозна финансова помощ. В края на моя мандат поканихме представител на "Музеите на Франция", който дойде в Министерството на културата с вече завършена концепция по отношение на работата на този център", припомня Минеков периода, когато бе служебен министър на културата.
"Преди да си тръгна от Министерството, дадох заповед за план за укрепване, с една мизерна сума, за да може да се спаси покрива на Военноморското ни училище, да се затворят врати, прозорци, да не влиза там вода и сол. От тази заповед нищо не излезе. След мен застана Найден Тодоров като служебен министър, който продължи работата с "Музеите на Франция" и след като си тръгна той, абсолютно всичко беше изхвърлено на боклука и забравено... За съжаление, това решение наистина е един безобразен опит за разруха върху нашата памет и опит за грабеж", заключи проф. Минеков.
Той допълни, че петицията ще бъде препратена до генералния и заместник генералния директор на ЮНЕСКО, до Министерството на културата на Франция, до Посолството на Франция в Р. България, до фондацията на Шейх Зайед и "ще информираме целият свят, ако трябва, за това, което се случва и за това, което още веднъж определям като тежко безобразие".
"До последно се надявахме, че това, което се разпространява като информация в публичното пространство, не отговаря на истината, защото минаха 2-3 седмици, в които имаше много силни анонси относно какво ще бъде, как ще се развият нещата на острова. В крайна сметка, след 21 януари стана ясно, че близо половината остров, заедно с цялата инфраструктура, се дава на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", по един за нас не особено коректен и нормативно издържан начин", каза и председателят на Съвета за теренни археологически проучвания при Министъра на културата и директор на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов.
"Имаше опити да бъдем обвинявани в различни неща - настоящата петиция по никакъв начин нито е политическа акция, нито е предизборна акция. Науката и културата са деполитизирани и трябва да бъдат такива. Вече подписалите се над 800 граждани на България, специалисти в най-различни области, имат много сериозно експертно присъствие и подкрепа от хората, които наистина са професионалисти в своята област, в областта на културно-историческото наследство и в областта на неговото администриране", добави доц. Попов.
"Преди повече от 15 години островът Св. св. Кирик и Юлита беше даден на Министерството на културата. Причина за това бяха започналите няколко години по-рано археологически проучвания там, които показаха, че това е едно място с изключителна историческа стойност и натовареност", припомни и д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата.
"Праисторически селища от халколитната и бронзовата епоха под вода, много изключително добре запазени обекти от цялата Античност, Средновековие, Късно средновековие, османски период и най-нова история. Това е един емблематичен археологически обект, културен паметник. Тази историческа натовареност, в хубавия смисъл на думата, даде основания на правителството да даде този остров на Министерство на културата с една брилянтна идея и задача – да го превърне в международен център за култура, за изкуство, за наука. Емблематичната сграда на рибарското училище трябва да бъде превърната според тази съществуваща концепция в музей на морските култури, цивилизации. Там трябва да бъдат изградени лаборатории за консервация и реставрация", обясни д-р Прахов.
По неговите думи, "центърът за подводна археология трябваше да има свое седалище там според първоначалния проект. Трябваше да има сгради, помещения, пространства за конференции, за научни и културни събития, аквариум, в който бъде представено подводното културно и природно наследство на Черно море... Брилянтна идея, която всички ние прегърнахме, и от която никой не се отказва от Министерството на културата, от цялата културна научна общност, въпреки че през тези години почти нищо не се случи", добави д-р Прахов.
"Остров Св. св. Кирик и Юлита има изключителна стойност като групова недвижима културна ценност", допълни и арх. Дарина Димитрова, председател на комисия "Културно наследство" към Камарата на архитектите в България, която представи становище на Камарата, отправено до Министерски съвет и до Министерство на културата. Арх. Димитрова изрази и личното си мнение, че има извършени закононарушения: "Ясно е от становището на Камарата на архитектите в България, че са нарушени законовите процедури по Закона за устройство на територията. Не е добър пример държавата, чрез своите министерства и институции, да не спазва собствените си закони. Защото, освен Закона за устройство на територията, е нарушен и Законът за културното наследство и режимите за опазване на тази територия."
"Нашата петиция иска да се спре процедурата, която е започната. Министерски съвет да се откаже от това свое решение по един или друг начин. Ако намерят начин, който да не ги излага, би било добре, защото не е добре българските институции да се забъркват в неща, които изглеждат подозрителни на всички граждани. След като се направи това нещо, да се седне на масата в един експертен формат, с хора, които са заинтересовани, които имат визия за развитието на острова като място на култура, образование, което да представя България пред себе си, пък и пред света, като част от световното културно наследство. Да се съберат такива хора и тогава, в рамките на тази концепция, да се вземе решение как да се погрижим и за кейовите съоръжения на острова", включи се и гл. ас. д-р Калин Димитров, археолог и научен ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на острова, НАИМ-БАН и Център за подводна археология.
РЕАКЦИЯ
Министърът в оставка Гроздан Караджов излезе с позиция скоро след обнародването на петицията. Според него решението преди 15 години островът да бъде прехвърлен изцяло на Министерство на културата е било неправилно. Оттогава насам островът е заприличал на "пущинак", а условията там са просто трагични, посочи Караджов: "Не може да се ползва кейовата стена и местата за пристан на корабите, те са опасни заради 15 години разруха. Дори и самото корабче на археолозите, които работят на острова, няма къде да домува."
В същото време нямало никаква законова възможност Министерството на културата да предприеме ремонт на пристанищната инфраструктура и да я стопанисва. Затова бреговата ивица и прилежащата към нея земя трябвало да се върнат към Министерството на транспорта и специализираното предприятие, което е упоменато поименно в закона, че може да изпълнява тези дейности.
Караджов увери, че ще има обществен достъп до ремонтираното пристанище на острова, така както са достъпни и другите кейови пространства в България, например Марината в Бургас. "Решението е изцяло законосъобразно и е за публична държавна собственост. Няма нищо общо с никакъв частен интерес и не се предвижда да се отнема достъпа по път на никого. Не променяме целта и начина на използване на острова за музей за подводната археология", добави Караджов.
