На 98 години почина световноизвестният хореограф Юрий Григорович – един от създателите на съвременната руска балетна школа, съобщи агенция ТАСС.
Григорович е роден в Ленинград на 2 януари 1927 г. Завършва Хореографското училище в родния си град и през 1946 г. е назначен в балетната трупа на Академичния театър за опера и балет „Киров“, днес Мариински театър, където е солист до 1961 г. На тази сцена той поставя балетите „Каменното цвете“ от Сергей Прокофиев и „Легенда за любовта“ от Ариф Меликов – спектаклите му имат шумен успех и поставят началото на дискусия за пътя на развитие на руския балет изобщо.
След яркия си дебют Григорович първо е назначен за балетмайстор на театър „Киров“, а малко по-късно е поканен за главен балетмайстор на Болшой театър в Москва, където заема тази длъжност от 1964 до 1995 г. Там той поставя 12 балетни спектакъла, повечето от които и досега се смятат за гръбнак на класическия репертоар в Болшой: „Лешникотрошачката“, „Спартак“, „Златният век“, „Баядерка“, „Иван Грозни“, „Ангара“... Григорович се превръща в един от най-влиятелните хореографи на миналия ХХ век, а през 2008 г. става щатен хореограф на Болшой, който преди 13 години е напуснал заради конфликт с ръководството на тогавашното Министерство на културата. Той фактически е създател на всички съвременни редакции на класическите балети там.
Юрий Григорович е носител на множество професионални и държавни отличия. Още за балета си „Спартак“ през 1970 г. той е удостоен с Ленинска награда. За забележителната си кариера, обхващаща няколко десетилетия, има над 60 награди, включително орден „За заслуги пред Отечеството“, орден „Св. Андрей Първозвани“ и много други. Лауреат е и на почетния приз на Парижката танцова академия (Франция, 1972), на специалната театрална награда „Златна маска – за чест и достойнство“ (Русия, 2003) и т.н.
Под ръководството на Юрий Николаевич трупата на Болшой театър осъществява близо 100 международни турнета и укрепва водещите позиции на руската класическа танцова школа. Григорович прави спектакли в Стокхолм, Рим, Париж, Копенхаген, Виена, Милано, Хелзинки, Анкара, Прага, Генуа, Варшава, Истанбул, Сеул. Автор е на балетни проекти в римския Колизеум, лондонския Роял Албърт хол, античните театри в Гърция, на площада "Сан Марко" във Венеция, на спортната арена в "Лужники" в Москва по време на XXII летни Олимпийски игри през 1980-а... Той е балетмайстор-постановчик на церемониите по откриването и закриването на Игрите, а през 1985 г. създава художествено-спортните програми на XII Световен фестивал на младежта и студентите в руската столица.
Юрий Григорович е свързан и с възхода на българското балетно изкуство, за приноса си към което получава редица значими български отличия, сред които са ордените "Кирил и Методий" (1977) и "Народна Република България" (1987), награда "Света София" (2009). През 2017 г., за неговата 90-годишнина, на бележития балетен артист и хореограф е връчен почетен знак „Самарски кръст” за особени заслуги в развитието на българо-руските духовни и културни отношения.
Видният хореограф е работил и с Националната опера в София, на чиято сцена е поставял няколко спектакъла и известно време дори е бил художествен ръководител на балета. Като председател на журито на Международния балетен конкурс във Варна в продължение на години той внася своя принос за развитието на млади балетни таланти. От 1980 г. е почетен гражданин на морската ни столица. „България винаги ще е в моето сърце. Пазя много приятни спомени от двата сезона работа в Софийската опера, както и от журирането на Варненския балетен фестивал. Този фестивал откри не един балетен талант и аз съм горд, че можах да внеса своя дял в развитието на световното балетно изкуство”, споделял е Григорович пред медиите.
