Националната галерия показва за първи път изложба на Кристо и Жан-Клод, с която отбелязва 90 години от рождението на двамата творци от прочутия тандем. Официално пред публика ще бъдат представени първата за музейната колекция придобивка на знаковото произведение на Кристо – "Опакованият Райхстаг" (Проект за Берлин, 1971–1995) от 1986 г. и други оригинални колажи. Откриването е на 4 ноември, вторник, от 18.00 часа във филиала на НГ "Квадрат 500". Куратор на експозицията е Гергана Михова.
Осъществяването на този може би най-знаменит проект на авторите отнема цели 24 години, през които Кристо и Жан-Клод реализират други 8 свои мащабни идеи, включени в изложбата. Те са "Портите" в Сентрал Парк, Ню Йорк (1979–2005), "Чадърите" в Япония и САЩ (1984–1991), "Опакованият Пон Ньоф" в Париж (1975–1985), "Обградените острови" в залива Бискейн, Флорида (1980–1983), "Опаковани алеи" в Мемориалния парк "Джейкъб Луус", Канзас Сити (1977–1978), "Бягаща ограда" в окръзите Сонома и Марин, Калифорния (1972–1976), "Океански бряг" в Нюпорт, Роуд Айлънд (1974), "Стената – Опакованата римска стена" на Виа Венето и във Вила Боргезе в Рим (1973–1974) и "Завеса в долината" в Райфъл, Колорадо (1970–1972).
Архивните видео материали, снимки и документи от опаковането на Райхстага – емблематичната сграда, която и до днес остава символ на демокрацията, са своеобразен исторически разказ за този проект.
С предстоящата изложба Националната галерия отбелязва и две знакови годишнини от визионерските проекти на артистите – 30 години от "Опакованият Райхстаг" в Берлин и 40 години от "Опакованият Пон Ньоф" в Париж. Тези събития бележат не само важни моменти в творческия път на Кристо и Жан-Клод, но и такива, които променят културната история на Европа.
Който е бил в Берлин през лятото на 1995 г., вероятно ще го помни до края на живота си: Райхстагът – сърцето на германската политика, беше изчезнал под тонове ефирен сребрист плат – опакован почти като подарък. Една доста екстравагантна идея, която обаче влезе в историята, припомня "Дойче веле". Неведнъж това място е било сцена на значими моменти за Германия. Кристо и Жан-Клод искат да направят сградата отново "видима", като я опаковат. Но за подобно произведение на изкуството е необходимо разрешение – а то отнема много време. Едва през 1994 г. Бундестагът най-накрая дава своето одобрение след разгорещен дебат. Това проправя пътя за една от най-впечатляващите художествени кампании на века. През юни 1995 г. дългоочакваният момент настъпва: Райхстагът е изцяло обвит в сребрист плат – над 100 000 квадратни метра материал и 16 километра въжета са били необходими. Самото опаковане продължава няколко дни и е проследено от медиите в целия свят. От 24 юни до 7 юли 1995 г. над 5 милиона души идват в Берлин, за да видят лично този спектакъл. След две седмици магията свършва, платът е отстранен от фасадата и от него не остава никаква следа. За двойката художници тази ефимерност е основна част от работата им…
От 4 октомври тази година пък площадът, който води към най-емблематичния мост в Париж, носи името "Пон Ньоф – Кристо и Жан-Клод". Инициативата е предложена от кмета на френската столица Ан Идалго и единодушно одобрена от Общинския съвет. Поводът е 40-годишнината от проекта, с който двамата артисти преобразиха моста в произведение на изкуството за 14 дни през 1985 г. В продължение на две седмици мостът е "облечен" в близо 42 000 кв. м златист плат, чийто цвят Кристо сравнява с този на "парижки камък", връща лентата БНТ. Кметството на Париж отдава почит на Кристо и Жан-Клод и с изложба, която представя някои от най-големите му произведения и връзката му с града. Разположена е на брега на Сена, точно срещу Пон Ньоф. От същата гледна точка, точно след година, жителите и гостите на града ще видят моста опакован отново – този път от артиста, известен като JR, който иска да го превърне в гигантска имерсивна пещера през лятото на 2026 г. в пореден знак на почит към годишнината от оригинала на Кристо и Жан-Клод.
Христо Владимиров Явашев и Жан-Клод Дена де Гийебон са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г., съответно в Габрово, България, и в Казабланка, Мароко. По време на комунистическия режим Христо следва в Националната художествена академия в София от 1952 до 1956 г., когато напуска България. Бягството му на Запад го отвежда в Прага и Виена, преди да се установи в Женева. През 1958 г. се премества в Париж, където среща Жан-Клод. Тя става негова съпруга и постоянна партньорка в създаването на монументални пространствени произведения на изкуството. Жан-Клод умира на 18 ноември 2009-а, а Кристо – на 31 май 2020-а в дома си в Ню Йорк, където живее в продължение на 56 години.
Последните три проекта, които Явашев реализира след смъртта на партньорката си, са "Плаващите кейове" в езерото Изео в Италия (2014–2016), "Лондонската мастаба" в езерото Серпентайн в Лондон (2016–2018) и "Опакованата Триумфална арка" в Париж (1961–2021).
Изложбата се осъществява съвместно с фондация "Кристо и Жан-Клод", партньори са Френският институт в България и Гьоте институт България.
