Социалната и семейната принуда, натрапващи ни роли, в които не се харесваме, но не можем да откажем, са дръзко естетизирани в новия спектакъл „Хленч“ на режисьора и хореограф Живко Желязков по пиесата на британския драматург и актьор Стивън Бъркоф. Текстът на 85-годишния жив класик не е съвсем непознат за българския зрител – преди петнайсетина години в Сатирата го постави актьорът Цветан Даскалов, завърнал се към театъра след дълъг период зад волана на камион по пътищата на Америка. Представлението, макар и реализирано с оригинален поглед към интимните болки на редовия човек, тогава обаче не се задържа дълго в афиша. Новата интерпретация на младия екип начело с Желязков, която е намерила своето място на столичната сцена „Дерида“ (ул. „Цар Самуил“ 32), придава актуално измерение на проблемите в тази трагикомедия и очарова зрителя със стилизираната си провокативност.

Основното действие се развива в една (не съвсем) обикновена вечер в една „средностатистическа“ еврейска фамилия. След напрегнатия работен ден мъжът решава импровизирано да покани на гости свой колега от офиса. Не без душевни терзания и голяма доза неловкост дали поканата да бъде отправена (съответно приета) точно сега, двамата (актьорите Теодор Кисьов и Мартин Петков – Симо от сериала „Братя“) най-сетне се оказват на семейната трапеза. Домакинът негласно завижда на току-що разведения си гост за свободата и предполагаемите ергенски „екстри“; другият пък мислено заблазява на домакина за уюта, топлотата и разбирането, с които вярва, че го обграждат неговите близки и които на госта до крайна степен липсват. Домакинята (Дария Димитрова) също е в неловка ситуация, лавирайки между майка си (Цвета Дойчева), съпруга си и госта: тя трябва да се преструва на добра, доволна и сговорчива, докато вътрешно кипи, задето не е била предупредена за визитата, а отгоре на всичко яденето е загоряло… Това обаче е само върхът на айсберга. В хода на неловката вечеря и в неловката любовна нощ след нея се разгарят конфликти и се разкриват множество спотайвани недоволства в привидно комфортната семейна ситуация: взаимната непоносимост и отчуждението са изпълнили еротичните мечти на съпрузите с други, съвсем чужди хора като „заместници“ на реалния партньор. Може би тази нощ на неловкостта ще се превърне в катализатор за зреещи решения, които ще изведат героите на нов път, а многоликата човешка сексуалност може да поднесе дори изненади на някого в търсенето на рамо, на което да поплаче…

Докато персонажите разговарят помежду си, у тях върви и вътрешен монолог (който зрителят, разбира се, чува), често пъти обратен по смисъл на артикулирания на глас, затова и по-честен. Във всеобщата неловкост комедийният ефект идва и от диаметралното разминаване между изреченото и мисленото, но и от факта, че тази неловкост почти непрекъснато е изразявана и чрез противоположни на думите действия в стилистиката на танцовия или движенческия театър. Възхвалата е за режисьора, който, бидейки и хореограф, разчупва неловкостта, заложена „по сценарий“, с находчиви решения, които добре спояват „шизофренния“ текст с ефектна движенческа партитура.

Предците на автора Стивън Бъркоф са румънски и руски евреи. А други автори – също самите те евреи, внимателно обследвали еврейската психология и манталитет като Исак Башевис Сингър, Ханох Левин, Уди Алън, Сам Мендес и мнозина още, твърдят, че у събратята им неврозите и психозите са сякаш генетично предопределени. Но в днешния ден малкият човек, където и да е роден и какъвто и да е по произход, е все повече евреинът на света – вечно преследван, заплашван, „страхуван“ от кризи, инфлация, импотенция, безработица, агресия, война и какво ли още не. Спектакълът на Живко Желязков постига това универсално разгръщане и мнозина в залата ще се разпознаят в героите, ако са достатъчно искрени пред себе си. „Хленч“ е изследване на ефекта от терзанията ни, от държащите ни будни постоянни оплаквания и страхове… Може да ни се иска да ги разкараме, може да им крещим или да ги споделим с психиатър, може още с появата им да ги давим в дрога, но те винаги се връщат по един или друг начин“, не ни оставя много надежди Бъркоф…

Преводът на пиесата е на актрисата от недалечното минало Мадлен Чолакова. Следващото представление на „Хленч“ е на 15 февруари.