От съсловието на кинематографистите у нас призовават за незабавни действия в защита на Киноцентър „Бояна“, като обявяват пред него протест на 7 септември от 11.00 ч. под мотото „Киноцентърът не е терен“, а на на 8 септември от 10.00 ч. свикват пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София относно бъдещето на тази ключовата инфраструктура на българската филмова индустрия.
Кинаджиите алармират за възможността с изтичането на приватизационния договор за Киноцентър “Бояна” инвеститорът да разпродаде земята и българската киноиндустрия да загуби този ценен актив. Бъдещето на територията и сградния фонд ще остане изцяло в частните собственици (Ню Бояна филм АД) след 17 ноември 2026 г., когато изтича 20-годишното ограничение за разпореждане с имотите, посочват те.
По този повод до президента и министър-председателя още на 18 август е внесено отворено писмо, с което представители на сектора настояват държавата да предприеме неотложни действия за защита на националния интерес и за запазване на Киноцентър „Бояна“ именно като инфраструктура за филмово производство. Към момента вносителите обаче са получили отговор само от Агенция за публичните предприятия и контрол. В него се твърди, че условията на приватизационния договор са изпълнени, но не става ясно как е установено това. Особено съмнение будя фактите, че Ню Бояна филм АД е трябвало през последните 20 години да произвежда определени минути българско кино, включително анимация, както и да инвестира конкретна сума пари в студиото, което не е ясно дали се е случило.
В писмото са посочени и други конкретни обстоятелства, които според вносителите дават основание за незабавна и пълна проверка от експерти на изпълнението на договора и за установяване дали съществуват основания държавата да упражни правата си по него.
В открито писмо и до медиите от сектора напомнят, че значението на Киноцентър „Бояна“ не може да бъде сведено единствено до неговата материална инфраструктура – павилиони, декори, ателиета, техника и терени. И обясняват защо България не може да си позволи да загуби единствения си киноцентър. „В продължение на повече от шест десетилетия това място е естествено средище на българското кино – пространство, в което са работили и са се срещали поколения режисьори, оператори, актьори, художници, сценографи, костюмографи, технически екипи и десетки други филмови професии. Тук е натрупана не само материална база, а професионална памет, приемственост и култура на съвместна работа, които не могат да бъдат преместени или възстановени. Киноцентърът е едновременно производствена среда и историческо място – част от биографията на българското кино и от идентичността на неговата професионална общност. Унищожаването или трайната промяна на предназначението му би означавало не просто загуба на инфраструктура, а прекъсване на връзката между миналото, настоящето и бъдещето на българската киноиндустрия“, категорични са авторите на писмото.
Особена спешност на въпроса придава обстоятелството, че през 2026 г. изтичат срокове по част от договорните ограничения за следприватизационен контрол. Затова в писмото се настоява компетентните държавни институции да предприемат действия преди изтичането на съответните срокове или настъпването на необратими промени. Сред поставените искания са цялостна проверка на изпълнението на приватизационния договор, проверка на разпорежданията с недвижими имоти, анализ на изпълнението на задълженията за запазване на кинодейността и предприемането на устройствени и културно-исторически мерки за дългосрочното запазване на киноцентъра.
„Настояваме за пълен, независим и публично проследим одит на изпълнението на всички задължения по договора за приватизация за целия период на неговото действие, който да не се ограничава до формален преглед на отчетите, изготвяни през годините от самия приватизатор, а да извърши реална проверка на тяхната достоверност, на фактическото изпълнение на поетите ангажименти и на съответствието между декларираното и действително извършеното“, казва се в писмото. Според авторите му одитът трябва да бъде осъществен от независим мултидисциплинарен екип от експерти по финанси, право, кино и филмово производство, недвижими имоти и техническа оценка, които нямат настоящи или минали зависимости с приватизатора.
„Киноцентър „Бояна“ не е просто недвижим имот. Той представлява инфраструктура, изграждана в продължение на десетилетия за нуждите на под предупреждават от сектора.
Насрочената пресконференция ще постави не само въпроса за съдбата на конкретен имот, а за бъдещето на филмовото производство в България и необходимостта страната да съхрани стратегическата инфраструктура, без която една национална киноиндустрия трудно може да съществува и да се развива, завършват авторите на отвореното писмо.
