Медия без
политическа реклама

Човекът е машина, но и машината е човек в „Отмяна“

Йордан Ръсин и Виттория Николова във футуристична семейна драма в театър „Възраждане“

Театър Възраждане
В сцената с тостера Ръсин безмълвно за секунди преминава от жизнерадостна гротеска до дълбок трагизъм.

Пространството на Камерен театър „Възраждане“ е тотално преобразено за най-новото премиерно заглавие – „Отмяна“ от ирландката Стейси Грег, в сценичната интерпретация на младия Зафир Раджаб, познат и като актьор от трупата на Народния. Неотдавна той бе номиниран за награда „Аскеер 2022“ в категорията  изгряваща звезда за предишната си силна режисьорска работа тук, „Стая за гости“ от Петер Турини.

Във футуристичната драма  „Отмяна“ (Override, 2013) стъклена стена отделя зрителя воайор от „дома“ на младата двойка Вайълет и Марк, позициониран от сценографа Елис Вели там, където обикновено е десният сектор от места за публиката. Тяхното всекидневие, разгръщащо се в близкото бъдеще, се оказва оптимизирано от технологиите до такава степен, че ги превръща във фатален проблем за героите на актьорите Виттория Николова и Йордан Ръсин, които са в очакване на първото си дете. Ако за единия е нормално вече приетото в обществото технологично заличаване на несъвършенствата и уврежданията в човешкия организъм, то за другия тази стъпка е нечовешка, създаваща висша класа от машини и холокост за „нормалните“ хора. В очите на единия човешкото същество може да е компютърен хардуер, за другия – пихтия от неврони. Така, в някакъв повратен момент, обърканият Марк решава да отмени всички вътрешни подобрения на любимата си съпруга и да я върне към същността на обикновен индивид. Ще помогне ли обаче това в отношенията им?

Текстът на Стейси Грег и спектакълът на Зафир Раджаб задават много и сложни въпроси, в които в началото на представлението зрителят малко трудно се ориентира, докато не влезе в крачка с дневния ред на футуристичната (анти)утопия. Ще унищожи ли развитието на технологиите човешката ни идентичност? Ще провалят ли те комуникацията между нас? А ще можем ли в близко бъдеще изобщо да общуваме без тях? Ако ние сме полу-роботи, то какви ще бъдат децата ни? Готови ли сме да живеем вечно и на каква цена?... Над отговорите на подобни въпроси homo sapiens със сигурност ще си блъска главата още дълги години.

Двамата отлични актьори превръщат в тревожно пулсиращи фрагменти живот тази висока научно-екзистенциална проблематика. И нежността между тях, и скандалите им са съвсем истински, като в реално evergreen семейство, а безмълвната сцена, в която Йордан Ръсин танцува и люлее в ръце електрическия тостер вместо нероденото си бебе, е без преувеличение незабравима.

Относно ролята на технологиите в днешния и утрешния ни живот, така както е видяна в спектакъла, можем свободно да перифразираме и продължим крилатата фраза на Стефан Цанев „Който ни освободи, той ще ни пороби“ като „…но който ни пороби, той и ще ни освободи“…

Мултимедията за постановката е създадена от студио „Стършел“, композитор е Ян Руменин. Следващите представления са на 1, 12 и 23 юли.

Още по темата