Преди три години Берлинския кинофестивал беше последният, който се проведе нормално, преди всички сфери на живота да бъдат подчинени на пандемията от КОВИД 19. Започващото на 16 февруари негово 73-то издание вероятно ще бъде първото голямо филмово събитие, осъществено без видими ограничения и особени противоепидемични мерки. Разбира се, войната в Украйна едва ли ще позволи завръщането на някогашната безгрижна празничност, но Берлинале традиционно не се съревновава по пищност, светски блясък и сензационност с Кан и Венеция. По-скоро те, служещи доскоро едновременно за витрина на чистото изкуство, подиум на световната мода и гише за многомилионни сделки, навлизат все по-настъпателно в доминираната от политиката територия на Берлинале.

Наред със случващото се в света през последните три години настъпиха дълбоки промени във функционирането на киното въобще. Берлинале беше първият голям кинофестивал, който още през 2015-а намери място в своята програма за съвременните филмови сериали. Сега за първи път ще бъде отличена официално една от селекционираните продукции от този тип.

В същото време кинопубликата става все по-фрагментирана. Филмите присъстват във всички медийни и комуникационни канали, те са гледани много повече, отколкото когато и да е било преди. Производството нараства, но финансирането и разпространението на продукции за кината става все по-трудно. В същото време фестивалът има смисъл единствено, ако осигурява общуване на живо между автори и публика, между творци и инвеститори, между гражданските активисти и обществото. 

Берлинале прави всичко възможно да представи цялото разнообразие от най-нови тенденции, някои от които сигурно ще предизвикат шокиращи реакции. Главният художествен директор Карло Чатриан говори за „буен поток, който разрушава много установени възгледи и стълбове на киноисторията“. В съвременното филмово творчество навлиза второ поколение, възпитано от интернет, закърмено предимно с дигитално произвеждани и разпространявани образи. Техните творби няма как да не внесат нов смисъл в онова, което сме свикнали да наричаме „кино“. Берлинале няма друг избор освен да рискува с взривяване на стереотипите.

Широката фестивална селекция

включва 10 различни програми за актуални продукции и две ретроспективни секции, предлагащи като сбор близо 400 филмови заглавия. Сред тях изобилстват непознати или малко известни имена, нетрадиционни сюжети, множество представители на екзотични кинематографии, особено в паралелните програми. Официалният конкурс е съставен от 19 заглавия, сред които две анимационни - от Китай и от Япония, както и френски документален филм за хора с ментални разстройства - една от най-пренебрегваните последици на пандемията. Преобладаващият жанр е мелодрамата, но присъстват и няколко нестандартни криминални истории. Географията на главната състезателна програма е изключила не само Русия, но и традиционни участници като Полша и Турция, големи региони като Скандинавия и Източна Европа, дори цели континенти като Африка и Латинска Америка. Затова пък има по два филма на режисьори от Австралия, Китай и Франция. Четири са дело на германски кинематографисти, а сред тях най-известна е Маргарете фон Трота, която разказва епизод от живота на писателката Ингеборг Бахман. И двете американски продукции са дело на автори, родени извън САЩ. Единственият филм на голямо холивудско студио е канадски – „Блекбъри“ разказва за възхода и провала на първата марка смартфони. 

Много повече популярни имена

присъстват в главната извънконкурсна секция – „Берлинале спешъл“. Тук блестят Джон Малкович и Джералдин Чаплин в „Сенека“ (за римския философ и ментор на Нерон), Хелън Мирън в „Голда“ (за израелската министър-председателка от 1970-те), Кейт Бланшет в „Тар“ (за фикционална диригентка с реален прототип). Това са филмови портрети на необичайни личности, от различни епохи, в центъра на които е темата за властта и насилието в различните им форми. От тази секция е избран и откриващият филм на Берлинале - нестандартната нюйоркска романтична комедия „Тя дойде при мен“ с участието на Ан Хатауей.  Сред „специалните“ филми извън конкурса присъства също корейски трилър за света на наемните убийци, продуциран от Нетфликс, както и италианският микс от полицейски „ноар“ и мелодрама „Последната нощ на Аморе“ на Андреа ди Стефано (режисирал „Ескобар: Изгубеният рай“ с Бенисио дел Торо).

Най-очакваните документални филми в тази селекция са „Суперсила“ на Шон Пен (съвместно с Арън Кауфман) за началото на войната в Украйна, както и портрет на тенисиста Борис Бекер, дело на Алекс Гибни. Анимационният жанр е представен със 70-минутна колекция от класически късометражни филми на „Уолт Дисни Студио“, представени по случай стогодишния му юбилей, както и подборка от най-добрите скечове на известния германски комик и карикатурист Лорио (1923-2011).       

В програмите на алтернативните секции „Панорама“, „Форум“ и „Поколения“ (филми за деца и тийнейджъри с два конкурсни раздела до и над 14 години) са представени над 100 сто заглавия в изключително разнообразие от жанрове, стилове и национални кинематографии. Те са дело на млади или малкоизвестни автори от целия свят със собствен „глас“, за които оригиналното филмово изразяване е по-важно от комерсиалния успех. От същия тип, но само за продукции местно производство, е и селекцията от впечатляващи дебюти, озаглавена „Перспективи на немското кино“.

Темата на тазгодишната главна ретроспектива е юношеството.

Под мотото „Young at Heart – Coming of Age at the Movies“ са обединени 29 класически филма на Франсис Форд Копола, Бернардо Бертолучи, Никълас Рей, Елиа Казан, Вера Хитилова, Аниес Варда, Кшищоф Кешловски, Нагиса Ошима, Абас Киаростами, Питър Богданович, Вернер Херцог и други. Сред главните събития на фестивала е и панорамата от девет филма на Стивън Спилбърг – от дебюта му „Дуел“ до най-новия „Семейство Фейбълман“ -  по случай  удостояването на режисьора със „Златна камера“ за цялостно творчество.