Ако е оставeно наследство на едно лице и се окаже, че има преди това дарение, то сестра или брат могат ли да го оспорят, защото те не са получили нищо? Има ли тук някаква запазена част?

Н.З., София

Законът за наследството (ЗН) изрично разпорежда, че когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Както и че частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Иначе казано, наследодател не може да нарушава запазена част както със завещание, така и с дарение. Иначе законът определя, че завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество. Така записано това правило оставя впечатлението, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като наследство. Това обаче изобщо не е така. Защото веднага идва разпоредба, според която се указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Очевидно това се отнася и до даренията, защото законът говори както за завещателни разпореждания, така и за дарението.

И тук идваме до това кой как наследява, както и кой има запазена част. У нас се наследява на редове.

В първия наследствен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук, по правило, наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца, тогава именно техните деца (внуците) ще наследяват. И внуците например ще изключат родителите на наследодателя. И именно те, а не родителите ще наследят.

Ако няма деца или низходящи от тях, се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, тогава идва третият ред. При него, ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите - 1/3. Това означава, че по закон третият ред на наследяване включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата. Както се вижда, братята и сестрите са чак от трети ред и ако има деца, които са от първи ред, или пък родители, които са от втори ред, то по правилото на изключване те не могат да наследят каквото и да е. 

Необходимо е да се знае, че ако има съпруг, нещата с наследяването са малко по-различни, включително и по отношение на наследяването на братята и сестрите. Общото правило в ЗН е, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. А когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи (деца или внуци на братята и сестрите), той получава поне половината от наследството. Ако има над 10 години брак, наследява две трети. Ако пък няма нито деца, нито възходящи, нито братя и сестри, съпругът наследява всичко. 

Дотук с това кой и как наследява. Следва кой има право на запазена част - това са  деца, внуци, родители, съпруг. Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение, или пък чрез завещание. Както става ясно братя, сестри, племенници, лели, чичовци нямат запазена част. И нямат право да оспорват както завещанията, така и даренията с аргумент за запазена част.