Какви са правата на пострадалия от престъпление?

Ц.К., София

---------------------

Българското наказателно право определено отделя място на пострадалия от престъпления и се опитва да му гарантира един минимум от права. Нещо повече - в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) има специална глава с няколко раздела, в които е направен опит те да бъдат изредени и подредени.

Именно там се определя, че пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Веднага след това идва ново общо правило - че при смърт на пострадалия това право преминава върху неговите наследници. Както и че обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

После НПК определя какви точно права има пострадалият в досъдебното производство. Сред тях е правото да бъде уведомен за правата си в наказателното производство. Той може да получи защита за своята сигурност и тази на близките си по специален закон. Пострадалият има право и да бъде информиран за хода на наказателното производство, както и да участва в него. Той може да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство.

Пострадалият разполага и с правото да има повереник, както и да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. В кодекса изрично е посочено, че искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.

НПК разпорежда, че органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната или електронен адрес. Веднага следва и уточнението, че правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната за призоваване и уведомяване за хода му. 

Друго основно право на пострадал, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, е той и да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена. Тя трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. Молбата се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. По закон частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора. Той може да прави това дори и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство и граждански иск за обезщетение на вредите, както и да се установят като граждански ищци. Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс. 

В молбата за предявяване на граждански иск се посочват трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът, наказателното дело, по което се подава, престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение. И тук молбата може да бъде устна или писмена. Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание, а при дела от частен характер - до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.