На 9 ноември 1989 г. в Берлин, Германия, е съборена Берлинската стена, разделяща западната от източната част на града, припомня БТА. Отворени са граничните пунктове между Федерална република Германия (ФРГ) и Германската демократична република (ГДР). Берлинската стена е издигната между Източен и Западен Берлин на 13 август 1961 г. с решение на правителството на ГДР. Тя е дълга 155 км, има 302 вишки и се е състояла от 45 000 бетонни блокове със заоблен връх, чиято цел била да затруднява опитите за бягство. Въпреки това повече от 5000 души успяват да избягат на Запад. До издигането на Берлинската стена, в периода от 1949 г. до 1961 г., броят на избягалите от ГДР във ФРГ е 2,7 млн. души. На 9 ноември 1989 г. на пресконференция след заседанието на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) Гюнтер Шабовски, секретар по информацията на партията, попитан от италианския журналист Рикардо Ерман за новите правила за пътуване, регламентирани в нов закон и обсъждани на заседанието, започва да ги чете от бележката, която му е дадена от държавния и партиен ръководител Егон Кренц, минути преди пресконференцията, без да е запознат с тях, защото не е присъствал на заседанието. Следва въпрос от репортера на в. "Билд" Петер Бринкман кога влизат в сила промените, на коeто той, след няколко секунди колебание, отговаря: "Доколкото знам, веднага". Не е знаел също така, че официално новите правила трябвало да бъдат обявени по националното радио в емисията в 4 сутринта. Според тях източногерманците можели да пътуват отвъд стената, без да посочват защо отиват там и без да доказват, че имат роднини в Западна Германия. Прието било и визите и разрешителните за пътуване да се издават по-бързо, дори на гранични пунктове. Думите на Гюнтер Шабовски са последвани от щурм на източногерманците към моста на "Борнхолмер щрасе", излъчван по световните телевизии. В 21.00 ч. министърът на Държавната сигурност Ерих Милке получава от държавния и партиен ръководител Егон Кренц указания, граничните пунктове към Западен Берлин да бъдат отворени, а един час по-късно и всички пунктове към ФРГ.
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер днес е домакин на официална церемония, отбелязваща ключовите събития от 9 ноември в германската история - провъзгласяването на републиката през 1918 г., нацистките погроми срещу евреите през 1938 г. и падането на Берлинската стена през 1989 г., предаде ДПА.
Щайнмайер произнесе реч в резиденцията си в двореца "Белвю" в Берлин, фокусирана върху защитата на демокрацията в Германия. 9 ноември "отразява както зората на демокрацията и свободата, така и ужасите на тиранията и антисемитизма", подчертава президентът.
В изявлението се казва още, че разбирането на "моментите на смелост и човечност, както и на бездната на диктатурата и унищожаването на човешкото достойнство носи важни уроци за настоящето".
Датата 9 ноември заема уникално място в колективната историческа памет на Германия, отбелязва ДПА.
През 1918 г. абдикацията на кайзер Вилхелм Втори проправя пътя за провъзгласяването на републиката, през 1938 г. нацисткият режим разпалва национални атаки, белязали началото на систематичното избиване на евреи и рязкото увеличаване на преследването им, а през 1989 г. падането на Берлинската стена бележи края на разделението на Германия и началото на обединението.
Решаващият откъс от речта на федералния президент бе относно забраната на партии:
„За собствената си защита нашият основен закон (конституцията) съдържа възможността да се забраняват сдружения и групи, да се изключват партии от държавно финансиране и дори напълно да се забраняват, ако се насочат агресивно и борбено срещу нашия свободно-демократичен основен ред. Правните изисквания за такава забрана са високи, процедурите са дълги. Решението се взема от най-висшия съд.
Тези дни групи от крайната десница реагират на тази тема с крясъци: "Това е недемократично!" Тогава мога да кажа само: Вие държите решението в собствените си ръце!
Атакувате ли нашата конституция, заставате ли срещу нея, искате ли друга, несвободна система? Тогава отговорът на нашата конституция е ясен: Партия, която поеме по пътя на агресивна враждебност към конституцията, трябва винаги да се съобразява с възможността да бъде забранена.“ Щайнмайер очевидно визира Алтернатива за Германия, но не я спомена по име.
"Макар забраната на партия да е „последната мярка“ на отбраняващата се демокрация, тоест най-крайното средство, дали условията за това са налице „трябва да бъде проверено и преценено“, подчерта президентът.
Относно „заплахата от десноекстремни сили“ се казва: „Нямаме време за губене. Трябва да действаме. Можем да действаме! Нашата демокрация не е обречена да се предава! Демокрацията може да се защитава!“
Щайнмайер се обяви също за професионални ограничения за „враговете на конституцията“: „Който застава срещу свободния ядро на нашата конституция, не може да бъде съдия, учител или войник. Враговете на конституцията могат да бъдат изключени и от избор за областен управител или кмет. Такова изключване не е само по себе си недемократично.“
