Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) подкрепя евентуалното интегриране на Северна Македония в ЕС, но "при зачитане на идентичността на македонския народ". В документ, публикуван от пресата в страната, се казва също така: "Македонският език и неговите диалектни форми имат и пространствен континюитет (македонските далекти съществуват и извън границите на днешна Македония), и времеви континюитет (македонският език е съществувал няколкостотин години)".
Вестник "Вечер" пък критикува, че премиерът Зоран Заев и външният министър Буяр Османи са отворили кутията на Пандора с приемането на преговори за националната идентичност и националния език на македонците. "И от българска страна, и от някои европейски държави, и от министър Османи чуваме фразата, че "за договор трябва компромис и от двете страни", което във всеки случай е поражение за македонската нация и език, които не бяха спорни за никого досега от основаването на съвременната македонска държава допреди някоя и друга година", пише вестникът.
Той твърди още, че македонското правителство събира факти и съвети за изработване на своята позиция от бившия министър от СДСМ Денко Малески, чиито становище е, че македонците са с български корени. "Малески би могъл да бъде съветник на българската страна, която има същите позиции като неговите, но не и на македонската, която след грешката с отварянето на този въпрос и влизане в преговори по тях сега се старае "да намери общоприемлив компромис".
Малески твърди, че македонците са българи и го написа в статия през април. В нея той заяви, че македонците и българите са били част от един народ, че в Югославия македонските власти са селектирали историческите данни и са писали македонци там, където е пишело българи.
ПОЗИЦИЯ
„Каквато и промяна да има, България трябва да остане на твърдата си позиция от заключенията от Консултативния съвет по национална сигурност, които бяха приети при президента миналата есен, както и от последвалата рамкова позиция на Министерския съвет и декларацията на Народното събрание. Компромис с нашата история не може да има, още повече, когато се предявяват претенции или потенциални такива за в бъдеще“.
Това заяви пред БГНЕС вицепрезидентът Илияна Йотова.
„Аз съм доста притеснена от това, което става. Само допреди една година смятах, че всички клаузи, които залегнаха в Договора за добросъседство ще станат част от европейската рамка, когато започнат преговорите с РС Македония. Имахме уверенията на различни форуми, не само на Съвета на външните министри, на Съвета по общи въпроси - подчерта Йотова. - Така или иначе, от няколко месеца насам, темата се повдигна с пълна сила, сякаш до този момент не сме имали никакви предварително споразумения. За мен остана загадка къде се пречупи линия и защо започнаха да се предявяват претенции от страна на македонската държава, които до този момент не бяхме чули. Те започнаха да оспорват текстовете на Договора за добросъседство. Вярно е, че от самото начало договорът трябваше да бъде придружен от един анекс, който да говори категорично за нашето историческо минало“.
Йотова заяви още: "Категорично трябва да бъде записано в преговорната рамка с РС Македония, както по отношение на бъдещи евентуални териториални претенции, така и по отношение на малцинствата, така и ясният текст за езика“.
