България ще загуби 28% от населението си до 2100 г.

Изпреварват ни в ЕС само Латвия, Литва, Полша и Гърция

БГНЕС

България ще загуби до 28% от населението си до 2100 г. До 2050 г. спадът ще бъде 15.6 %. Страната ни е сред европейските държави с най-лоши демографски прогнози, като сривът ще е по-сериозен само в Латвия, Литва, Полша и Гърция.

Това показват данните на Евростат за демографските прогнози до края на века.

Очаква се в този времеви отрязък Европа да загуби 11.7% от населението си - или 54 милиона души. Позитивен ръст до 2100 година ще имат само 9 от европейските страни. На първа позиция с очакван ръст от 36.4% е Люксембург, следвана от Малта - 26% и Ирландия - с 14.6%. Прираст, макар и по-нисък, ще има още в Швеция, Кипър, Холандия, Испания и Дания - с 0.7% ръст. При всички останали страни-членки се очаква негативна динамика. Германия ще продължи да бъде най-населената страна в Европа със 74.7 млн. души население през 2100 година въпреки очаквания спад от 10.6%. Втора по брой на населението в края на века ще бъде Франция с очаквани 67.2 млн. души население през 2100 г. и малък спад от 2.5%. Най-сериозен демографски срив се очаква в Гърция - 30.1%, Полша - 31.6%, Литва - 33.4% и Латвия - 33.9%.

На фона на очаквания демографски срив средната възраст на населението у нас остава ниска - очаква се да достигне 48.7 години до 2100 г. от ниво от 47.3 години през 2025. Средната възраст на европееца се очаква да скочи от 44.9 години през 2025 на 51.5 години през 2100.

Полша на фокус

Полша е сред европейските страни с очаквано най-рязко влошаване на демографската картина. Очаква се до средата на века населението да намалее с 12.1%, а до края на века - с 31.6%. Страната вече има най-ниската раждаемост в Европа – през 2025 г. средният брой деца на една жена е спаднал до едва 1,03. За сравнение, показателят е 1,62 във Франция, 1,35 в Германия и 1,12 в Испания. Увеличаването на семейните помощи не е успяло да обърне тенденцията.

„Le Monde“ посочва като една от причините продължителното демографско изтощаване след кризисния преход през 90-те години, последван от две десетилетия силен икономически растеж, но и значителна трудова емиграция.