Quantcast

Медия без
политическа реклама

Прагът за тройка на матурите ще се повиши

Изпитите след 7 клас ще включват и природни и обществени науки

МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Прагът за тройка на матурите ще се повиши. Ако сега за 23 точки зрелостниците получаваха "среден" 3, то занапред, за да изкарат държавните зрелостни изпити, ще им трябват 30 точки. Тази промяна смята да въведе просветното министерство след 2 години от учебната 2021/22 година, съобщи образователният министър Красимир Вълчев, който днес представи пакет от проекто-промени в редица наредби, които предстои до ден-два да бъдат публикувани на сайта на ведомството.

Министърът обясни, че според сегашната скала прагът за тройка на матурите е 23 точки, които се равняват на оценка "слаб" 2.67. За да е по-адекватно оценяването, прагът за тройката ще се повиши на 30% от максималния брой точки, т.е при скала от 0 до 100 за тройка ще са нужни 30 точки. Промяната, по думите му, означава завишаване на изискванията пред учениците.

За съществени промени трябва да се готвят и учениците от 4-и, 7-и и 10-и клас. С поправки в наредбата за оценяването МОН планира да даде възможност изпитите след тези три класа да проверяват интегрираните компетентности, усвоени от учениците. Идеята е в НВО-то по български да се включват задачи от областта на обществените науки, а в теста по математика - задачи от сферата на природните науки. Интегрираният тест ще се въведе от 2022/23 г., като целта на тази промяна е стимулиране на учениците да обръщат повече внимание на предмети като биология, химия, физика, които в момента остават назад при подготовката им. Акцентът ще е практическото приложение на наученото, обясни министър Вълчев.

За учениците от 5-и 6-и клас са планирани и други изненади, свързани с предметите математика и география. Анализи на МОН са показали, че часовете по тях не са достатъчни за усвояване на заложените в учебните програми компетентости, затова и министерството смята да увеличи леко часовете им. От 2021/22 г. петокласниците ще имат по половин час повече седмично математика, (часовете се увеличават от 30 на 30.5 часа). Същото се отнася и за шестокласниците, които също ще учат половин час повече математика, но и половин час повече седмично география, т.е. за тях натоварването става с 1 час повече седмично. За тях промените ще влязат в сила от учебната 2022/23 г. "Образованието е натоварване, важно е учениците да имат повече време за упражнения и в крайна сметка да овладеят заложените в програмите компетентности", посочи министърът. 

МОН планира да въведе и нов предмет "дигитални технологии и креативност" за учениците от 5-и до 7-и клас, който ще е с половин час повече седмично от времето за сегашния предмет "информационни технологии". Той ще е за сметка на намаляване на половин час седимично на часовете по чужд език. Целта е информационните технологии да се надградят с дигитална креативност, тъй като това умение ще е ключово за бъдещите поколение, смятат от министерството. Новият предмет за седмокласниците ще бъде въведен през учебната 2023/24 г., а за петокласниците и шестокласниците - съответно през 2021/22 и 2021/23 г.

Промени ще има и в учебните програми по физика, химия, география и биология за гимназиалния етап, но те няма да са кардинални, а ще оптимизират съдържанието. Проектите за промени по тях ще се подготвят от МОН до месец-два. От тях ще се премахнат ненужните понятия, които изискват запаметяване и пречат за придобиването на компетентности. За целта няма да има нужда да се печатат нови учебници. Печатането на нови учебници по тези предмети може да стане след като изтече 3-годишния срок за ползването им, като едва тогава в тях ще могат да се нанесат съответните облекчаващи промени. Дори в един учебник да са останали въпросните понятия, не е нужно учениците да ги учат, учителите и родителите трябва да знаят, че важни са не толкова учебниците, колкото заложените в учебните програми цели, обясниха от МОН. Нов учебник всъщност трябва да се създаде по новия предмет "информационни технологии и креативност" след 2 г.

 

ПАТРИОТИЧНО

Предметът "Околен свят" в началния етап пък занапред ще се нарича "Родинознание", без да се променя съдържанието по него. Министър Вълчев обясни, че вниманието по него винаги е било насочено към патриотичното възпитание, но сега става дума за "символичен акцент върху патриточната и възпитателната му функция". За учениците от 1-3 клас МОН обмисля да предложи увеличаване на годината им с една допълнителна седмица, което да е за проектна дейност.

В наредбата за организацията на дейностите в училищното образование е планирано промяна в организацията на целодневното обучение. В момента то е слабо регулирано, като условно 2 часа са за самоподготовка, 2 часа за дейности по интереси и 2 часа за спорт. Целта е занапред да има възможност за интегрирана подкрепа в занималнята от различни преподаватели, за различни блокове от часове и прегрупиране, обясни министърът на образованието.

 

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?