Съвсем се заплита казусът с оценката на качеството на обучението в университетите. Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) е обжалвала пред 5-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) решението, с което се отменя методиката й за оценка на висшите училища. Това става ясно от отговори на НАОА на въпроси на "Сега". В същото време обаче от Съвета на ректорите дават категорично негативна оценка на проекта за нова методика, предложен от агенцията. В така създалия се юридически хаос не се знае по коя методика се оценяват в момента университетите - по новата, която още не е приета или по старата, която е отменена като незаконосъобразна, нито какво точно ще се случи с приключилите вече и текущите акредитационни процедури.
ВАС отмени на 1 април т.г. въпросната методика, по която агенцията оценява висшите училища от 2024 г., след жалба на Академията на МВР. Според съдебното решение методиката е издадена при "съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон". То обаче е обжалвано и не е влязло в сила.
"Сега" попита НАОА колко висши училища по колко направления са били оценени досега по въпросната методика, какво ще стане със заварените случаи, с настоящите, както и с бъдещите. От Агенцията отговарят, че по нея до този момент са оценени 42 висши училища по 18 професионални направления.
"НАОА е предприела необходимите действия, за да запази правата на висшите училища, получили програмна акредитация, чиято числова стойност е изчислена съобразно посочения акт (отменената методика - бел. ред.). Така вече е разработена нова Методика", отговарят от агенцията. От отговора обаче не става изобщо ясно как новата методика, чийто проект е качен за обществено обсъждане на 23 март т.г., ще запази правата на висшите училища. "С приемането от Акредитационния съвет на НАОА на този акт ще се уреди и въпросът относно вече приключилите процедури", уверяват от агенцията, без да е ясно ще се запазят ли оценките на университетите с вече приключили процедури.
Според адвокат Калин Костов, юрист на Съвета на ректорите, към момента не е ясно дали изобщо акредитационните процедури, извършвани по незаконна методика, в действителност са законни. "Състоянието на правна несигурност в момента е най-неприятната ситуация, в която може да изпадне системата на висшето образование у нас. Държавата създава пълен хаос с неадекватните си действия - от една страна обжалва първоинстанционното решение на съда, от друга предлага нова методика, която обаче е също толкова неадекватна като съдържание с отменената. Това не е желание за намиране на устойчиво решение, а опит за бягане от отговорност. Делата от страна на университетите ще се трупат до положение, в което и европейските институции ще се наложи да се намесят", коментира той.
Критики
От Съвета на ректорите вече подложиха на сериозни критики по същество и проекта на нова методика. Според тях тя е неясна, без вътрешна логика и структура, освен това предлаганото съотношение на количествените и качествените индикатори, които се използват при оценка - 70 към 30%, не гарантира обективна оценка на качеството на обучението. Ректорите смятат за противоречащо на закона оценките по количествените индикатори да не подлежат на корекции, без значение от констатациите на експертите на НАОА при проверка във висшето училище. "Каквото и да констатират експертите при проверката, дори то да е пълно несъответствие между представените количествени данни и обективните факти, това няма да има никакви последици", реагират те и настояват да отпадне правилото, че първичните данни не се променят, както и да се предвиди изискване експертните групи да правят фактически проверки за тяхната достоверност.
Ректорите оспорват и новия компонентът K(ВУ), който засяга броя на обучаваните студенти в професионалното направление с мотива, че той санкционира висшите училища с по-благоприятна учебна среда (по-малки групи), превръщайки "мащаба" в самоцел. Освен това броят на студентите участва в други показатели, т.е. ще има дублиране на оценяването и непропорционално влияние на едни и същи фактори върху крайната оценка, изтъкват те.
Изводът им е, че методиката допуска необективна оценка въз основа на броя студенти в даден университет, придава необосновано многократна тежест на резултатите в научната дейност на академичния състав, вместо на качеството на обучение, а математическата формула за изчисляване води до противоречиво формиране на крайната оценка.
