След като просветният министър проф. Георги Вълчев наскоро заяви, че трябва да се върви към посока въвеждане на оценка за дисциплина на учениците, и учителите настояват за подобна мярка.
От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" се изготвили пакет предложения. Разказа ги неговият председател д-р Юлиян Петров, пред БНТ.
"Няма нищо по-хубаво от образование, което прилича на образование. В момента то прилича на социално, на либерално образование, но не точно на истинско. Много от предложенията са стари, защото са на база на стари дефицити в системата, които можем да преодолеем - заяви Петров. - Оценката за дисциплина е, че всъщност, ние, учителите, искаме да отбележим и да покажем добрите ученици, да наградим добрите родители, които са се справили много добре с възпитателната си функция. А на другите да им помогнем по подобаващ начин. Нека не говорим, че искаме да въведем рестрикции и наказания, да има стрес у родителите и у учениците. Животът е пълен със стрес, но след този стрес има нещо много хубаво - резултатът. Успехът идва след този стрес, а не пада от небето. Нека да помислим за възпитанието, което е много важно, а е дефицит на днешния ден."
Срещу предложението е асоциация "Родители".
"Всичко зависи от целта, там имаме разминаване. Според нас образователният процес има този проблем, че дава оценки, но не и обратна връзка - заяви Ева Борисова от асоциацията. - Това външно оценяване, което се въведе, показва неспособността на образователната система да се бори за умовете и сърцата на децата и стремеж да ги мотивира чрез страх. Това е изключително опасно, защото няма как да живеем в съвременното общество, в което човек непрекъснато трябва да взима решения, и всичките му постъпки да са мотивирани от страх. Зверствата, които човечеството е виждало, са смес от страх и амбиция. Много е страшно да създадем образователна система, която награждава страха и амбицията".
"Липсата на страх е признак на оглупяване, така че нека да не спекулират - контрира Петров. - На първо място предлагаме да се спазва училищният правилник, който традиционно не се спазва и се приема за пожелателен. И ако оттук се започне, нещата много лесно ще се случат. В момента минаваме през една образователна система, в която всичко е наужким, на ръба на закона и накрая ученикът излиза неподготвен за живота. Да, огромна част от учениците и родителите са възпитани, но една по-малка част диктува образователната система. Нека този респект към родителя, към учителя, към институциите да го надградим. Говорим като цяло за йерархията, тя трябва да си е на мястото. Защото няма как един родител да знае толкова колкото един учител, да има тази експертност, този стаж, този поглед към системата. Родителят трябва да си изпълнява призванието и държавата трябва да му помогне, когато той по някакъв начин не си изпълнява функциите."
"Какъв е проблемът в класната стая - обикновено на първо място е виновен учителят - продължи Петров. - А какви са инструментите на учителя, когато един ученик е извън правилата, агресивен е и т.н.? Родителят понякога се съгласява, понякога - не, понякога дори агресира. Това не може да е реалността. Питах в МОН и те ми отговориха , че имат до 5000 писма от родители на месец. Как се работи по този начин? Въпросът е дали на министерството са му приоритет учениците и техния успех, дали учителите, дали родителите. Но не да се държат като политически играчи и да виждат, че в родителя има нещо много важно - електорат, и от него зависи дали ще ги изберат. Нека да спрем с популизма, нека да научим учениците на жинота по най-добрия начин, разбира се, чрез родителите в съюз, но всеки да си знае мястото".
Според асоциация "Родители" обаче има и други начини, а не въвеждане на оценка за дисциплина.
"Всички демократични инструменти, които бяха създадени в училище - обществен съвет, училищно настоятелство - трябва да сработят, за да постигаме съгласие и да покажем накъде искаме тази страна да върви. Идеята, че ще превърнем училището в някакъв затвор и така ще обезопасим децата - ами, да, може никога да не вадим бебето от креватчето, това е най-безопасно", заключи Ева Борисова, според която "училището е общият спасителен пояс, когато става въпрос за деца в семейства с проблеми".
