Министерството на финансите смята, че професионалният футбол е сектор, изложен на рискове от изпиране на пари. Това става ясно от мотивите към проектопредложения на Министерство на финансите за промени в закона за мерките срещу изпиране на пари, които са пуснати за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации strategy.bg. 

С въпросните изменения се предлага отпадането по различни причини на много категории, които в момента са задължени да събират информация и да докладват при съмнения за пране на пари. Сред предложените за отпадане са и професионалните спортни клубове  - с едно изключение - за футбола. 

"Следва да се отбележи, че в наднационалната оценка на риска от изпиране на пари професионалният футбол е идентифициран като нов сектор, изложен на рискове от изпиране на пари. Това обуславя предложението", пише в мотивите на МФ. 

И докато за професионалния футбол остава задължението да събира информация, да докладва, , хората на Кирил Ананиев предлагат отпадането на много други категории от същите задължения, както е прекратяването на специалния контрол над  тях от МФ и ДАНС.

С приетия през 2018 г. изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, пише МФ. 

В края на 2019 г. е създадена междуведомствена работна група, която да изготви Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) През януари 2020 г. на интернет страницата на ДАНС са публикувани  резултатите от оценката и резюме на доклада. Препоръката е част да се съкрати кръгът на наблюдаваните категории, тъй като се оказва че някои от тях не са рискови.

МФ се оправдава, че ефективното упражняване на контрол е затруднено от това, че обхваща прекалено много задължени субекти с изключително разнообразни по своя вид дейности, подлежащи на различна по вид регулация. "Това препятства фокусирането върху областите с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като води и до разходването на значителен административен ресурс в процеса по упражняване на контрол, основан на оценка на риска, тъй като за измерването на риска във всички тези области следва да се събира голяма по обем и разнородна по вид информация", пишат хората на МФ.

Оттам обособяват в три групи категориите, които отпадат от закона за мерките срещу изпиране на пари. Първата група включва професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа и пазарни оператори и/или регулирани пазари и др. Втората група включва лица, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация  - като НАП и митниците.  Третата група включва лица, чиято дейност е свързана с установени рискови събития, но според МФ трябва да се търси по подходящ и по- ефективен начин за противодействие. Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.

Задължените  

Цели 39 категории ведомства, юридически и физически лица, както и институции и търговски дружества са сред задължените субекти по закона за мерките срещу изпиране на пари. Те трябва да изпълняват определени мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Сред тези мерки са комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи, както и съхраняване на събраните документи, данни и информация. Пак те трябва да правят оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и да разкриват информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти.